Как „златната акция“ на държавата в „Лукойл Бургас“ се оказа празен чек?
Две санкции на обща стойност към 270 млн. лева наложи Комисията за защита на конкуренцията на съветската рафинерия „ Лукойл “, ръководеща бургаския „ Нефтохим “ единствено в границите на два месеца. И двете наказания са поради монопола на рафинерията, който тя има у нас в продължение на към този момент близо две десетилетия.
Освен това, има данни, че осем години – от 2008 до 2015 година облагата на „ Лукойл Нефтохим България “ е отклонение към две свързани сдружения на съветския монополист чрез така наречен трансферно ценообразуване – позволена процедура в региона на преработката и търговията с нефтени артикули. Собственикът на рафинерията е доставял суровината за производството и е продавал готовата продукция (в това число на територията на България) на избрани цени, даже е допустимо това да е станало и под себестойността им. Правените по негова воля отстъпки при продажбите не са били обезщетени на производителя, регистрирани са годишни загуби, поради които компанията не е внасяла в бюджета корпоративен налог. От това страната е пропуснала изгоди в размер на десетки, евентуално даже стотици милиони.
Добре прочут факт е, че при приватизацията на бургаския „ Нефтохим “ при ръководството на Иван Костов през 2001 година, България получи така наречен „ златна акция “. Според клаузите по контракта обаче страната не е имала право да се меси в същинската работа на петролната рафинерия – импорт на нефтопродукти, преправка, продажба у нас и в чужбина и образуване на цените. Това прави „ златната акция “ по скоро „ празен чек “, тъй като единственото, което е можело да прави страната е да блокира решения на Управителния съвет на сдружението, които са се отнасяли до допустимо „ преустановяване или значително понижаване на преработката на петрол, или производството на горива “. Нещо, което не е било в полза на съветския монополист.
Всичко това не е вест, а е добре известно, още повече, че преди година от НПО-то „ Боец “ сезираха куп държавни органи, които са удостоверили, че 17 години рафинерията съзнателно е работила на загуба, като не е разпределяла и дивиденти, с цел да не заплаща и налог към държавния бюджет. Престъпление по смисъла на закона обаче няма, тъй като такива са били договорните клаузи при приватизацията на „ Нефтохим “ преди повече от 20 години.
Днес обаче прокуратурата е с „ вързани ръце “, тъй като търсенето на отговорност за възможни закононарушения, осъществени от длъжностни лица, свързани с приватизацията на сдружението, няма по какъв начин да бъде търсена. Поради изтеклия давностен период. И това е известно, както на подателите на сигнала, а по този начин също и на тези, които и до през днешния ден изясняват какъв брой сполучливо са продали „ Нефтохим “ на съветската компания. Заради това дейностите на „ Боец “ да бие камбаната и да твърди за осъществени закононарушения не могат да имат правни последствия, а по скоро да се употребяват за агитация.
Парадоксално е, че на последните предварителни избори, „ Боец “ поддържаха наследниците на тогавашните приватизатори на „ Лукойл “ против които другояче внасят сигнал в прокуратурата, въпреки и с 20+ години забавяне. Или просто това е част от схемата за прикриване на същинските виновници за „ разбойническата приватизация “ на българския преход.
За каква приватизация става дума и по какъв начин по този начин страната се оказва ощетявана, без да е нарушаван законът?
Известно е, че бургаската рафинерия е открита и стартира работа на 30 декември 1963 година След 10 ноември 1989 година част от индустриалните мощности са изведени от употреба, а отговорностите на сдружението последователно доближават 122 млн. $ - повече от наличните активи.
На 16 април 1997 година кабинетът утвърждава предложение на Агенцията за приватизация за раздържавяване на „ до 75 на 100 “ от акциите от капитала на „ Нефтохим “ АД. Няколко месеца по-късно е открита процедура по приватизация, като за приготовление на договорката е определен и акредитиран консорциумът Arthur Andersen/CA-IB. Година по-късно, на 17 март 1999 година, АП афишира продажбата на 58 на 100 от капитала на „ Нефтохим “ АД посредством договаряния с евентуални купувачи. Подадени са предложения на 4-има претенденти, трима от които са позволени до договаряния – Logomat Servicies Ltd. – Никозия, „ Лукойл нефт “ АД и „ Български нефтен консорциум “.
На 6 август 1999 година АП дефинира „ Лукойл Петрол “ АД (част от групата „ Лукойл “) за извънреден покупател на 58% от капитала на рафинерията. Според приватизационния контракт, „ Нефтохим “ АД се задължава да трансферира на купувача 7 856 035 безналични поименни акции и да влага в новото сдружение 589 885 035 $. Сделката е утвърдена от Надзорния съвет на АП и от Министерския съвет с министър председател Иван Костов, а договорът е подписан е на 12 октомври 1999 година Месец и половина по-късно е вписана и смяна в наименованието на рафинерията - „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД.
На първото Общо заседание на сдружението акционерите гласоподават смяна в Устава, с която се основава „ Държавна акция с особени права № 1 “ в интерес на българската страна. По решение на кабинета „ Костов “ упражняването на правата на благосъстоятелност на страната в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ се разпорежда на министъра на енергетиката, който е и член на Управителни съвет. Всичко това обаче има по-скоро обществен резултат, тъй като решенията не засягат по никакъв открития тоталния надзор над сдружението от монополиста „ Лукойл “.
„ Златната акция “ се оказва „ празен чек “ – предоставена по-скоро за утешение и обгърната конфиденциалност. Тя дава право на притежателя си да привиква Общо заседание на акционерите за приемане на решения, за които има особени права, да предлага един от членовете на Надзорния съвет, да блокира приемането на избрани решения на Общото заседание. Тези решения, както към този момент стана въпрос са свързани с изключителни обстановки, свързани с възможното прекъсване на рафинерията. Друга част от решенията, които притежателя на „ празния чек “ може да опита да прокара са свързани с смяна на седалището и адреса на ръководство на сдружението, както и за обезпечаването на достъп до пристанища и уреди. Толкова, нищо повече. Т.е. ползата на българската страна от държавното управление на Костов е предпазен единствено на думи.
За сметка на това руснаците почват бързо да трансформират компанията по метод, че страната да не печели нищо от рафинерията. Още преди близо 20 години „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД подхваща промени в собствеността, които са от изгода на корпорацията-майка в лицето на „ Лукойл “. През 2006 година сдружение със седалище в Нидерландия придобива рафинерията. Интересно е, че на 9 декември 2020 година. въпросното нидерландско сдружение „ Lukoil Europe Holdings “ V.B. трансферира 89,7% от акциите си в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД на „ Litasko “ SA, Швейцария – сдружение, изпълняващо ролята на външнотърговски представител на марката „ Лукойл “.
През цялото това време рафинерията в Бургас действа като прави покупко-продажби с търговски сдружения, свързани с „ Лукойл “, като това става въз основата на договорни връзки сред самите компании, в това число без да се съблюдава пазарния принцип. Факт е, че в последна сметка „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е работил на загуба, само че за сметка на по-високите облаги на другите сдружения на корпорацията „ Лукойл “, с които е имал договорни връзки.
Всичко това няма по какъв начин да не е било известно на всички български държавни управления. Те обаче не са имали опция и да реагират, тъй като „ златната акция “ не им дава такива пълномощия. Противното би означавало, че българската страна се намесва в търговски връзки сред търговски сдружения и неотложно е щяло да докара до арбитражни каузи за стотици милиони. Към днешна дата към този момент с решителност е открито, че казусът идва от контрактуваните от държавното управление на Иван Костов клаузи, свързани с така наречен „ златна акция “, която от самото начало е била „ златна “, само че по-скоро за съветския монополист.
След доста години безуспешни опити за смяна на горния модел, едвам в края на 2019 година по гледище на Национална агенция за приходите, основаната в Швейцария компания „ Litasko “ се съгласява да промени настоящия бизнес модел. Така за 2021 година за първи път „ Лукойл Нефтохим Бургас “ в действителност излиза на облага и внася в бюджета цели 73 млн. лева налог.
Въпреки това, Комисия за защита на конкуренцията наложи солидни санкции, които несъмнено подлежат на обжалване. За търсене на наказателна отговорност, обаче, времето от дълго време е изтекло. И евентуално тъкмо тъй като е наясно с съществуването на изтекла, близкото до „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ Неправителствени организации – „ Боец “, е „ подсетено “ да сезира държавното обвиняване. С ясното схващане, че от това нищо няма да излезе. Всъщност, има и различен резултат. Така се размива и отговорността за цената на горивата преди година, когато към момента управляваше коалиция, отпред с Политическа партия и министър председател Кирил Петков. Факт е, че по това време цените на горивата по бензиностанциите бяха твърдо над 3 лева Малко след рухването от власт на кабинета „ Петков “ обстановката се промени и към днешна дата всеобщите бензини са надалеч под 3 лева за литър. И до през днешния ден, Петков и Асен Василев, заобикалят да разясняват този въпрос.
Факт е, че през днешния ден „ дяволът не наподобява толкоз черен “. Дали обаче ще е по този начин и на 31 декември 2024 година, когато изтича дерогацията за импорт на съветски нефт за България?
Въпреки, че картината е по-ясна, въпросите остават повече от отговорите. Ще успее ли България да се освободи от монопола на „ Лукойл “, както направи с „ Газпром “, или да отбрани по-твърдо националния интерес? Ще стартира ли бургаската рафинерия преработката на неруски нефт и по кое време? И каква ще е цената на литър гориво тогава, поради досегашната преправка у нас на по-евтиния нефт, импорт от Русия? Ще имаме ли подготвеност за проект „ Б “ след края на дерогацията и още доста въпроси. И най-важното, добре е да се следи, дали някои н се пробва да отклони вниманието с шумни акции, които по-скоро имат за цел да заглушат истината, в сравнение с търсенето й.
Освен това, има данни, че осем години – от 2008 до 2015 година облагата на „ Лукойл Нефтохим България “ е отклонение към две свързани сдружения на съветския монополист чрез така наречен трансферно ценообразуване – позволена процедура в региона на преработката и търговията с нефтени артикули. Собственикът на рафинерията е доставял суровината за производството и е продавал готовата продукция (в това число на територията на България) на избрани цени, даже е допустимо това да е станало и под себестойността им. Правените по негова воля отстъпки при продажбите не са били обезщетени на производителя, регистрирани са годишни загуби, поради които компанията не е внасяла в бюджета корпоративен налог. От това страната е пропуснала изгоди в размер на десетки, евентуално даже стотици милиони.
Добре прочут факт е, че при приватизацията на бургаския „ Нефтохим “ при ръководството на Иван Костов през 2001 година, България получи така наречен „ златна акция “. Според клаузите по контракта обаче страната не е имала право да се меси в същинската работа на петролната рафинерия – импорт на нефтопродукти, преправка, продажба у нас и в чужбина и образуване на цените. Това прави „ златната акция “ по скоро „ празен чек “, тъй като единственото, което е можело да прави страната е да блокира решения на Управителния съвет на сдружението, които са се отнасяли до допустимо „ преустановяване или значително понижаване на преработката на петрол, или производството на горива “. Нещо, което не е било в полза на съветския монополист.
Всичко това не е вест, а е добре известно, още повече, че преди година от НПО-то „ Боец “ сезираха куп държавни органи, които са удостоверили, че 17 години рафинерията съзнателно е работила на загуба, като не е разпределяла и дивиденти, с цел да не заплаща и налог към държавния бюджет. Престъпление по смисъла на закона обаче няма, тъй като такива са били договорните клаузи при приватизацията на „ Нефтохим “ преди повече от 20 години.
Днес обаче прокуратурата е с „ вързани ръце “, тъй като търсенето на отговорност за възможни закононарушения, осъществени от длъжностни лица, свързани с приватизацията на сдружението, няма по какъв начин да бъде търсена. Поради изтеклия давностен период. И това е известно, както на подателите на сигнала, а по този начин също и на тези, които и до през днешния ден изясняват какъв брой сполучливо са продали „ Нефтохим “ на съветската компания. Заради това дейностите на „ Боец “ да бие камбаната и да твърди за осъществени закононарушения не могат да имат правни последствия, а по скоро да се употребяват за агитация.
Парадоксално е, че на последните предварителни избори, „ Боец “ поддържаха наследниците на тогавашните приватизатори на „ Лукойл “ против които другояче внасят сигнал в прокуратурата, въпреки и с 20+ години забавяне. Или просто това е част от схемата за прикриване на същинските виновници за „ разбойническата приватизация “ на българския преход.
За каква приватизация става дума и по какъв начин по този начин страната се оказва ощетявана, без да е нарушаван законът?
Известно е, че бургаската рафинерия е открита и стартира работа на 30 декември 1963 година След 10 ноември 1989 година част от индустриалните мощности са изведени от употреба, а отговорностите на сдружението последователно доближават 122 млн. $ - повече от наличните активи.
На 16 април 1997 година кабинетът утвърждава предложение на Агенцията за приватизация за раздържавяване на „ до 75 на 100 “ от акциите от капитала на „ Нефтохим “ АД. Няколко месеца по-късно е открита процедура по приватизация, като за приготовление на договорката е определен и акредитиран консорциумът Arthur Andersen/CA-IB. Година по-късно, на 17 март 1999 година, АП афишира продажбата на 58 на 100 от капитала на „ Нефтохим “ АД посредством договаряния с евентуални купувачи. Подадени са предложения на 4-има претенденти, трима от които са позволени до договаряния – Logomat Servicies Ltd. – Никозия, „ Лукойл нефт “ АД и „ Български нефтен консорциум “.
На 6 август 1999 година АП дефинира „ Лукойл Петрол “ АД (част от групата „ Лукойл “) за извънреден покупател на 58% от капитала на рафинерията. Според приватизационния контракт, „ Нефтохим “ АД се задължава да трансферира на купувача 7 856 035 безналични поименни акции и да влага в новото сдружение 589 885 035 $. Сделката е утвърдена от Надзорния съвет на АП и от Министерския съвет с министър председател Иван Костов, а договорът е подписан е на 12 октомври 1999 година Месец и половина по-късно е вписана и смяна в наименованието на рафинерията - „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД.
На първото Общо заседание на сдружението акционерите гласоподават смяна в Устава, с която се основава „ Държавна акция с особени права № 1 “ в интерес на българската страна. По решение на кабинета „ Костов “ упражняването на правата на благосъстоятелност на страната в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ се разпорежда на министъра на енергетиката, който е и член на Управителни съвет. Всичко това обаче има по-скоро обществен резултат, тъй като решенията не засягат по никакъв открития тоталния надзор над сдружението от монополиста „ Лукойл “.
„ Златната акция “ се оказва „ празен чек “ – предоставена по-скоро за утешение и обгърната конфиденциалност. Тя дава право на притежателя си да привиква Общо заседание на акционерите за приемане на решения, за които има особени права, да предлага един от членовете на Надзорния съвет, да блокира приемането на избрани решения на Общото заседание. Тези решения, както към този момент стана въпрос са свързани с изключителни обстановки, свързани с възможното прекъсване на рафинерията. Друга част от решенията, които притежателя на „ празния чек “ може да опита да прокара са свързани с смяна на седалището и адреса на ръководство на сдружението, както и за обезпечаването на достъп до пристанища и уреди. Толкова, нищо повече. Т.е. ползата на българската страна от държавното управление на Костов е предпазен единствено на думи.
За сметка на това руснаците почват бързо да трансформират компанията по метод, че страната да не печели нищо от рафинерията. Още преди близо 20 години „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД подхваща промени в собствеността, които са от изгода на корпорацията-майка в лицето на „ Лукойл “. През 2006 година сдружение със седалище в Нидерландия придобива рафинерията. Интересно е, че на 9 декември 2020 година. въпросното нидерландско сдружение „ Lukoil Europe Holdings “ V.B. трансферира 89,7% от акциите си в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД на „ Litasko “ SA, Швейцария – сдружение, изпълняващо ролята на външнотърговски представител на марката „ Лукойл “.
През цялото това време рафинерията в Бургас действа като прави покупко-продажби с търговски сдружения, свързани с „ Лукойл “, като това става въз основата на договорни връзки сред самите компании, в това число без да се съблюдава пазарния принцип. Факт е, че в последна сметка „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е работил на загуба, само че за сметка на по-високите облаги на другите сдружения на корпорацията „ Лукойл “, с които е имал договорни връзки.
Всичко това няма по какъв начин да не е било известно на всички български държавни управления. Те обаче не са имали опция и да реагират, тъй като „ златната акция “ не им дава такива пълномощия. Противното би означавало, че българската страна се намесва в търговски връзки сред търговски сдружения и неотложно е щяло да докара до арбитражни каузи за стотици милиони. Към днешна дата към този момент с решителност е открито, че казусът идва от контрактуваните от държавното управление на Иван Костов клаузи, свързани с така наречен „ златна акция “, която от самото начало е била „ златна “, само че по-скоро за съветския монополист.
След доста години безуспешни опити за смяна на горния модел, едвам в края на 2019 година по гледище на Национална агенция за приходите, основаната в Швейцария компания „ Litasko “ се съгласява да промени настоящия бизнес модел. Така за 2021 година за първи път „ Лукойл Нефтохим Бургас “ в действителност излиза на облага и внася в бюджета цели 73 млн. лева налог.
Въпреки това, Комисия за защита на конкуренцията наложи солидни санкции, които несъмнено подлежат на обжалване. За търсене на наказателна отговорност, обаче, времето от дълго време е изтекло. И евентуално тъкмо тъй като е наясно с съществуването на изтекла, близкото до „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ Неправителствени организации – „ Боец “, е „ подсетено “ да сезира държавното обвиняване. С ясното схващане, че от това нищо няма да излезе. Всъщност, има и различен резултат. Така се размива и отговорността за цената на горивата преди година, когато към момента управляваше коалиция, отпред с Политическа партия и министър председател Кирил Петков. Факт е, че по това време цените на горивата по бензиностанциите бяха твърдо над 3 лева Малко след рухването от власт на кабинета „ Петков “ обстановката се промени и към днешна дата всеобщите бензини са надалеч под 3 лева за литър. И до през днешния ден, Петков и Асен Василев, заобикалят да разясняват този въпрос.
Факт е, че през днешния ден „ дяволът не наподобява толкоз черен “. Дали обаче ще е по този начин и на 31 декември 2024 година, когато изтича дерогацията за импорт на съветски нефт за България?
Въпреки, че картината е по-ясна, въпросите остават повече от отговорите. Ще успее ли България да се освободи от монопола на „ Лукойл “, както направи с „ Газпром “, или да отбрани по-твърдо националния интерес? Ще стартира ли бургаската рафинерия преработката на неруски нефт и по кое време? И каква ще е цената на литър гориво тогава, поради досегашната преправка у нас на по-евтиния нефт, импорт от Русия? Ще имаме ли подготвеност за проект „ Б “ след края на дерогацията и още доста въпроси. И най-важното, добре е да се следи, дали някои н се пробва да отклони вниманието с шумни акции, които по-скоро имат за цел да заглушат истината, в сравнение с търсенето й.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ