Двайсет години след като НБА въвежда едно от най-противоречивите правила

Двайсет години откакто НБА вкарва едно от най-противоречивите правила в историята си, доста играчи даже не осъзнават, че то към момента съществува.

Днес, когато сатенените кърпи за коса, необятните панталони и тениските още веднъж са част от модата на лигата, е мъчно да си представим какъв брой бурни разногласия провокира въвеждането на дрескода през сезон 2005–06, написа The Guardian. Тогавашният посредник Дейвид Стърн постанова предписание, което изисква играчите да бъдат облечени в настоятелен или закостенял жанр при идване и овакантяване на мачове, по време на травми или при публични задължения на НБА.

Проблемът? Забраняват се всички тези облекла и аксесоари, които се свързват с  хип-хоп културата.

Културна война – и един човек в центъра ѝ

За мнозина политиката е директен удар против Алън Айвърсън – една от най-ярките звезди на 90-те и началото на 2000-те, прочут с плитките си, татуировките и необятните облекла. В скорошно изявление той признава, че точно неговото въздействие е предизвикало реакцията на лигата.

„ Беше окей, до момента в който го правех аз “, спомня си Айвърсън. „ Но когато всички започнаха да се обличат по сходен метод, НБА сподели: Чакайте малко. ”

Реакцията на почитатели, баскетболисти и публични фигури е бурна и прочувствена, а правилото се възприема като опит за ограничение на достоверното себеизразяване на спортистите. 
Getty Images | Гари Трент-младши №5 от „ Милуоки Бъкс “ преди мача против „ Торонто Раптърс “ в „ Скотиабанк Арена “ на 24 октомври 2025 година в Канада.
От възбрана към фешън гражданска война

Две десетилетия по-късно спорното предписание е част от доста по-сложен роман. Вместо да заличи характерността, дрескодът несъзнателно слага началото на фешън гражданска война.

Тунелите към съблекалните се трансформират в фешън сцени. Брандовете стартират да подписват контракти за милиони долари с играчите. А самата НБА – може би ненапълно несъзнателно – основава нова културна сцена, където стилът е еднакъв на статус.

„ Беше голяма работа “, спомня си Ира Нюбъл, тогава състезател на Кавалиърс. „ Всички бяхме гневни. Мислехме, че желаят да изтрият хип-хоп културата. “ 

Днес той гледа на случилото се друго: „ Културата просто се разви. Хип-хопът остана – единствено че приспособен. И е крепко да го видиш. “

От страна на лигата задачата е била друга. „ Не искахме да променяме културата на играчите “, показва Кати Берънс, президент на отдел „ Социална отговорност “ на НБА. „ Просто се стремяхме към по-професионален тип при публични участия. “

Но никой не очаквал последвалата гражданска война.

„ Играчите прегърнаха смяната по-бързо, в сравнение с сме си представяли “, признава Берънс. „ Тоалетите преди мачове се трансфораха в самобитно съревнование. Те станаха културна точка на въздействие. “

В днешно време дрескодът към момента съществува, само че е надалеч по-гъвкав и играчите го употребяват като сцена за творчество.

A post shared by LeBron James (@lebron)