Родителите ми никога не успяха да ме обикнат, а за капак на всичко накрая ме лишиха и от наследство
Две години преди моето раждане, родителите ми изгубили първородния си наследник и може би по тази причина обичаха повече брат ми. Баща ми беше боен и по-голяма част от времето на фамилията ми мина в Централна Азия. Климатът обаче се оказал несъответствуващ за шестмесечно дете и мама решила да ме изпрати да пребивавам при баба ми. Родителите ми ме прибраха назад, когато навърших 7 години, а по това време в фамилията ни се появи нов член – брат ми Стефан. Не беше лек животът ми: майка ми и татко ми ходеха на работа, а грижите за дребния ми брат паднаха върху детските ми рамене. Бях независимо дете: едвам 7-годишна чистих къщата, приготвях храна и пазарих. Много обичах брат си, само че родителите ми ме наказваха за всяка сторена пакост от него. Цялото ми детство мина в ъгъла на колене. Никога не ме оставяха да се защитя и при всеки опит да изясня истината, получавах пестник през устата.
За благополучие приключих гимназия с отличен триумф и с цел да бъда надалеч от родителите ми, сама пожелах да се преместя още веднъж при баба. Няколко месеца по-късно ориста ме срещна с Ясен и година след първата ни среща, двамата се оженихме. Нямате визия какъв брой щастливи бяха родителите ми, че най-сетне се отърваха от нежеланата си щерка. Съпругът ми заемаше висок длъжностен пост и макар отношението на майка ми и татко ми, не спирах да им оказвам помощ финансово. Купих им нови мебели, правех им скъпи дарове за всеки празник и им плащах сметките. На 18-годишна възраст брат ми се ожени и родителите ми скрито, без да знам аз, изтеглили заем, с цел да му купят апартамент.
Разглезен от дребен да получава всичко, Стефан и брачната половинка му водеха празен и неправилен живот. По молба на майка ми помагах финансово и на тяхното семейство. Но един ден шансът се усмихна на брат ми, и напълно скоро Стефан отвори своя компания. Бизнесът му потръгна и младото семейство стартира да живее нашироко. През три месеца почиваха в чужбина, купуваха си първокласни артикули, само че нито един път не се сети да помогне на родителите ни. Със брачна половинка ми продължавахме да ги устояваме, до деня, в който едвам не умрях. Няколко месеца бях на легло и никой от околните ми не пристигна да ме посети. Майка ми и татко ми си гледаха живота, а брат ми просто бе не запомнил, че има сестра.
Не имах вяра, че може да стане и по-зле, само че преди месец родителите ми напълно стопираха да ми се обаждат. Когато обезпокоена ги потърсих, още от прага на вратата майка ми се разкрещя, че щом не се грижа към този момент за тях и не им давам пари, те били принудени да завещаят цялото си имущество на брат ми Стефан. От този ден изгубих всичките си близки. Родителите ми си смениха телефона, а брат ми, като се изключи че ме изхвърли изцяло от живота си, ме блокира и в обществените мрежи. Може би е време и аз да обърна тил на тези неблагодарни същества и да не помни, че в миналото съм имала майка, татко и брат.
Инфо: Лична драма
