Реставрират дигитално две кинокласики - Крадецът на праскови и Слънцето и сянката
Две български кинокласики " Слънцето и сянката‘‘ (1962, реж. Рангел Вълчанов) и, " Крадецът на праскови‘‘ (1964, реж. Въло Радев) ще бъдат реставрирани цифрово. Българската национална филмотека (БНФ) е спечелила специфичен грант за взаимна реституция в границите на петото издание на „ Сезон на класическия филм “ (A Season of Classic Films).
АСЕ (Асоциацията на европейските синематеки) обяви елементи за тазгодишното издание на „ Сезон на класическия филм “ на 20 май, по време 77-ия фестивал в Кан. Надграждайки триумфа от предходните години, „ Сезон “-ът се завръща за пето издание с безвъзмездни прожекции на новореставрирани филми в киносалони и онлайн.
Целта е да продължи да покачва осведомеността за работата на европейските кино архиви и да се застъпва за опазването на филмите и кинокултурата, изключително за по-младите генерации.
По време на първите пет издания програмата е подкрепила възобновяване и разпространяването на повече от 170 европейски кино лентата.
Реставрираните филми от всяко издание са показани в азбучник. Предоставени са и контакти, с цел да се даде опция за по-нататъшно разпространяване след края на програмата.
„ Филмът на Рангел Вълчанов третира тематиката за ужасите на атомната война, която през 1962 година, в разгара на Кубинската рецесия е изключително настояща. За страдание, подтекстът на нашето съвремие също не дава мотиви за успокоение на човечеството “, разясняват от Български национален фронт (българска политическа.
Сценарист е Валери Петров, оператор е Димо Коларов, а музиката е на Симеон Пиронков. Главните функции са поверени на полската актриса Ана Пруцнал и на младия Георги Наумов.
Филмът демонстрира инцидентната среща на момче и момиче, на морския бряг. Тя е пристигнала от Запад и е щерка на атомен физик, болен от рак. Той е българин – наследник на архитекта, проектирал хотелите в близост. Старинна амфора, открита в морето, насочва диалозите им към безконечните човешки проблеми. Тя живее с мисълта за непрекъснатата заплаха от неизбежна атомна война. Момчето има вяра в разсъдъка. Филмът ще бъде показан с вход свободен през декември 2024.
На събитието в Кан, АСЕ показа двата реципиента на тазгодишния взаимен грант за реституция на стойност 60 000 евро, разпределени сред кино лентата на Въло Радев – „ Крадецът на праскови “ (1964) и на компилацията от анимационни късометражни филми „ Фантастични цветя “ (1906–1920). Журито, формирано от носителя на „ Оскар “ – режисьорът Ищван Сабо, заместник-ръководителя на отдела за игрални филми на ARTE – Барбара Хабе, и филмовата програматорка и преподавателка Ева Санджорджи, избра спечелилите от кандидатури, подадени от европейските институции за кино завещание.
„ Крадецът на праскови “ е част от филмовата история с мощно хуманистично обръщение за съгласие и приятелство. В този смисъл, централната любовна история е облик с по-широко значение, което може да бъде възприето през днешния ден. За нас, като членове на журито, филмът е изобретение и ние бяхме допрени от изяществото и интензивността на неговия език “, написа журито за своя избор.
„ Крадецът на праскови “ ще бъде подробно реставриран в 4К, посредством партньорството сред Югословенската кинотека, Български национален фронт (българска политическа и Кинотеката в Черна гора.
Сценарист и режисьор на кино лентата е Въло Радев. Лентата е по едноименната творба на Емилиян Станев. Оператор е Тодор Стоянов, а музиката е на Симеон Пиронков. В основните функции са Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов.
Асоциацията на европейските синематеки (Association des Cinémathèques Européennes – ACE) обединява 50 европейски национални и районни кино архива. Ролята ѝ е да пази европейското кино завещание и да прави налични за обществеността богатите аудиовизуални съкровища, събирани и съхранявани от другите кино архиви. Членовете на АСЕ са организации с нестопанска цел, ангажирани с Етичния кодекс на ФИАФ (Международната федерация на филмовите архиви).
АСЕ (Асоциацията на европейските синематеки) обяви елементи за тазгодишното издание на „ Сезон на класическия филм “ на 20 май, по време 77-ия фестивал в Кан. Надграждайки триумфа от предходните години, „ Сезон “-ът се завръща за пето издание с безвъзмездни прожекции на новореставрирани филми в киносалони и онлайн.
Целта е да продължи да покачва осведомеността за работата на европейските кино архиви и да се застъпва за опазването на филмите и кинокултурата, изключително за по-младите генерации.
По време на първите пет издания програмата е подкрепила възобновяване и разпространяването на повече от 170 европейски кино лентата.
Реставрираните филми от всяко издание са показани в азбучник. Предоставени са и контакти, с цел да се даде опция за по-нататъшно разпространяване след края на програмата.
„ Филмът на Рангел Вълчанов третира тематиката за ужасите на атомната война, която през 1962 година, в разгара на Кубинската рецесия е изключително настояща. За страдание, подтекстът на нашето съвремие също не дава мотиви за успокоение на човечеството “, разясняват от Български национален фронт (българска политическа.
Сценарист е Валери Петров, оператор е Димо Коларов, а музиката е на Симеон Пиронков. Главните функции са поверени на полската актриса Ана Пруцнал и на младия Георги Наумов.
Филмът демонстрира инцидентната среща на момче и момиче, на морския бряг. Тя е пристигнала от Запад и е щерка на атомен физик, болен от рак. Той е българин – наследник на архитекта, проектирал хотелите в близост. Старинна амфора, открита в морето, насочва диалозите им към безконечните човешки проблеми. Тя живее с мисълта за непрекъснатата заплаха от неизбежна атомна война. Момчето има вяра в разсъдъка. Филмът ще бъде показан с вход свободен през декември 2024.
На събитието в Кан, АСЕ показа двата реципиента на тазгодишния взаимен грант за реституция на стойност 60 000 евро, разпределени сред кино лентата на Въло Радев – „ Крадецът на праскови “ (1964) и на компилацията от анимационни късометражни филми „ Фантастични цветя “ (1906–1920). Журито, формирано от носителя на „ Оскар “ – режисьорът Ищван Сабо, заместник-ръководителя на отдела за игрални филми на ARTE – Барбара Хабе, и филмовата програматорка и преподавателка Ева Санджорджи, избра спечелилите от кандидатури, подадени от европейските институции за кино завещание.
„ Крадецът на праскови “ е част от филмовата история с мощно хуманистично обръщение за съгласие и приятелство. В този смисъл, централната любовна история е облик с по-широко значение, което може да бъде възприето през днешния ден. За нас, като членове на журито, филмът е изобретение и ние бяхме допрени от изяществото и интензивността на неговия език “, написа журито за своя избор.
„ Крадецът на праскови “ ще бъде подробно реставриран в 4К, посредством партньорството сред Югословенската кинотека, Български национален фронт (българска политическа и Кинотеката в Черна гора.
Сценарист и режисьор на кино лентата е Въло Радев. Лентата е по едноименната творба на Емилиян Станев. Оператор е Тодор Стоянов, а музиката е на Симеон Пиронков. В основните функции са Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов.
Асоциацията на европейските синематеки (Association des Cinémathèques Européennes – ACE) обединява 50 европейски национални и районни кино архива. Ролята ѝ е да пази европейското кино завещание и да прави налични за обществеността богатите аудиовизуални съкровища, събирани и съхранявани от другите кино архиви. Членовете на АСЕ са организации с нестопанска цел, ангажирани с Етичния кодекс на ФИАФ (Международната федерация на филмовите архиви).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ