Опозиционните партии в Тайван ще работят заедно за изборите през януари
Две от съперничещите си опозиционни партии в Тайван оповестиха, че ще си сътрудничат за взаимна кандидатура на идните президентски избори, което може да бъде огромно политическо разтърсване за източноазиатската народна власт.
Сделката ще сплоти Куоминтанг (KMT), една от двете огромни политически партии в Тайван, и самостоятелната Тайванска национална партия в опитите им да поемат президентството и законодателната власт на националния избор, плануван за 13 януари.
Продължавайте да четете
лист от 3 детайла Съединени американски щати и Китай се нуждаят от „ здрави стопански връзки “, споделя Йелън Китайското следствие на Foxconn е „ политическо “, споделя шефът на сигурността на Тайван Китайският Си Дзинпин идва в Съединени американски щати преди срещата на върха с Джо Байдън завършек на списъкаСтраните не разкриха повече детайлности за съдействието, само че споделиха, че ще базират решенията си на резултатите от допитването, което се организира от 7 ноември. Резултатът ще бъде разгласен на 18 ноември.
Кандидатите за президент и на двете партии, Ko Wen-je от TPP и Hou Yu-ih от KMT, до момента са били надалеч зад вицепрезидента Уилям Лай, претендента на ръководещата Демократическа национална партия.
Проучване на тайванския ефирен оператор TVBS, оповестено на 24 октомври, сподели поддръжка за Лай от 33 %, следвана от Ко и Хуо, и двамата с 22 %. Основателят и самостоятелен претендент за милиардер Тери Гоу беше на последно място с 8 %.
Двете съществени политически партии в Тайван нормално сменят властта на всеки осем години и минали модели допускат, че островът би трябвало да се върне назад към KMT. Досега изглеждаше, че Лай може да завоюва на ДПП невиждан трети следващ мандат – само че ходът на опозицията да работи дружно прави този късмет по-малко сигурен.
Ко, някогашен кмет на Тайпе, откри изненадваща поддръжка измежду по-младите тайвански гласоподаватели, които гледат на ръководещата ДПП – в миналото аутсайдерска продемократична политическа партия на Тайван – като на „ истаблишмънт “.
Те също по този начин съумяха да надминат склонността на Ко да парадира с университетските си качества, както и спорните му и непримирими забележки за дами, чужденци, LGBTQ хора и чернокожи американци, с цел да назовем единствено няколко.
По-откровеният Hou Yu-ih от KMT, в противен случай, е някогашен служител на реда, който е бил кмет на по-големия град Нов Тайпе, най-големият град в Тайван.
Като относително новопостъпил в политиката, Хоу може също да би трябвало да се бори с въздействие отвътре на своята партия като това на някогашния президент Ма Ин-джу, който оказа помощ за сключването на договорката сред TPP и KMT тази седмица.
Ако успее, държавното управление на KMT-TPP се чака да върне Тайван назад към Пекин и надалеч от Съединените щати, като се има поради, че KMT има по-добри работни връзки с управлението на комунистическата партия, в сравнение с DPP.
TPP на Ко в никакъв случай не е заемал народен пост, само че той отнесе удари към настоящето държавно управление, че „ предизвика “ Китай и харчи прекалено много за увеличение на армията на острова в опит да възпре всяка евентуална китайска офанзива.
Напрежението с Китай ескалира, откогато президентът Цай Инг-уен за първи път встъпи в служба през 2016 година и безшумно, само че непримиримо стартира да покачва интернационалния профил на Тайван и признаването му като де факто самостоятелна страна от Китай.
Тези старания кулминираха предходната година с историческо посещаване на тогавашния ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван, на което Китай отговори с няколко дни военни учения в Тайванския проток.
Пекин заимства от сходна книга през април, когато Цай направи импровизирано посещаване в Съединени американски щати и се срещна с висши законодатели и публични лица.
Хоу и Ко обаче може да провокират умората от Китай измежду тайванските гласоподаватели, които дават приоритет на политическата непоклатимост и по-добрата стопанска система пред въпроси като суверенитета на Тайван.
Пекин твърди, че самоуправляващият се остров е част от неговата територия и не е изключил потреблението на мощ за реализиране на задачата си.
Източник: Ал Джазира
