Китай спира украинизацията на Тайван
Двата документа се появиха съвсем по едно и също време. Това са " Бялата книга " на Пекин за обединяването с Тайван и обявата на “Блумбърг ” за сложната орис на към момента неприетия от Съединени американски щати " Закон за тайванската политика ". Документите са взаимосвързани и провокират страсти като " Украйна, но това е чиста Украйна! ".
Тук е значима хронологията, т.е. какво и от кое място стартира. Припомняме, че пътуването на ръководителя на Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси до Тайпе, което взриви Азия, се организира на 2-3 август. Но конгресмени от Съединените щати са били там и преди, по-специално Робърт Менендес (демократ) и Линдзи Греъм (републиканец) дойдоха там през април. “Тайван Таймс” ни споделя в публикация от 21 юни какво се случи по-късно: двойката, в рядка проява на двупартийно единение, се върна вкъщи и показа проектозакона на Конгреса за разглеждане.
И в него – дали създателят се радва или се ужасява – е подхванат най-радикалния обзор на връзките на Съединени американски щати с островната територия от 1979 година насам. По-специално, той планува милиарди долари военна помощ за Тайван и наказания против китайски чиновници, които биха ескалирали напрежението. Какво напрежение - въпреки всичко приказваме за април-май? Но се оказва, че в някои кръгове в Съединени американски щати напролет се е водила полемика дали Пекин ще последва образеца на Москва в Украйна и дали би трябвало да се подхващат някои стъпки, без да се чака такава тягост като непредвиден китайски десант на Тайван.
Законопроектът на Менендес-Греъм също по този начин планува увеличение на равнището на посланичество на Съединени американски щати в „ тайванския офис “, чийто началник, сходно на посланиците, ще се назначава от Конгреса - само че това са дреболии. И най-важното, че островът би трябвало да получи статут на " главен съдружник на Съединени американски щати отвън НАТО ".
И това е забавно нещо, подобен статус. Дава съображение за напомпване на съдружник с оръжие, основаване на военни бази на негова територия (Отново чиста Украйна!) – и въобще дава съображение защо ли не. Но статутът не изисква никакъв контракт за защита със Съединени американски щати, камо ли присъединение към Северноатлантическия алианс. И това просто значи, че Америка употребява подобен съдружник, само че без да се плануват твърди отговорности за защитата му, да не приказваме за " нуклеарния чадър ". Като цяло Украйна има дълга и занимателна история с този статут. И Афганистан, който получи подобен статут – с добре прочут резултат.
И е ясно, че никой не е крил тази двупартийна самодейност и всички в Пекин са знаели, просто тази история не прозвуча доста шумно във външния свят, в това число Русия.
И в този момент на всички е ясно, че кацането на Нанси Пелоси в мирния Тайван не е напълно нейно персонално деяние, а част от някаква обособена политика на Конгреса в Азия. Отделно, тъй като, както упоменатият материал на “Блумберг” и мненията към него в този момент демонстрират, администрацията на Джо Байдън не просто се е пробвала да разубеди пламенната Нанси да не подхваща пътуването - тя също се е пробвала с всички сили да торпилира или забави придвижването на упоменатия проектозакон. Защото с право се опасяват от това, което в действителност се случи - огромна " украинска " рецесия към Тайван, която ще срине докай международната стопанска система.
И Пекин в отговор на всичко това, както знаете, провежда реплика на военна обсада на острова - с проява на слабостта, в случай че не и безсилието на Съединените щати, по-късно удължи маневрите, по-късно спря - и, след цялата история, издаде своята " Бяла книга ".
От това следва, по-специално, че тайванската история е по едно и също време сходна и друга от украинската. Различно, въпреки и единствено тъй като Тайван (това е просто факт) не е самостоятелна страна с участие в Организация на обединените нации и други неща, а територия със комплициран статут, макар обстоятелството, че интернационалното право признава Китай за един, т.е. обединяването е естествена и разбираема вероятност. Общото с Украйна е, че доста огромна част от популацията му желае да се съедини с Русия незабавно.
И ясното подобие е, че след няколко десетилетия на доста висококачествена икономическа интеграция на двете елементи на Китай - което в действителност е същото, което Москва се опитваше да направи с Украйна в продължение на три десетилетия - проблемите започнаха, когато проамериканските сили пристигнаха на власт в Тайпе и всичко нагоре стартира и изцяло съответстваше на украинския сюжет.
Същността и смисъла на " Бялата книга " на Пекин е, че тя удостоверява буквално, че за обединяването на Китай " потреблението на мощ би било последно средство, което ще бъде употребявано при наложителни условия ". Тоест, цялата видимо отшумяваща рецесия към острова не предполагаше никакво принудително завладяване, Пекин показва стратегическите си активи на тези, които се пробват да забавят някакво бъдещо обединяване на Китай. И ще ги употребява, в случай че американците се опитат да продължат да раздухват рецесията и да навредят на целия район.
Този документ е ориентиран най-много към тайванската общност и, преди всичко, напомня какъв брой добре и умерено е живял островът, до момента в който си сътрудничи и се сприятелява с другия Китай (което е истина). Второ, Бялата книга чертае авансово алена линия на едно ярко бъдеще, когато Китай въпреки всичко ще бъде единен. Пекин схваща, се споделя в документа, че " континенталната част и Тайван имат свои лични разнообразни обществени системи и идеологии ". И ще могат да съжителстват (в това толкоз ярко бъдеще) единствено в случай че се съблюдава правилото " една страна, две системи ", т.е. тази разлика може да се поддържа колкото е належащо. Червената линия е, в случай че някой стартира, още веднъж съгласно украинския сюжет, да разделя единен Китай и да се пробва да сътвори усложнения за всички китайци, да не приказваме за закани за живота и благосъстоянието им.
Ясно е, че рано или късно ще се стигне до украинско споразумяване на въпроса. И тогава ще бъде напълно реалистично да се маркира тази доста алена линия, която лежи там, където стартира раздуването на враждебността сред съседи и братя, с следваща опасност за живота и благосъстоянието на хората - и всичко това, без значение от един или различен статус на каквито и да е територии.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тук е значима хронологията, т.е. какво и от кое място стартира. Припомняме, че пътуването на ръководителя на Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси до Тайпе, което взриви Азия, се организира на 2-3 август. Но конгресмени от Съединените щати са били там и преди, по-специално Робърт Менендес (демократ) и Линдзи Греъм (републиканец) дойдоха там през април. “Тайван Таймс” ни споделя в публикация от 21 юни какво се случи по-късно: двойката, в рядка проява на двупартийно единение, се върна вкъщи и показа проектозакона на Конгреса за разглеждане.
И в него – дали създателят се радва или се ужасява – е подхванат най-радикалния обзор на връзките на Съединени американски щати с островната територия от 1979 година насам. По-специално, той планува милиарди долари военна помощ за Тайван и наказания против китайски чиновници, които биха ескалирали напрежението. Какво напрежение - въпреки всичко приказваме за април-май? Но се оказва, че в някои кръгове в Съединени американски щати напролет се е водила полемика дали Пекин ще последва образеца на Москва в Украйна и дали би трябвало да се подхващат някои стъпки, без да се чака такава тягост като непредвиден китайски десант на Тайван.
Законопроектът на Менендес-Греъм също по този начин планува увеличение на равнището на посланичество на Съединени американски щати в „ тайванския офис “, чийто началник, сходно на посланиците, ще се назначава от Конгреса - само че това са дреболии. И най-важното, че островът би трябвало да получи статут на " главен съдружник на Съединени американски щати отвън НАТО ".
И това е забавно нещо, подобен статус. Дава съображение за напомпване на съдружник с оръжие, основаване на военни бази на негова територия (Отново чиста Украйна!) – и въобще дава съображение защо ли не. Но статутът не изисква никакъв контракт за защита със Съединени американски щати, камо ли присъединение към Северноатлантическия алианс. И това просто значи, че Америка употребява подобен съдружник, само че без да се плануват твърди отговорности за защитата му, да не приказваме за " нуклеарния чадър ". Като цяло Украйна има дълга и занимателна история с този статут. И Афганистан, който получи подобен статут – с добре прочут резултат.
И е ясно, че никой не е крил тази двупартийна самодейност и всички в Пекин са знаели, просто тази история не прозвуча доста шумно във външния свят, в това число Русия.
И в този момент на всички е ясно, че кацането на Нанси Пелоси в мирния Тайван не е напълно нейно персонално деяние, а част от някаква обособена политика на Конгреса в Азия. Отделно, тъй като, както упоменатият материал на “Блумберг” и мненията към него в този момент демонстрират, администрацията на Джо Байдън не просто се е пробвала да разубеди пламенната Нанси да не подхваща пътуването - тя също се е пробвала с всички сили да торпилира или забави придвижването на упоменатия проектозакон. Защото с право се опасяват от това, което в действителност се случи - огромна " украинска " рецесия към Тайван, която ще срине докай международната стопанска система.
И Пекин в отговор на всичко това, както знаете, провежда реплика на военна обсада на острова - с проява на слабостта, в случай че не и безсилието на Съединените щати, по-късно удължи маневрите, по-късно спря - и, след цялата история, издаде своята " Бяла книга ".
От това следва, по-специално, че тайванската история е по едно и също време сходна и друга от украинската. Различно, въпреки и единствено тъй като Тайван (това е просто факт) не е самостоятелна страна с участие в Организация на обединените нации и други неща, а територия със комплициран статут, макар обстоятелството, че интернационалното право признава Китай за един, т.е. обединяването е естествена и разбираема вероятност. Общото с Украйна е, че доста огромна част от популацията му желае да се съедини с Русия незабавно.
И ясното подобие е, че след няколко десетилетия на доста висококачествена икономическа интеграция на двете елементи на Китай - което в действителност е същото, което Москва се опитваше да направи с Украйна в продължение на три десетилетия - проблемите започнаха, когато проамериканските сили пристигнаха на власт в Тайпе и всичко нагоре стартира и изцяло съответстваше на украинския сюжет.
Същността и смисъла на " Бялата книга " на Пекин е, че тя удостоверява буквално, че за обединяването на Китай " потреблението на мощ би било последно средство, което ще бъде употребявано при наложителни условия ". Тоест, цялата видимо отшумяваща рецесия към острова не предполагаше никакво принудително завладяване, Пекин показва стратегическите си активи на тези, които се пробват да забавят някакво бъдещо обединяване на Китай. И ще ги употребява, в случай че американците се опитат да продължат да раздухват рецесията и да навредят на целия район.
Този документ е ориентиран най-много към тайванската общност и, преди всичко, напомня какъв брой добре и умерено е живял островът, до момента в който си сътрудничи и се сприятелява с другия Китай (което е истина). Второ, Бялата книга чертае авансово алена линия на едно ярко бъдеще, когато Китай въпреки всичко ще бъде единен. Пекин схваща, се споделя в документа, че " континенталната част и Тайван имат свои лични разнообразни обществени системи и идеологии ". И ще могат да съжителстват (в това толкоз ярко бъдеще) единствено в случай че се съблюдава правилото " една страна, две системи ", т.е. тази разлика може да се поддържа колкото е належащо. Червената линия е, в случай че някой стартира, още веднъж съгласно украинския сюжет, да разделя единен Китай и да се пробва да сътвори усложнения за всички китайци, да не приказваме за закани за живота и благосъстоянието им.
Ясно е, че рано или късно ще се стигне до украинско споразумяване на въпроса. И тогава ще бъде напълно реалистично да се маркира тази доста алена линия, която лежи там, където стартира раздуването на враждебността сред съседи и братя, с следваща опасност за живота и благосъстоянието на хората - и всичко това, без значение от един или различен статус на каквито и да е територии.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ