Спешната безпомощност пред лицето на Конституционния съд
Две години откакто Народното събрание трябваше да избере двама конституционни съдии към този момент имаме две необятно подкрепени кандидатури. Едната се употребява с обширна поддръжка в тесните партийни среди на ГЕРБ, Движение за права и свободи и ППДБ, другата – разпознаваема от години на полето на правото – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков.
Но да оставим настрани тези персони. Проблемът неведнъж не е в личността, а в професионалните качества. Известният политик може да бъде безизвестен правист. И различен път политици са влизали в Конституционния съд. Но първо – те или не са били настоящи депутати, а даже и да са били, известността им е почивала по-силно на академичното, практическо или публично занятие. Редки са случаите като Анастас Анастасов, още веднъж кадър на ГЕРБ, само че най-малко беше областен арбитър преди да бъде народен представител и да постъпи в Конституционния съд (КС).
Как се стигна дотук?
Когато ППДБ взеха решение да поделят властта с ГЕРБ и Движение за права и свободи обявиха, че ще постановат своите прореформаторски политики по вероятен и всякакъв метод. От една страна, това става със основаването на нужната нормативна среда. Приемаш и изменяш закони като премахваш познати дефицити. После обаче идва по-трудното – по какъв начин и кой да ползва законите, какви хора ще подбереш да дадат лице и деяние на институциите.
Първоначално ППДБ постановяваха позицията да бъдат направени ясни процедурни правила по какъв ред и аршин ще се попълнят квотите в значимите държавни органи. До ден сегашен такива правила няма. Усилията на прореформаторското крило под опеката на ГЕРБ и Движение за права и свободи стигнаха до такава степен да бъде написан нов член 91б в Конституцията. По смисъла на този текст Народното събрание следва да съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, за да бъде обезпечена независимостта на лицата/или на органите.
Дълбоко някъде зад този текст следва да стои правният и метафизичен план на процедурализма като водещ модел на демокрацията. През последните 70 години точно справедливата и равно налична процедура следва да подсигурява демократичното действие на обществото. Но и да е чел човек, и да не е чел създатели по тематиката, политиката остава на първо място деяние. А на терена на действието процедури няма, освен това за един от най-съществените държавни органи като Конституционния съд.
Можеше ли нещо да се направи?
В Събранието познатото към този момент болшинство следваше да одобри процедурни правила за номинации и чуване на претендентите тъй че съсловните организации на юристите да предложат видни свои представители. И измежду тях в спортен дух да се стигне до номинация всъщност. Любопитно би било да забележим дали някой щеше да постави името и престижа си, с цел да подсигурява, че Десислава Атанасова е подобен изявен правист. Липсата на правила докара до този квотен пазарлък.
Може ли към момента нещо да се направи?
ППДБ могат да се откажат през игра с кворума в Събранието. Но няма гаранция, че останалите парламентарни групи няма да обезпечат постоянното осъществяване на съвещание. Или да се стигне до още по-комична развръзка – да вземем за пример да бъде определена кандидатката на Възраждане в едно с тази на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Но в тази обстановка ППДБ се сложиха сами. Освен че злепоставиха себе си, преметоха и проблемите на Борисов в ГЕРБ – помогнаха му да почисти партията си от фигура, която е с възходящ престиж и въздействие. Политическата отговорност може и да бъде понесена на следващи избори, само че непоправимото остава, а то точно е кой ще съставлява Конституционен съд.
В целия този безпорядък Конституционен съд се произнесе с едно непротиворечиво тълкувателно решение като затвърди, че мандатът на конституционните съдии стартира да тече от момента, в който е трябвало да бъде извършен изборът им. Така Атанасова и Белазелков ще служат малко по-малко от 7 години вместо цялостния мандат от 9 години. Но само по този метод може да се резервира поетапната замяна на съдиите в Конституционен съд и да се предотврати преднамереното му попълване в комфортен политически миг.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но да оставим настрани тези персони. Проблемът неведнъж не е в личността, а в професионалните качества. Известният политик може да бъде безизвестен правист. И различен път политици са влизали в Конституционния съд. Но първо – те или не са били настоящи депутати, а даже и да са били, известността им е почивала по-силно на академичното, практическо или публично занятие. Редки са случаите като Анастас Анастасов, още веднъж кадър на ГЕРБ, само че най-малко беше областен арбитър преди да бъде народен представител и да постъпи в Конституционния съд (КС).
Как се стигна дотук?
Когато ППДБ взеха решение да поделят властта с ГЕРБ и Движение за права и свободи обявиха, че ще постановат своите прореформаторски политики по вероятен и всякакъв метод. От една страна, това става със основаването на нужната нормативна среда. Приемаш и изменяш закони като премахваш познати дефицити. После обаче идва по-трудното – по какъв начин и кой да ползва законите, какви хора ще подбереш да дадат лице и деяние на институциите.
Първоначално ППДБ постановяваха позицията да бъдат направени ясни процедурни правила по какъв ред и аршин ще се попълнят квотите в значимите държавни органи. До ден сегашен такива правила няма. Усилията на прореформаторското крило под опеката на ГЕРБ и Движение за права и свободи стигнаха до такава степен да бъде написан нов член 91б в Конституцията. По смисъла на този текст Народното събрание следва да съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, за да бъде обезпечена независимостта на лицата/или на органите.
Дълбоко някъде зад този текст следва да стои правният и метафизичен план на процедурализма като водещ модел на демокрацията. През последните 70 години точно справедливата и равно налична процедура следва да подсигурява демократичното действие на обществото. Но и да е чел човек, и да не е чел създатели по тематиката, политиката остава на първо място деяние. А на терена на действието процедури няма, освен това за един от най-съществените държавни органи като Конституционния съд.
Можеше ли нещо да се направи?
В Събранието познатото към този момент болшинство следваше да одобри процедурни правила за номинации и чуване на претендентите тъй че съсловните организации на юристите да предложат видни свои представители. И измежду тях в спортен дух да се стигне до номинация всъщност. Любопитно би било да забележим дали някой щеше да постави името и престижа си, с цел да подсигурява, че Десислава Атанасова е подобен изявен правист. Липсата на правила докара до този квотен пазарлък.
Може ли към момента нещо да се направи?
ППДБ могат да се откажат през игра с кворума в Събранието. Но няма гаранция, че останалите парламентарни групи няма да обезпечат постоянното осъществяване на съвещание. Или да се стигне до още по-комична развръзка – да вземем за пример да бъде определена кандидатката на Възраждане в едно с тази на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Но в тази обстановка ППДБ се сложиха сами. Освен че злепоставиха себе си, преметоха и проблемите на Борисов в ГЕРБ – помогнаха му да почисти партията си от фигура, която е с възходящ престиж и въздействие. Политическата отговорност може и да бъде понесена на следващи избори, само че непоправимото остава, а то точно е кой ще съставлява Конституционен съд.
В целия този безпорядък Конституционен съд се произнесе с едно непротиворечиво тълкувателно решение като затвърди, че мандатът на конституционните съдии стартира да тече от момента, в който е трябвало да бъде извършен изборът им. Така Атанасова и Белазелков ще служат малко по-малко от 7 години вместо цялостния мандат от 9 години. Но само по този метод може да се резервира поетапната замяна на съдиите в Конституционен съд и да се предотврати преднамереното му попълване в комфортен политически миг.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ