Sky News: Къде сгреши Камала Харис в надпреварата за Белия дом?
Две дами към този момент изгубиха изборите от Доналд Тръмп. Само този факт е необикновен и провокира гняв у демократите в цяла Америка.
Сексизъм ли беше? Мизогиния? Лоши претенденти? Лоши политики? Лоша акция?
Това са единствено някои от безбройните въпроси, които се въртят в апарата на Демократическата партия сега, до момента в който те търсят отговори след най-бруталното проваляне, написа Sky News.
Камала Харис даде нов подтик на Демократическата партия това лято след ужасяващото показване на Джо Байдън в дебатите.
Кампанията ѝ бе ориентирана към обръщение за наслада, оптимизъм и вяра. Тя още веднъж катапултира ангажираността в политиката на Демократическата партия, което докара до внезапен скок в набирането на средства на локално равнище. Това просто не беше задоволително.
Налице е дълбока равносметка за това по какъв начин Демократическата партия загуби привлекателността си за необятните маси.
Както се оказа, Тръмп, личността, завоюва в региона на политиката. Хората гласоподаваха за него макар него. Обещанието да оправи стопанската система, да укрепи границата, да направи Америка по-изолационистка. Реакционен предприемач, а не обмислен политик - това беше всеобхватният му сексапил.
Многократно подложена на критика от десницата за така наречен „ словоблудство “, Харис се затрудняваше да изрази позицията си по главните въпроси. Тя се колебаеше дали е твърда, или състрадателна във връзка с имиграционната политика, и промени доста от левите си позиции, в това число възбраната на фракинга и намаляването на средствата за полицията.
Именно тази колебливост, в опит да откри междинна позиция, беше част от нейната крах.
Демократите избраха избираемостта пред идеологията
След номинацията на Байдън през 2020 година стана ясно, че партията е избрала избираемостта пред идеологията. Те отхвърлиха по-прогресивните оферти на Харис, както и левите плакатни политици като Бърни Сандърс.
Сега ще има вътрешна битка за това дали партията да се насочи по-вдясно в лицето на втора победа на Тръмп.
Въпросът, на който множеството членове на Демократическата партия не желаят да отговорят, е: Щеше ли Байдън да се оправи по-добре от Харис? Вместо това те отдават виновността на това какъв брой привързана е била Харис към него по време на исторически късата си предизборна акция.
Чуждестранните войни бушуваха по негово време. Инфлацията, въпреки и световен проблем, се увеличи по негово време. По негово време броят на пресичанията на границите доближи рекордните си стойности.
Всичко това беше голям проблем за Харис, до момента в който се опитваше да изясни посланието си на гласоподавателите.
Дали Байдън остана в конкуренцията прекомерно дълго? Защо бяха прикрити въпросите за неговата умствена заостреност? И дали решението му да се стреми към втори мандат блокира издигането на по-способни претенденти?
Харизматични политически гении са спасявали Демократическата партия и преди - в лицето на Барак Обама и Бил Клинтън. Сега това е партия, която е парализирана и в обърканост, неспособна да проумее втори мандат на Тръмп и търсеща идващия Обама.
Има хора, които чакат на крилата. Другите кандидати за 2028 година са същите, които се появиха, когато Байдън се провали през лятото.
Сред тях са губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, губернаторът на Мичиган Гретхен Уитмър и губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро - всички те ще би трябвало да покажат на партията, че имат политическите качества да преминат от щатско равнище на висок пост.
Пийт Бутигиг, министър на превоза на Байдън, е един от най-ефективните комуникатори на партията. Той беше включен в акцията за Харис по всички малките екрани - от „ Фокс нюз “ до вечерните излъчвания. Но Бутигиг е щастливо женен за брачна половинка си Частен и в случай че Америка не е подготвена за жена, то подготвена ли е за гей мъж?
Противодействие на политиката на еднаквост
Политиката на идентичността получи отпор освен в Америка, само че и в целия свят. Отчасти по тази причина видяхме, че Харис доста леко се спря на историческата си кандидатура.
Кампанията на Хилари Клинтън беше отдадена на това да бъде първата жена президент, до момента в който Харис съвсем не загатваше за това по време на акцията.
Демократите ще проучват гневно и това. Грешка ли беше това? Дали щеше да подтикне по-апатичните гласоподаватели в решаващите щати да видят буйната Харис, която обезверено се пробва да счупи стъкления таван?
Или пък надълбоко вкорененият в американската просвета сексизъм попречи на още една жена да се добере до Белия дом?
