Белият автобус се върна. 12 години по-късно властта отново се барикадира от гражданите
Дванадесет години след тези трагични фрагменти от 2013 година, когато „ белият рейс “ се трансформира в знак на изплашената и откъснала се от народа власт, сцената се повтори. Отново протестиращи пред Народното събрание, още веднъж засилено полицейско наличие и… още веднъж бял рейс, който се нарежда като преносима преграда сред определените и гласоподавателите им.
Историята, наподобява, има свое възприятие за комизъм.
Символът, който властта не може да не помни — само че и не може да избегне
Белият рейс се трансформира в политически знак, роден от една рецесия, която остави трайни следи: митингите против кабинета „ Орешарски “. Тогава рейсът бе употребен, с цел да изведе депутатите от обградения парламент — и се запечата като знак за власт, която бяга от хората, вместо да ги чува.
Оттогава насам „ белият рейс “ се върна – и физически, и като метафора за ръководството през днешния ден. С това страната през днешния ден означи своя декаданс – 12 години обратно в отстояването на демократичните полезности.
Дежавю в деня на бюджета
Докато бюджетната комисия заседаваше с часове, а опозицията спореше с ръководещите поради началния час и процедурните хватки, извън протестиращи блокираха региона към Народно събрание и гледаха съвещанието онлайн.
В най-новата ни история, и необикновен през последните 10 години, не е имало толкоз всеобщи митинги против бюджета, в които недоволни да са по едно и също време и синдикатите, и бизнеса, и опозицията. Подобни огромни митинги против това по какъв начин се харчат държавни пари имаше през 2008 – 2009 по време на огромните училищен митинги.
Граждански напън, политическо напрежение, претенции за повече бистрота — през днешния ден, за жалост, тези тематики са още веднъж на дневен ред и с доста по-голяма мощ. За страдание, и отговорът на властта също е прочут: проява на мощ, противоречие с недоволните. Това беше доста ясно демонстрирано от Йордан Цонев, който през днешния ден съобщи на опозицията, че в случай че той и сътрудниците му не били възпитани, до момента опозиционерите са щели да бъдат изхвърлени.
Това той сподели, до момента в който зад тила му имаше гавази от НСО. Не е ясно какво правеха там, само че, както означиха от опозицията – за първи път бюджет се приема в наличието на въоръжени мъже. И с цел да е още по-„ идилично “, през днешния ден стана ясно, че макар скока във възнагражденията в Министерство на вътрешните работи, освен предходната, само че и тази година, през днешния ден министърът на вътрешните работи Даниел Митов решил да раздаде на чиновниците си и по 400 лева бонуси. На калпак.
Това наподобява на съзнателно и целеустремено вклиняване на разцепление. Репресивният уред стартира от ден на ден да се усеща безнаказан. Не е надалеч времето от пазители на публичния ред и сигурност – за което жителите си заплащат, тези органи да се трансфорат напълно в преторианска армия, която пази властта. Парадоксът, а по-скоро – цинизмът, е в това, че жителите са изправени в ъгъла, в обстановка, в която са принудени да заплащат големи и раздути заплати, с цел да бъдат защитавани политиците.
Две Българии, разграничени освен от ограждения, само че и от чувството за това кому в действителност принадлежи страната.
Паралелът с 2013 година е неминуем
Разликите сред двете столетия са доста — политическият пейзаж, партиите, обществото, подтекстът.
Но една аналогия изпъква мъчително ясно: властта продължава да се опасява от личния си народ, когато той упорства да бъде чут.
През 2013 година протестиращите бяха упреквани, че „ тероризират институциите “. Днес – че „ пречат на естествената работа на комисията “. Тогава рейсът бе сякаш краткотрайна мярка. Днес – знак, че политическата просвета не е мръднала задоволително напред.
Белият рейс демонстрира моментите, в които разговорът е заменен от боязън, а откритостта — от блокада.
И в случай че едно общество може да си разреши разнообразни отзиви за бюджета, осигуровките или обществените заплащания, то не може да си разреши власт, която слага физически бариери сред себе си и жителите.
Това са моменти, в които демокрацията демонстрира своите недостатъци — и своите обрати.
Преди 12 години белият рейс стана знак на политическа рецесия. Днес той може да стане предизвестие, че рецесията — въпреки и друга — още веднъж чука на вратата.
