Две успяващи жени завършват своя книга.Засега са я нарекли Жените

Две успяващи дами приключват своя книга.

Засега са я нарекли „ Жените водачи “.

И с тази първа по рода си книга у нас потвърждават недвусмислено, че триумфът в работата и бизнеса не се дефинира от пола.

А от прибавянето на  познания и умения в бизнеса и науката, служещи на всички.

Авторките на това елитно четиво са две.

Едната от тях е учител в Техническия университет – филиал Пловдив. Тя е доцент доктор Мария Маринова, която образова студентите в катедра „ Компютърни системи и технологии “.

Нещо повече – точно тя създава и нови образователни дисциплини, по които образова младежите.

Другата авторка е доктор Теодора Христева – човек с над 20 години опит в областта на осведомителните технологии, работила в Барселона – Испания, сега водещ разработчик на огромна европейска компания за технологии.

Двете се познават от студентските си години в Техническия университет – филиал Пловдив.

= Откъде пристигна концепцията за книга =

Теодора Христева споделя: „ Жените водачи “ е работното заглавие на книгата ни.

Тя е за сполучливите дами, осъществени и щастливи в специалността си, което не постоянно значи мениджърска позиция.

Идеята пристигна оттова че с доцент Маринова постоянно сме обсъждали проблемите на дамите в професионален проект и търсенето на салдото сред работа и семейство.

И взехме решение че за други дами, а и освен, би било забавна тематика.

Има книги от непознати авторки на тази тематика, а за проблемите у нас няма написана.

Аз към този момент бях попаднала на книгата на Шерил Сандбърг (главен действен шеф на Фейсбук) и тя ме въодушеви. Така че си заслужаваше да я напишем. “

Мария Маринова и Теодора Христева са освен уверени, само че и като учени потвърждават тезата си, че  да бъдеш жена, а пък да работиш по мъжки не е доста хубаво.

Не е наложително да станеш водач по „ мъжкия “ метод – с настъпателност.

Можеш да станеш и със успокоение, с самообладание, с „ разкриване “ на скъпите персонални качества на хората, с които общуваш и работиш.

Лидер можеш да бъдеш като спечелиш уважението им.

Да, по този начин пътят е по-дълъг и „ борбата “ е по-голяма, тъй като ти би трябвало мощен самоконтрол.

Трудно е да се наложиш.

Но един път спечелиш ли уважението на мъжете ставаш незаместим.

Ако една жена успее да се утвърди, мъжете й стават другари, почитат я и я поддържат – безапелационни са авторките.

= Какъв е смисълът от съавторството? =

Доцент доктор Мария Маринова споделя по този начин: „ Ние сме доста сходни в концепциите си.

Гледаме в една посока, само че с разнообразни визии – за организацията, за структурирането на наличието. Книгата ни се ражда в разискването.

Аз да вземем за пример желаех да пишем историята на персони – дами, които са преуспели в работата си.

Исках да вземат участие с имената си.

Моята съавторка обаче ме убеди, че това не е доста градивно.

Аргументира се и одобрих довода й.

Приех концепцията текстът в книгата да е по-общ, а и доста от дамите нямаше да ни дадат историите си, или пък щяха да скрият някои неща.

Мисля, че в този момент книгата ни ще е по-богата. “

Двете съавторки работят… по едно и също време.

Започват заран рано.

Защото и двете държат дружно да изпият утринното кафе.

Обсъждат какво ще се написа и какво не.

Обикновено която дава концепцията – тя написа за това.

Разбира се разискват и написаното.

Като жени-лидери всяка в своята област двете знаят по какъв начин да дадат противоположна връзка, знаят по какъв начин и къде да сложат граници и да кажат: извинявай, за себе си ти може да си права, само че аз съм решила да го направя по моя метод.

Те са приятелки, а сред другари единодушието с другия не е подчинение.

= Делим ли водачите по пол? =

Авторките на книгата „ Жената водач “ са безапелационни, че водачите … не се разделят по пол. Което обаче не значи, че няма разлики сред мъжете-лидери и жените-лидери. Ето и техните пояснения.

Теодора Христева: „ Не става въпрос за разлика в професионализма, а за проблемите, които дамите срещат работейки в преобладаваща мъжка среда.

Разбира се че един водач може да бъде способен или незапознат без значение от пола.

Освен типичните проблеми, за които всички знаем – че дамата след работа има спомагателни отговорности към децата и фамилията има и много други.

В преобладаващо мъжка конюнктура мнението на дамата по професионален въпрос не постоянно се приема насериозно и тук се постанова дипломация – по какъв начин да се потвърдим като експерт, по какъв начин да изградим доверие с сътрудниците.

За един мъж това постоянно е много по-лесно.

И един образец – като отвън работна активност се провежда футбол сред сътрудниците.

Ами дамите? Дамите да са аудитория! Ами не е същото.

Последният път една колежка отиде и тя да играе футбол с мъжете с риск да я бутат и ритат, тъй като беше слабичка и фина. “

Мария Маринова: „ Както лъвиците в групата, дамите са по-работливи.

Мъжките лъвове са по-мързеливи.

Лъвиците донасят храната, те се грижат за лъвчетата и за единството на лъвската група. Убедена съм, че не можем да противопоставяме жената-лидер на мъжа-лидер. Просто задачата се реализира по друг метод. “

Ако „ Жените водачи “ разказва по какъв начин по-красивата част от човечеството реализира триумфите си в едно по-патриархално общество, тогава  единствено дами ли ще я четат?

Оказва се тъкмо противоположното. Доцент доктор Мария Маринова е безапелационна, че книгата им е ориентирана на първо място за … мъжката публика. Само дами ли ще четат книгата?

„ Мисля, че такива „ пикантни “ истории повече се четат от противоположния пол.

Едно „ обичайно “ доминирано от мъже общество чака, че в случай че жена доближи до върха, несъмнено има нещо пикантно.

Особено като взехме решение да не разкриваме имена.

Тази книга е ориентирана към мъжете.

Ако мъжете погледнат обстановката в профил – посредством нашата книга – ще видят различен взор на взаимоотношенията си с дамите на работното място.

И се надявам да се позамислят. “ – споделя тя.

А Теодора Христева прибавя: „ Искрено се надявам и мъжете да проявят интерес и да прочетат книгата ни.

Ще им бъде доста потребна да видят другата страна и друга позиция, да знаят по какъв начин се усещат съпругите им.

Много постоянно мъжете въобще не осъзнават женските проблеми в работа и даже подхождат с усмивка и неуважение, все едно е просто някаква мода да се приказва за това.

Книгата би им помогнала да схващат повече дамите си и от там да си подобрят фамилния живот.

Не споделям че би трябвало да се съгласят с написаното, най-вероятно няма, само че сигурно ще им даде тематика за размисъл. “

Съавторките разискват и един забавен финансов метод, с цел да доближи творбата им до по-голяма публика.

Възможно е да издадат книгата си единствено в цифров вид и да я създадат безвъзмездна.

Защото по-младото потомство много-много не харесва хартиените книги.

Но несъмнено изследват и класическия метод – на хартия, със лично финансиране и даване права за разпространяване на издателство.