Две от всеки пет жени в Сърбия са преживели някаква

Две от всеки пет дами в Сърбия са претърпели някаква форма на полов тормоз на работното място, като причинителите най-често са хора, заемащи по-високи длъжности от тях.

Това беше декларирано при представянето на Специалния отчет за дискриминирането против дамите от страна на Комисаря за отбрана на равноправието в Сърбия.

Старшият консултант в институцията на Комисаря, Тияна Милошевич, сподели по време на представянето на отчета в Европейския дом в Белград, че дамите по-рядко оповестяват за този вид тормоз – най-много заради боязън, позор или съмнение към институциите, осведоми Българска телеграфна агенция.

Докладът демонстрира, че дискриминирането против дамите е най-разпространена в областта на труда и заетостта и че стартира още при започване на работните връзки, когато дамите биват питани несъответствуващи въпроси за фамилното им състояние и проектите им за раждане на деца.

Добавя се още, че дамите биват уволнени, откакто стане известно, че са бременни, както и че не получават удължение на договорите си или са премествани на по-ниски позиции.

Най-тежката форма на дискриминация е насилието, учредено на пола, в това число фемицидът, за който към момента няма обединен народен указател и който би трябвало да бъде организиран като настрана закононарушение.

Милошевич уточни, че проучванията демонстрират, че повече от 50% от дамите в Сърбия са претърпели някаква форма на принуждение, учредено на пола, в цифровото пространство, само че казусът е, че дамите най-често упрекват самите себе си за това.

Оттеглящата се комисарка за отбрана на равноправието Бранкица Янкович сподели пред публицисти, че броят на дамите в политическата сфера в Сърбия наподобява по-висок от всеки път – от сръбския парламент и локалните общински препоръки до изпълнителната власт и институциите – само че че „ несъмнено е под въпрос тяхното действително въздействие “.

„ Въпросът е до каква степен те могат, с помощта на тази забележителна представеност, да слагат тематики, които са изключително значими за качеството на живот на дамите, което от своя страна се отразява и на качеството на живот на техните фамилии “, добави Янкович.

По думите ѝ дискриминирането най-често се демонстрира в областите труд и претовареност, опазване на здравето и обществена отбрана, пред държавни органи, както и в медиите, културата, спорта.

„ Факт е, че дискриминирането против дамите през последните 10 години (от предходния доклад) остава една от най-разпространените форми на дискриминация. Както и фактът, че Законът за равнопоставеността сред половете към момента е пред Конституционния съд и се чака окончателното му решение “, уточни тя.

Янкович съобщи, че „ процесите на патриархалност и маргинализация на дамите са извънредно мощни в Сърбия “, добавяйки, че „ консервативните течения се стремят да маргинализират ролята на дамите “.

„ Значителна част от културата и медиите принадлежи на дамите, само че за жалост, в общественото пространство към момента участват практики на сексизъм, маргинализация, а даже и примитивизъм и циничност. Дигиталната среда също не е по-малко проблематична – вместо да бъде пространство за независимост, тя се е трансформирала в пространство за принуждение, учредено на пола “, сподели Янкович.

Комисарят акцентира, че дискриминирането или неравенството не се демонстрират единствено посредством законите, защото Сърбия разполага с релативно приключена правна рамка, като се изключи Закона за равнопоставеността сред половете.

„ Тази дискриминация се демонстрира посредством практиките и политиките, посредством навиците на самата система “, оцени тя.

Директорката на Агенцията на Организация на обединените нации за равнопоставеност сред половете и овластяване на дамите (UN Women) в Сърбия, Милана Риканович, съобщи, че отчетът съставлява най-хубавия индикатор за ситуацията на дамите в Сърбия и демонстрира, че дискриминирането против дамите „ не е епизод, не е виц, а е структурна и изисква нашите цялостни дейности “.

Тя уточни, че дамите най-често акцентират трудности и провокации в сферите на труда, образованието, достъпа до услуги, правораздаването...

„ Тревожен е фактът, че ситуацията на дамите от селските региони, възрастните дами, ромките, дамите с увреждания и други уязвими групи е извънредно мъчно и че те не престават да бъдат едни от най-застрашените и маргинализирани елементи от обществото “, добави Риканович.