Всичко е черно: Разказът на една иранка в България за събитията в родината й
Две седмици към този момент не престават антиправителствените митинги в Иран. Недоволството е провокирано от икономическата рецесия и обезценяването на локалната валута и ориентирани към промяна на режима в страната. По данни на неправителствени и активистки организации има десетки ранени и починали. Пълната картина на протичащото се обаче не е ясна поради цялостното осведомително затъмнение. Какъв е животът в Иран през днешния ден споделя иранска гражданка, напуснала родината и пристигнала в България.
„ Иранският народ в действителност е доста изтощен от това държавно управление. Хората нямат независимост, нямат народна власт. Искат да се махне този режим, с цел да могат да живеят по-спокойно. Живееш, само че всеки ден очакваш нещо да се случи “, споделя Бехрух Мосадова.
Бехрух е от Техеран. Преди 14 години напуща родината си, тъй като търси успокоение и сигурност.
„ Исках да пребивавам някъде, където има народна власт. Жените да са равни. Там няма по какъв начин да имаш тази независимост. Живееш по един метод, само че би трябвало да се съобразяваш с това, което режимът желае от теб. Както те желаят, по този начин излизаш. Има санкции, да. Много елементарно те вкарат в пандиза и там не се знае какво те чака. Жените нямат никакви права в Иран. Нямат власт. “
С горест в очите следи събитията в Иран. Информация черпи единствено от международните медии, тъй като поради всеобщите митинги в страната има осведомително затъмнение и прекратени връзки.
„ Те не желаят да излиза никаква информация от Иран. Има доста огромен напън върху хората. Не могат да теглят пари от банкомати. Просто животът ти стопира. Магазините работят до два часа, с цел да могат хората да излязат. След това нищо не работи. “
От четири дни Бехрух няма връзка с родителите си, които живеят в Техеран.
„ Няма никаква връзка. Спират интернета. Пробвах на домашния телефон и на GSM-а на татко ми – по същия метод. Нищо не работи. Миналият път беше съвсем една седмица, даже до 10 дни. Поне 10 пъти дневно пробвам да се свържа с тях. Много се тормозя за тях. Особено за татко ми, който върви на работа. Не знам какво е ситуацията. “
Опитите за връзка по обществените мрежи също са невъзможни.
„ Сега ще ги набера с мобилния телефон. Няма тон. Поне по 10 пъти дневно го върша – от заран до вечер. “
Бехрух споделя, че връзките остават спрени, до момента в който продължава публичното неодобрение.
„ Докато хората не спрат да излизат на улицата. Това е техният метод. “
Според нея е нужна интернационална поддръжка.
„ Трябва да има поддръжка за тези хора, тъй като те сами не могат да трансформират страната. “
Казва още, че животът в Иран от ден дневно става все по-труден.
„ Всичко е извънредно скъпо. Иран е богата страна. Има всичко. Хората не би трябвало да живеят по този метод. Като деца си припомням – в никакъв случай не е било по този начин. Винаги сме живели умерено. Ток, газ, вода – всичко. Все едно ги ползваш гратис, тъй като Иран има всичко. А в този момент продават нещата на Китай, Русия и други страни. Хората нямат пари. Нямат опция за обикновен живот. “
Това е и повода доста младежи към този момент втора седмица да излизат по улиците, макар експанзията против тях.
„ Има боязън, само че към този момент нищо не ги стопира. “
Как наподобява Иран през днешния ден през нейните очи?
„ Тъмно. Всичко е черно. Искам всичко да се промени, с цел да можем да живеем умерено. “
„ Иранският народ в действителност е доста изтощен от това държавно управление. Хората нямат независимост, нямат народна власт. Искат да се махне този режим, с цел да могат да живеят по-спокойно. Живееш, само че всеки ден очакваш нещо да се случи “, споделя Бехрух Мосадова.
Бехрух е от Техеран. Преди 14 години напуща родината си, тъй като търси успокоение и сигурност.
„ Исках да пребивавам някъде, където има народна власт. Жените да са равни. Там няма по какъв начин да имаш тази независимост. Живееш по един метод, само че би трябвало да се съобразяваш с това, което режимът желае от теб. Както те желаят, по този начин излизаш. Има санкции, да. Много елементарно те вкарат в пандиза и там не се знае какво те чака. Жените нямат никакви права в Иран. Нямат власт. “
С горест в очите следи събитията в Иран. Информация черпи единствено от международните медии, тъй като поради всеобщите митинги в страната има осведомително затъмнение и прекратени връзки.
„ Те не желаят да излиза никаква информация от Иран. Има доста огромен напън върху хората. Не могат да теглят пари от банкомати. Просто животът ти стопира. Магазините работят до два часа, с цел да могат хората да излязат. След това нищо не работи. “
От четири дни Бехрух няма връзка с родителите си, които живеят в Техеран.
„ Няма никаква връзка. Спират интернета. Пробвах на домашния телефон и на GSM-а на татко ми – по същия метод. Нищо не работи. Миналият път беше съвсем една седмица, даже до 10 дни. Поне 10 пъти дневно пробвам да се свържа с тях. Много се тормозя за тях. Особено за татко ми, който върви на работа. Не знам какво е ситуацията. “
Опитите за връзка по обществените мрежи също са невъзможни.
„ Сега ще ги набера с мобилния телефон. Няма тон. Поне по 10 пъти дневно го върша – от заран до вечер. “
Бехрух споделя, че връзките остават спрени, до момента в който продължава публичното неодобрение.
„ Докато хората не спрат да излизат на улицата. Това е техният метод. “
Според нея е нужна интернационална поддръжка.
„ Трябва да има поддръжка за тези хора, тъй като те сами не могат да трансформират страната. “
Казва още, че животът в Иран от ден дневно става все по-труден.
„ Всичко е извънредно скъпо. Иран е богата страна. Има всичко. Хората не би трябвало да живеят по този метод. Като деца си припомням – в никакъв случай не е било по този начин. Винаги сме живели умерено. Ток, газ, вода – всичко. Все едно ги ползваш гратис, тъй като Иран има всичко. А в този момент продават нещата на Китай, Русия и други страни. Хората нямат пари. Нямат опция за обикновен живот. “
Това е и повода доста младежи към този момент втора седмица да излизат по улиците, макар експанзията против тях.
„ Има боязън, само че към този момент нищо не ги стопира. “
Как наподобява Иран през днешния ден през нейните очи?
„ Тъмно. Всичко е черно. Искам всичко да се промени, с цел да можем да живеем умерено. “
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ