Две са основните теми в българската вътрешна политика в момента.

Две са главните тематики в българската вътрешна политика сега. Едната от тях е невъзможността да се избере ръководител на Народното събрание, с което да се закрие тържественото съвещание на законодателния орган и той да се ориентира към институционалните си отговорности и ежедневната работа. Другата тематика, която не е чак толкоз забележима, само че ще е определяща за развиването на политическия развой у нас през идващите месеци е обвързвана с жалбите в Конституционния съд (КС) против конституционните промени по отношение на въвеждането на новия правилник за назначение на служебно държавно управление.

Не без значение е и другия тип тъжби, чийто предмет е легитимността на изборите от 27 октомври. На общия декор на вътрешната политика сега обаче те по-скоро остават на втори проект. Вероятността за изцяло анулиране на парламентарните избори е незначително дребна. В този смисъл по-скоро говоренето по тематиката за платен и следен избор въздейства зле върху 51-то Народно събрание и обединенията, участващи в него. Тук се получава нещо като доста говорене и малко деяние. Далеч по-ефективно щеше да е противодействието против порочните изборни практики, в случай че тяхното атакуване пред Конституционния съд беше ориентирано повече към събирането на обстоятелства и доказателства и по-малко към общественото говорене. Сега наподобява, че концепцията на тези тъжби е по-скоро да се трансфорат в тематика за предизборна акция при очертаващите се нови предварителни избори, най-вероятно при започване на пролетта на идната година.

Председател на Народното събрание би трябвало да се избере без значение от хоризонта, който съществува пред този парламент и без значение от това дали той ще успее да придвижи някакъв законодателен развой. Колкото до лъчение на постоянно държавно управление, то видно е, че възможностите за това са в низходящ тренд и към ден сегашен може да се каже, че по-скоро още веднъж ще ни ръководи служебна власт. Трендът към момента може да бъде извърнат, само че това изисква смяна в метода на най-малко част от парламентарните обединения. С сегашния метод даже парламентарен ръководител не може да се избере, което ясно приказва за неговата неефективност и неявяване на политическа логичност.

Държава в церемониален блокаж

Поведението на политическите субекти в страната слага под голяма въпросителна самото схващане за обществения интерес

Колкото повече предварителни избори се натрупват, толкоз повече стават и несъгласията, които навлизат в българския политически развой и блокират неговото развиване. Дори към този момент има обединения, които се трансформират в изразители и крепители на тези несъгласия. Такова несъгласие е да вземем за пример изказванието, че невъзможността да се избере парламентарен ръководител е заради събитието, че той е надали не сигурният идващ длъжностен министър-председател. Има Такъв Народ хем настояват, че това не е по този начин във връзка с техния претендент Силви Кирилов, хем вземат участие във внасянето на конституционни тъжби против новите правила за установяване на длъжностен министър председател и министри. Нещо повече, те споделят, че възможното избиране на Кирилов може да е основа за образуване на парламентарно болшинство и лъчение на държавно управление. Ако изказванията им са основателни, то това значи, че новите правила не въздействат негативно върху действието на Народното събрание, а само извършват функционалностите, които са вложени в тях. Именно да подсигуряват парламентарния темперамент на страната в интервали, в които парламентаризмът е в рецесия.

След 2021 година няколко Народното събрание не можаха да излъчат държавни управления, а излъчените постоянни кабинети имаха къс живот. Проблеми с избирането на парламентарен ръководител е имало и преди. Веднъж най-възрастният народен представител беше определен за ръководител, тогава това бе Вежди Рашидов. В различен случай пък казусът беше позволен посредством потреблението на ротация, която обхващаше позицията на парламентарния ръководител, ръководителите на някои комисии в Народно събрание и министър-председателя. Т.е. концепцията за ротация беше ситуирана върху цялата властова конструкция по време на късото ръководство на кабинета " Денков - Габриел ". Тези разновидности за разрешаване на казуса обаче стават все по-малко използвани с увеличението на несъгласията и залагането от ден на ден на политическото говорене като желан жанр пред потреблението на опциите на институционалния метод.

И тук тематиката за възобновяване на предходния модел за назначение на служебно държавно управление освен не е решение, а е част от казуса. Президентът Радев също внесе тъжба след обновяването на състава на Конституционния съд, въпреки че броени дни преди този момент по същия въпрос бяха импортирани две тъжби от народни представители. За да бъде прегледана още веднъж тематиката от конституционните съдии е належащо съществуването на нови условия спрямо тези, които са били причина Конституционният съд да се занимае с въпроса предходния път. Вероятно юристите в президентството не са разкрили такива в жалбите на народните представители и са решили да играят на несъмнено, внасяйки лична тъжба.

Президентската тъжба нападна по едно и също време новия модел за лъчение на служебно държавно управление, непрекъсваемостта на действието на Народното събрание и опцията лица с двойно поданство да бъдат избирани за народни представители. Също по този начин президентът твърди, че при настоящия модел служебното държавно управление не носи отговорност пред никого и никой не носи отговорност за него.

В парламентарната република най-логичното нещо е Народното събрание да действа без спиране. Тази институция е центърът на политическата система при актуалната конституционна уредба. От нейното действие зависи работата на всички институции в границите на изпълнителната власт, както и на така наречен регулатори. Парламентът също по този начин има ролята да институционализира напреженията и другите настройки, които съществуват в обществото и да ги контролира посредством законодателство и обществени политики.

Ако Народното събрание работи мъчно, както е сега, това значи, че публичните разломи са съществени и изискват от народните представители повече политическа подготовка и институционални знания, с цел да могат да преведат Народното събрание в работно положение, макар раздялите и компликациите. Ако липсва парламент тъкмо по време на спешни интервали, това нито ще отстрани раздялите в обществото, нито ще сътвори условия за появяването на по-подготвени депутати, нито ще помогне по някакъв метод за обезпечаването на политическа непоклатимост. В парламентарната република стабилността може да пристигна само от Народното събрание. Съвсем не е инцидентен фактът, че служебно държавно управление като българското няма на никое място, а в парламентарните страни в Европа съответният постоянен кабинет действа до излъчването на нов, като през това време и Народното събрание продължава да работи.

Колкото до въпроса за отговорността на служебното държавно управление, той по принцип е спорен, тъй като в парламентарни условия кабинетът би следвало да е виновен само пред Народното събрание и да е подвластен само от него. Ако в България уредбата беше като в другите парламентарни страни в Европа, то този принцип щеше да е годен във всички случаи. У нас обаче обстановката е по-различна. Предишният модел на служебно ръководство беше ръководство без парламент. Т.е. неговата логичност беше, че когато парламентаризмът е в рецесия, се вкарва краткотрайно свръхпрезидентско ръководство с упованието, че след предварителните избори Народното събрание още веднъж ще влезе във функционалностите си и рецесия повече няма да има.

Настоящият модел на служебно ръководство резервира парламентаризма, ангажирайки парламентарните групи, президента и служебния министър председател да търсят в разговор между тях излаз от политическата рецесия и да основават условия за стабилизиране на страната. От позиция на отговорността актуалният тип служебна власт е сложена доста по-близо до отговорността на едно постоянно държавно управление. Парламентарният надзор е непокътнат, въпреки и без опцията за избор на съмнение.

В Народното събрание са показани разнообразни ползи и там волята се базира върху разнообразни публични трендове и настройки. Точно това прави парламентарния надзор най-ефективен (макар и от време на време да не наподобява така). При напълно президентско служебно държавно управление неговата отговорност и взаимозависимост е обвързана само с президента, който обаче е притежател единствено на своята лична воля. Тогава поражда въпросът за отговорността на президента. По конституция той не носи отговорност, в това число и правосъдна. При предходните правила той де факто се трансформира в глава на изпълнителната власт, претрупан с доста власт и по едно и също време с това освободен от отговорност. Т.е. въпросът за отговорността на служебното държавно управление в този момент е доста по-малко проблематичен, в сравнение с по времето преди конституционните промени.

Ситуацията в страната допуска упования, свързани както с действието на Народното събрание, по този начин и с решенията, които Конституционният съд ще би трябвало да вземе. След обновяването на състава на Конституционен съд там към този момент има двама нови съдии, назначени от Радев и един от квотата на правосъдната власт. По закон конституционните съдии са самостоятелни. Решенията, които вземат почиват само върху експертизата и убежденията им. Кой ги е назначил и от чия квота са, е без значение, когато става дума за практикуване на техните пълномощия.

Българската конституция е конституция на парламентарна република. Логично е всяка смяна към одобряване на парламентарната институция да се преглежда напълно в духа на главните начала на конституцията. Преди окончателното решение на Конституционния съд обаче нищо не е несъмнено. Така че сега само можем да се запасим с самообладание и да чакаме да разберем какво тъкмо ще е бъдещето на парламентаризма у нас.

Касиране на изборите – задачата (не)възможна

Явно обединенията, които не са съгласни с изборния резултат, чакат свикването на 51-то Народно събрание, с цел да пренесат тематиката на парламентарния терен