Българската археология носи добри новини, но все още се бори с иманярство и свръхбюрокрация
Две огромни мраморни скулптури, които археолозите откриваха безусловно пред очите ни, предавайки онлайн от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха знак на археологическите находки през миналата година и съумяха да заинтригуват даже международните медии. Други не по-малко скъпи открития също се бориха за внимание и всички експерти дружно обрисуваха профила на 2024-та като сполучлива. Макар и удобна от археологическа позиция обаче, годината донесе и компликации на българските археолози. В студиото на " Какво се случва " доцент Христо Попов, шеф на НАИМ и проф. Людмил Вагалински, който от години води разкопките на Хераклея Синтика, разясняват проблемите, с които се сблъскват и откритията, които бяха направени.
Прочетете още
" Убедих се, че българите имат потребност от положителни вести и се радват мощно. Смятаме, че първата мраморна скулптура е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по метода, по който е направена и почерка, който е оставил съответния скулптор. Това е доста евентуално, само че не е несъмнено, към този момент нямаме по-добра версия. Втората скулптура е по-късна, сега се почиства и възвръща в нашия музей, само че към този момент нямаме любимец на кого е. " – споделя проф. Людмил Вагалински
Според доцент Христо Попов когато има пореден развой като в Хераклея Синтика, самообладание и усърдност, те се отплащат. " Като тактика това е верния метод, добра локация с достъп, за туризма и за локалната общественост може да има дълготраен резултат. "
Проблемите, които археолозите ни се постанова да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. " Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика сред думи и каузи – споделя проф. Вагалински – Проблемът е броят на експертите, с ГДБДП се познаваме персонално, само че те са един файтон хора. Няма и присъди. "
" Свръхбюрокрация, позволения за теренни изследвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с елементарен позволителен режим, сега се чакат с месеци – добавя доцент Христо Попов – Липсва концепцията за дългосрочност. Средствата за археологически изследвания бяха вкарани като финансови разноски, което докара до неспособност да се кандидатства ".
Прочетете още
" Убедих се, че българите имат потребност от положителни вести и се радват мощно. Смятаме, че първата мраморна скулптура е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по метода, по който е направена и почерка, който е оставил съответния скулптор. Това е доста евентуално, само че не е несъмнено, към този момент нямаме по-добра версия. Втората скулптура е по-късна, сега се почиства и възвръща в нашия музей, само че към този момент нямаме любимец на кого е. " – споделя проф. Людмил Вагалински
Според доцент Христо Попов когато има пореден развой като в Хераклея Синтика, самообладание и усърдност, те се отплащат. " Като тактика това е верния метод, добра локация с достъп, за туризма и за локалната общественост може да има дълготраен резултат. "
Проблемите, които археолозите ни се постанова да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. " Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика сред думи и каузи – споделя проф. Вагалински – Проблемът е броят на експертите, с ГДБДП се познаваме персонално, само че те са един файтон хора. Няма и присъди. "
" Свръхбюрокрация, позволения за теренни изследвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с елементарен позволителен режим, сега се чакат с месеци – добавя доцент Христо Попов – Липсва концепцията за дългосрочност. Средствата за археологически изследвания бяха вкарани като финансови разноски, което докара до неспособност да се кандидатства ".
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ