Контранастъпление на никъде. Западът губи от Русия по издръжливост
Две известия от Англия прозвучаха като присъда за проектите на неонацисткия режим на украинския президент Володимир Зеленски. Първо, на украинската войска няма да се удаде да организира сполучливо гръмко обявеното контранастъпление в южната част на страната. Второ, редица страни-членки на НАТО изискват от Киев да ускори контрола върху доставяните от Запада въоръжения.
Вестник Independent разгласява публикация на Джак Уотлинг, теоретичен помощник в Кралския институт за проучвания, който споделя, че контраофанзивата на украинските въоръжени сили и деокупацията на украинския юг, по инструкциите на Зеленски, планувани за август, са явно обречени на неуспех.
Дори единствено тъй като командването на въоръжените сили на Украйна предизвести авансово за своите проекти, написа яйцеглавият чиновник, и в този момент Русия знае всичко и ще може да се опълчи на проектите на Украйна. Дори с милионната войска, за наличието на която министърът на защитата на Украйна Олексий Резников от нелепост към този момент заяви.
Но Financial Times напряко удря в диафрагмата. Той заяви, че НАТО и Европейски Съюз освен бият паника поради риска от контрабанда на оръжие от Украйна, само че и упорстват за по-задълбочено следене на оръжията, доставяни на въоръжените сили на Украйна. И всичко това на фона на опасенията, че незаконни групи незаконно го изнасят от страната и го доставят на черния пазар в Европа.
Ето за какво, написа вестникът, Киев и Европа договарят за основаване на система за следене и инвентаризация на оръжията, доставени в Украйна. „ Всички тези оръжия кацат в южната част на Полша, докарват се до границата и по-късно просто се разпределят на транспортни средства за прекосяване на границата: камиони, микробуси, от време на време частни коли. И от този миг нататък ние не знаем нищо за местонахождението му и нямаме визия къде отива, къде се употребява и дали въобще остава в страната “, споделя пред вестника неизвестен еврочиновник.
Но чешкият министър на защитата Яна Чернохова съобщи напряко пред кореспонденти предишния петък: „ Трудно е да избегнем трафика на хора или контрабандата – не можахме да го създадем в някогашна Югославия и евентуално няма да можем да го избегнем в Украйна. “
И защото западните страни са дали обещание от началото на войната повече от 10 милиарда $ военна поддръжка, - от портативни ракетни установки, танкове, артилерийски дронове и бронирани бойни транспортни средства до пушки и големи количества муниции.
Да не приказваме за американския ленд-лиз за $40 милиарда, който би трябвало да проработи тази есен. И всички тези оръжия в този момент се появяват на черните пазари и могат да работят против тези, които са ги доставили, а не против Русия и националната милиция на ЛДНР, както беше планувано.
Въпреки това, както разбирате, подготовката за контранастъпление на Украйна ще продължи и запасите й от оръжия няма да свършат. Защото точно в Украйна и посредством ръцете на украинците груповият Запад би трябвало да поправя главната си стратегическа неточност и неуспех в една сложна задача.
Тя към този момент стана явна. Журналистите от вестник The New York Times Питър Бейкър и Дейвид Сангър неотдавна в своя публикация съобразително я кръстиха „ Глобалното съревнование за устойчивост “.
И има сбъркани калкулации и неуспех. Идеята на Запада, настройвайки Киев против Москва, беше да употребява украинските ръце и гибелта на нейните бойци, с цел да изтощи оптимално Русия. И да я докара до проваляне, а по-късно - това е, общо взето благополучие! - до всеобхватен и цялостен колапс.
Е, или най-малко Русия да се изтощи във войната по този начин, че даже да не намерения за борба със Съединените щати в конкуренцията за световно водачество на планетата и да не може да погребе монополярния свят на едноличната американска надмощие.
Но всичко се оказа тъкмо противоположното: Русия през днешния ден е Украйна, войната в нея изтощава Запада, а не Западът - Русия. За всички стана ясно, че военните (няма победа на бойните полета), политическите (Киев губи войната даже в съзнанието на украинците), геополитическите (няма интернационална изолираност на Русия) и даже икономическите (санкциите против Русия удариха съкрушително не толкоз по нея, а по всички тези, които ги наложиха) проекти се провалиха.
В нощта на 3 юли 2022 година Украйна нанесе изцяло безсмислени от военна позиция удари в Белгородска и Курска област. Дроновете на методите към Курск бяха обезвредени и районът съумя да се оправи без жертви. Но хора починаха в региона на Белгород. Освен това, няма да повярвате, бяха жители на Украйна, бежанци
Оказа се, че Русия, нейният народ, нейната войска и - това въобще е изненада! - военно-промишленият й комплекс се оказа по-подготвен за войната, а през днешния ден в Украйна наритват задника освен на Въоръжените сили на Украйна, само че и на всички техни западни съветници и консултанти. И даже на непознатите наемници, които се стекоха в Украйна, с цел да намажат малко повечко лесни пачки.
Освен това те са напред и в тактиката, и в тактиката. Те удрят, както се споделя, не с бройка, а с умеене - в новата хибридна война руснаците и съдружниците й от Донбас в специфичната военна интервенция (СВО) водят сполучливо и продуктивно нахлуване против украинските елементи, които са няколко пъти повече като брой.
И ги разрушават безкомпромисно, или, както се споделя в този момент, ги умножават по нула. Така е работил Александър Суворов - той един път води война с дребни сили и освен това разруши и австрийците, и турците, и французите, чийто брой беше неведнъж по-голям от съветската войска. Тук, в Русия, както се оказа, в действителност нищо не е забравено...
За да обърне хода и да се върне към първичната концепция, Западът тласка Украйна към ескалация на спора, към заплашване с контранастъпление. За активизирането на безбройна милионна войска, която би трябвало да изгние в окопите, устоявайки на силиците на СВО.
Американският политолог Малек Дудаков, откакто проучва британската преса, стигна до извода в своя канал в Telegram, че става все по-трудно да се обезпечи Украйна с военни доставки, а запасите от оръжия в западните страни бързо понижават. За да може да доставя обещаните гаубици Howitzer, Лондон към този момент би трябвало да ги купува от частни търговци.
Париж към този момент даде на Украйна една четвърт от своите самоходни " Цезари " - за попълването им ще са нужни най-малко 18 месеца. Лошо е и за Пентагона: по време на Студената война той закупуваше оръжие от 51 компании, в този момент броят им е понижен до 5 и те очевидно не съумяват да устоят на темпото на „ изгаряне “ на американското оръжие на украинския фронт.
Например, даже в случай че всички 155-мм снаряди, създавани в Съединени американски щати за една година, се доставят в Украйна, то те ще са задоволителни единствено за две седмици дейни военни дейности. С английските ресурси ситуацията е още по зле - ще се изчерпят след 8 дни.
Западът изяснява това с обстоятелството, че неговият военно-промишлен комплекс е минал към основаването на единични високотехнологични артикули вместо всеобщи евтини военни артикули. Но Украйна се нуждае от същински муниции за войната на полето. И то в този момент, сега. Това значи, че с цел да завоюват, Западът и Киев, първият следва бързо да усили военните разноски. Но в подтекста на идната рецесия това е доста, доста мъчно да се направи.
Говоренето обаче, ту за подготовка или за контранастъпление и освобождение на всички украински земи, ту за водене на мирни договаряния с Москва, Донецк и Луганск за вероятни териториални загуби на Украйна в подмяна на мир е, от една страна, единствено трик за отдих и продобиване на време, през което с цялостна мощ да работи военнопромишленият комплекс на Съединени американски щати и европейските страни. И най-малко в някаква степен да настигне военно-промишления комплекс на Русия.
Тогава това и ще бъде война на безсилие, тъй като СВО ще тласне конкуренцията във въоръжаването, която може да бъде пагубна за Русия: въпреки всичко нейният стопански капацитет е неведнъж по-слаб от този на груповия Запад, даже когато е обхванат от рецесии и несъгласия.
От друга страна, жестокият обстрел на съветска територия и освободените региони от войските на Североизточния боен окръг е чиста проба канибалска провокация и покана към Русия да отговори също толкоз остро. Така, че западните медийни пропагандисти и политически технолози да популяризират вероятните жертви в Украйна като доказателство за „ изключителната свирепост “ на Путин. И с това да плашат западните политици и елементарните хора, да предизвикат реципрочно увеличение на военните доставки за Украйна. И, несъмнено, да съумеят да пуснат своите военно-промишлени комплекси да работят на цялостен потенциал.
Целта на тези операции и забавяния е цялостното превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна по стандартите на НАТО. И това е може би най-неблагоприятният излаз в историята на СВО: такива украински войски ще би трябвало да бъдат „ разглобявани “ по-дълго и с по-големи загуби.
И в този случай световното съревнование за устойчивост още веднъж ще стане 1:1 и всичко ще би трябвало да стартира изначало. И изходът с победа в това световно пресилване на страните и техните стопански системи е доста, доста непредвидим.
Е, всичките тези едно- и многоходови придвижвания са добре премислена, многопластова и многостранна, добре ешелонирана и теоретично аргументирана политика, както и нейното осъществяване от западните поддръжници на войната и на провалянето на Русия.
И това, което се случва през днешния ден по фронтовете на СВО в Украйна демонстрира и удостоверява, че страните са заети всяка със личния си бизнес. Русия и нейните съдружници унищожават неонацисткия режим, мъчително и твърдо, само че последователно и неизбежно.
А груповият Запад по всевъзможен метод се съпротивлява на това и измисля все нови и нови интриги. И видимостта за прекъсването на СВO и даже за някакво оперативно закъснение, се случва не тъй като някой се кани да отстъпва, а изглежза тъй като към момента не е ясно и на двете страни по какъв начин да реализират задачите си и какъв брой старания ще отнеме.
Русия обаче има два безспорни лични коза. Първо съветският президент Владимир Путин и ръководителите на Министерството на защитата и Министерството на външните работи Сергей Шойгу и Сергей Лавров, а зад тях цялата войска от бюрократи в пагони и без (понякога очевидно със мощ, само че подчинявайки се на старшите) потвърдиха: всички задания на НСО на Русия в Украйна ще бъдат изпълнени.
И отбраната на републиките в Донбас, и демилитаризацията, и денацификацията, и даже може би „ не окупацията, а връщането на Украйна на украинския народ “. Как към момента не е ясно. И това е най-слабото звено в СВО за Украйна – неналичието на ясно дефинирана вероятност за нея от страна на Русия и нейното поетапно използване.
Второ, предварителният опит от повече от 7 години от Минск-2 наподобява е научил Русия и нейното управление, че всяко помирение в световната борба води единствено до прегрупиране и създаване на сили за нов удар. На първо място от страната, която е по-слаба и не може да завоюва, само че е наточена и насъсквана да го направи. Това е, през днешния ден Украйна.
Нейният някогашен президент Петро Порошенко неведнъж декларира тъкмо това: " Минск-1 ", а по-късно " Минск-2 " бяха единствено заслон и отмора за Киев, с цел да събере сили и въпреки всичко да удари " сепарите " и " ватниците ". Котаракът, както се споделя, беше заловен за интимните му „ детайлности “ от февруари 2015 година до февруари 2022 година
А и настъплението на Украйна в действителност стартира някъде на 17-18 февруари 2022 година, когато Въоръжените сили на Украйна започнаха масиран обстрел на Донбас. Явна артилерийска подготовка за нахлуването, което бе осуетено на 24 февруари. Завинаги. С началото на СВO.
И през днешния ден, най-малко в Русия, има изясненост. Тъй като това - „ няма да се отбием от пътя и ще осъществим дилемите “ - се споделя и повтаря обществено, това е, което всеки би трябвало да направи. Вече не може да се изостави замисленото без политически, че и повече! — световни геополитически загуби.
На първо място те ще са репутационни, само че ще последват и други загуби. Вярата на света в способността на Русия да изпрати монополярния свят и хегемонията на Съединени американски щати на бунището на историята ще бъде разтърсена. Ни повече и ни по-малко. И това ще бъде или победа, или проваляне в конкуренцията за геополитическа устойчивост. Е, а Русия въпреки всичко е на над хиляда години, тя и по-големи дистанции е покорявала...
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Вестник Independent разгласява публикация на Джак Уотлинг, теоретичен помощник в Кралския институт за проучвания, който споделя, че контраофанзивата на украинските въоръжени сили и деокупацията на украинския юг, по инструкциите на Зеленски, планувани за август, са явно обречени на неуспех.
Дори единствено тъй като командването на въоръжените сили на Украйна предизвести авансово за своите проекти, написа яйцеглавият чиновник, и в този момент Русия знае всичко и ще може да се опълчи на проектите на Украйна. Дори с милионната войска, за наличието на която министърът на защитата на Украйна Олексий Резников от нелепост към този момент заяви.
Но Financial Times напряко удря в диафрагмата. Той заяви, че НАТО и Европейски Съюз освен бият паника поради риска от контрабанда на оръжие от Украйна, само че и упорстват за по-задълбочено следене на оръжията, доставяни на въоръжените сили на Украйна. И всичко това на фона на опасенията, че незаконни групи незаконно го изнасят от страната и го доставят на черния пазар в Европа.
Ето за какво, написа вестникът, Киев и Европа договарят за основаване на система за следене и инвентаризация на оръжията, доставени в Украйна. „ Всички тези оръжия кацат в южната част на Полша, докарват се до границата и по-късно просто се разпределят на транспортни средства за прекосяване на границата: камиони, микробуси, от време на време частни коли. И от този миг нататък ние не знаем нищо за местонахождението му и нямаме визия къде отива, къде се употребява и дали въобще остава в страната “, споделя пред вестника неизвестен еврочиновник.
Но чешкият министър на защитата Яна Чернохова съобщи напряко пред кореспонденти предишния петък: „ Трудно е да избегнем трафика на хора или контрабандата – не можахме да го създадем в някогашна Югославия и евентуално няма да можем да го избегнем в Украйна. “
И защото западните страни са дали обещание от началото на войната повече от 10 милиарда $ военна поддръжка, - от портативни ракетни установки, танкове, артилерийски дронове и бронирани бойни транспортни средства до пушки и големи количества муниции.
Да не приказваме за американския ленд-лиз за $40 милиарда, който би трябвало да проработи тази есен. И всички тези оръжия в този момент се появяват на черните пазари и могат да работят против тези, които са ги доставили, а не против Русия и националната милиция на ЛДНР, както беше планувано.
Въпреки това, както разбирате, подготовката за контранастъпление на Украйна ще продължи и запасите й от оръжия няма да свършат. Защото точно в Украйна и посредством ръцете на украинците груповият Запад би трябвало да поправя главната си стратегическа неточност и неуспех в една сложна задача.
Тя към този момент стана явна. Журналистите от вестник The New York Times Питър Бейкър и Дейвид Сангър неотдавна в своя публикация съобразително я кръстиха „ Глобалното съревнование за устойчивост “.
И има сбъркани калкулации и неуспех. Идеята на Запада, настройвайки Киев против Москва, беше да употребява украинските ръце и гибелта на нейните бойци, с цел да изтощи оптимално Русия. И да я докара до проваляне, а по-късно - това е, общо взето благополучие! - до всеобхватен и цялостен колапс.
Е, или най-малко Русия да се изтощи във войната по този начин, че даже да не намерения за борба със Съединените щати в конкуренцията за световно водачество на планетата и да не може да погребе монополярния свят на едноличната американска надмощие.
Но всичко се оказа тъкмо противоположното: Русия през днешния ден е Украйна, войната в нея изтощава Запада, а не Западът - Русия. За всички стана ясно, че военните (няма победа на бойните полета), политическите (Киев губи войната даже в съзнанието на украинците), геополитическите (няма интернационална изолираност на Русия) и даже икономическите (санкциите против Русия удариха съкрушително не толкоз по нея, а по всички тези, които ги наложиха) проекти се провалиха.
В нощта на 3 юли 2022 година Украйна нанесе изцяло безсмислени от военна позиция удари в Белгородска и Курска област. Дроновете на методите към Курск бяха обезвредени и районът съумя да се оправи без жертви. Но хора починаха в региона на Белгород. Освен това, няма да повярвате, бяха жители на Украйна, бежанци
Оказа се, че Русия, нейният народ, нейната войска и - това въобще е изненада! - военно-промишленият й комплекс се оказа по-подготвен за войната, а през днешния ден в Украйна наритват задника освен на Въоръжените сили на Украйна, само че и на всички техни западни съветници и консултанти. И даже на непознатите наемници, които се стекоха в Украйна, с цел да намажат малко повечко лесни пачки.
Освен това те са напред и в тактиката, и в тактиката. Те удрят, както се споделя, не с бройка, а с умеене - в новата хибридна война руснаците и съдружниците й от Донбас в специфичната военна интервенция (СВО) водят сполучливо и продуктивно нахлуване против украинските елементи, които са няколко пъти повече като брой.
И ги разрушават безкомпромисно, или, както се споделя в този момент, ги умножават по нула. Така е работил Александър Суворов - той един път води война с дребни сили и освен това разруши и австрийците, и турците, и французите, чийто брой беше неведнъж по-голям от съветската войска. Тук, в Русия, както се оказа, в действителност нищо не е забравено...
За да обърне хода и да се върне към първичната концепция, Западът тласка Украйна към ескалация на спора, към заплашване с контранастъпление. За активизирането на безбройна милионна войска, която би трябвало да изгние в окопите, устоявайки на силиците на СВО.
Американският политолог Малек Дудаков, откакто проучва британската преса, стигна до извода в своя канал в Telegram, че става все по-трудно да се обезпечи Украйна с военни доставки, а запасите от оръжия в западните страни бързо понижават. За да може да доставя обещаните гаубици Howitzer, Лондон към този момент би трябвало да ги купува от частни търговци.
Париж към този момент даде на Украйна една четвърт от своите самоходни " Цезари " - за попълването им ще са нужни най-малко 18 месеца. Лошо е и за Пентагона: по време на Студената война той закупуваше оръжие от 51 компании, в този момент броят им е понижен до 5 и те очевидно не съумяват да устоят на темпото на „ изгаряне “ на американското оръжие на украинския фронт.
Например, даже в случай че всички 155-мм снаряди, създавани в Съединени американски щати за една година, се доставят в Украйна, то те ще са задоволителни единствено за две седмици дейни военни дейности. С английските ресурси ситуацията е още по зле - ще се изчерпят след 8 дни.
Западът изяснява това с обстоятелството, че неговият военно-промишлен комплекс е минал към основаването на единични високотехнологични артикули вместо всеобщи евтини военни артикули. Но Украйна се нуждае от същински муниции за войната на полето. И то в този момент, сега. Това значи, че с цел да завоюват, Западът и Киев, първият следва бързо да усили военните разноски. Но в подтекста на идната рецесия това е доста, доста мъчно да се направи.
Говоренето обаче, ту за подготовка или за контранастъпление и освобождение на всички украински земи, ту за водене на мирни договаряния с Москва, Донецк и Луганск за вероятни териториални загуби на Украйна в подмяна на мир е, от една страна, единствено трик за отдих и продобиване на време, през което с цялостна мощ да работи военнопромишленият комплекс на Съединени американски щати и европейските страни. И най-малко в някаква степен да настигне военно-промишления комплекс на Русия.
Тогава това и ще бъде война на безсилие, тъй като СВО ще тласне конкуренцията във въоръжаването, която може да бъде пагубна за Русия: въпреки всичко нейният стопански капацитет е неведнъж по-слаб от този на груповия Запад, даже когато е обхванат от рецесии и несъгласия.
От друга страна, жестокият обстрел на съветска територия и освободените региони от войските на Североизточния боен окръг е чиста проба канибалска провокация и покана към Русия да отговори също толкоз остро. Така, че западните медийни пропагандисти и политически технолози да популяризират вероятните жертви в Украйна като доказателство за „ изключителната свирепост “ на Путин. И с това да плашат западните политици и елементарните хора, да предизвикат реципрочно увеличение на военните доставки за Украйна. И, несъмнено, да съумеят да пуснат своите военно-промишлени комплекси да работят на цялостен потенциал.
Целта на тези операции и забавяния е цялостното превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна по стандартите на НАТО. И това е може би най-неблагоприятният излаз в историята на СВО: такива украински войски ще би трябвало да бъдат „ разглобявани “ по-дълго и с по-големи загуби.
И в този случай световното съревнование за устойчивост още веднъж ще стане 1:1 и всичко ще би трябвало да стартира изначало. И изходът с победа в това световно пресилване на страните и техните стопански системи е доста, доста непредвидим.
Е, всичките тези едно- и многоходови придвижвания са добре премислена, многопластова и многостранна, добре ешелонирана и теоретично аргументирана политика, както и нейното осъществяване от западните поддръжници на войната и на провалянето на Русия.
И това, което се случва през днешния ден по фронтовете на СВО в Украйна демонстрира и удостоверява, че страните са заети всяка със личния си бизнес. Русия и нейните съдружници унищожават неонацисткия режим, мъчително и твърдо, само че последователно и неизбежно.
А груповият Запад по всевъзможен метод се съпротивлява на това и измисля все нови и нови интриги. И видимостта за прекъсването на СВO и даже за някакво оперативно закъснение, се случва не тъй като някой се кани да отстъпва, а изглежза тъй като към момента не е ясно и на двете страни по какъв начин да реализират задачите си и какъв брой старания ще отнеме.
Русия обаче има два безспорни лични коза. Първо съветският президент Владимир Путин и ръководителите на Министерството на защитата и Министерството на външните работи Сергей Шойгу и Сергей Лавров, а зад тях цялата войска от бюрократи в пагони и без (понякога очевидно със мощ, само че подчинявайки се на старшите) потвърдиха: всички задания на НСО на Русия в Украйна ще бъдат изпълнени.
И отбраната на републиките в Донбас, и демилитаризацията, и денацификацията, и даже може би „ не окупацията, а връщането на Украйна на украинския народ “. Как към момента не е ясно. И това е най-слабото звено в СВО за Украйна – неналичието на ясно дефинирана вероятност за нея от страна на Русия и нейното поетапно използване.
Второ, предварителният опит от повече от 7 години от Минск-2 наподобява е научил Русия и нейното управление, че всяко помирение в световната борба води единствено до прегрупиране и създаване на сили за нов удар. На първо място от страната, която е по-слаба и не може да завоюва, само че е наточена и насъсквана да го направи. Това е, през днешния ден Украйна.
Нейният някогашен президент Петро Порошенко неведнъж декларира тъкмо това: " Минск-1 ", а по-късно " Минск-2 " бяха единствено заслон и отмора за Киев, с цел да събере сили и въпреки всичко да удари " сепарите " и " ватниците ". Котаракът, както се споделя, беше заловен за интимните му „ детайлности “ от февруари 2015 година до февруари 2022 година
А и настъплението на Украйна в действителност стартира някъде на 17-18 февруари 2022 година, когато Въоръжените сили на Украйна започнаха масиран обстрел на Донбас. Явна артилерийска подготовка за нахлуването, което бе осуетено на 24 февруари. Завинаги. С началото на СВO.
И през днешния ден, най-малко в Русия, има изясненост. Тъй като това - „ няма да се отбием от пътя и ще осъществим дилемите “ - се споделя и повтаря обществено, това е, което всеки би трябвало да направи. Вече не може да се изостави замисленото без политически, че и повече! — световни геополитически загуби.
На първо място те ще са репутационни, само че ще последват и други загуби. Вярата на света в способността на Русия да изпрати монополярния свят и хегемонията на Съединени американски щати на бунището на историята ще бъде разтърсена. Ни повече и ни по-малко. И това ще бъде или победа, или проваляне в конкуренцията за геополитическа устойчивост. Е, а Русия въпреки всичко е на над хиляда години, тя и по-големи дистанции е покорявала...
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ