Ценете майката, докато не е късно
Две приятелки си говорели на чаша чай и едната почнала да се оплаква:
– Майка ми непрекъснато ми звъни по телефона и ме пита по кое време ще отида при нея да си поговорим. Понякога, когато отивам при нея, чувствам, че ме нервират диалозите с нея, маниерите й. Сещаш се, когато старците ти описват едно и също нещо по няколко пъти… Освен това, съм непрекъснато заета: ту на работа, ту с обичания, ту с приятели…
– Знаеш ли, аз пък беседвам доста с моята майка. Всеки път, когато ми е тъжно, отивам при нея. Когато се усещам самотна, когато имам проблеми и ми е нужна поддръжка, до нея се усеща най-добре.
– Да! Ти си по-добре от мен – отбелязала приятелката.
– Не мисля, че е по този начин – дала отговор тя с горест. – Аз навестявам майка си на гробищата. Тя умря. Когато живееше с мен, аз също избягвах срещите с нея и мислех като теб. Не можеш да си представиш какъв брой доста ми липсва това в този момент! Колко ми е нужна! Ако моят опит може ти послужи за образец, то отиди да поговориш с майка си, до момента в който имаш опция да го направиш. Цени това, че тя е тук, че е с теб. Опитай се да не забелязваш грешките й, забелязвай достолепията. Не чакай да се озове на гробищата, с цел да схванеш какъв брой ти е скъпа. Защото едвам тогава ще осъзнаеш, че към този момент нищо не можеш да направиш за нея, в никакъв случай нищо няма да поправиш, да промениш. И от това ще ти остане такава рана, която няма да зарасне в никакъв случай. Не позволяй и с теб да се случи същото, което и с мен.
През целия път в колата от у дома до работа дамата мислела над думите на своята другарка. Влизайки в офиса, тя споделила на секретарката си:
– Отменете всички събрания и срещи за на следващия ден, съвржете ме с майка ми, за всички останали ме няма, целият сегашен ден ще го посветя на нея.
