Робърт Де Ниро | Аз и моят баща
Двамата споделят едно и също име и едно и също предопределение – да бъдат създатели. Не са типичните татко и наследник – с бейзболни уикенди и радостни диалози. Трудните им връзки са написани от ориста, само че обичта посред им е по-голяма от гибелта. Когато питат Робърт Де Ниро, какво значи за него да носи цялото име на своя татко, и по какъв начин се усеща, когато точно той, синът, популяризира това име – артистът плаче. " Неговото изкуство може да надживее моите филми. Великото изкуство живее постоянно. За мен, моят татко постоянно е бил извънреден художник. Рисуването беше целият му живот, метод да изрази себе си ". Това споделя артистът Робърт Де Ниро за татко си, отишъл си от този свят преди 20 години.
Годините на своето детство и юношество, на първи актьорски стъпки и любови, Де Ниро изминава без бащината непосредственост. Де Ниро Старши и майка му Вирджиния се разделят малко откакто той навършва 3 годинки. Двамата се влюбват до момента в който учат изкуства – и двамата са художници, а Вирджиния написа и лирика. Раздялата е предопределена от една дълго подценявана загадка, която артистът споделя в документалния филм, отдаден на неговия татко Remembering the Artist: Robert De Niro, Sr.. Талантливият художник, чиито незавършени платна към момента могат да бъдат забелязани в неговото последно нюйоркско студио в Сохо, живее оскъдно и самотно, с всичките негативи на своята хомосексуална природа. Въпреки раздялата, родителите на Де Ниро остават близки другари до самия край. Огромна празнота от пропуснатата непосредственост с бащата, искрено удивление от изящното му творчество, възприятието, че това завещание би трябвало да бъде споделено със личните му деца – всичко това кара Робърт Де Ниро да сътвори един трогателен филм – посвещение. " Споменът за татко ми като дете е толкоз същински и непосредствен – обвързаност и посветеност – това ми даде баща в тези години. Искаше ми се повече хора да го бяха познавали – като човек и като актьор, с неговия необикновено тънък нюх за изкуството и живота. Това е моят метод да почета паметта и творчеството му ", споделя Робърт Де Ниро.
Бащата на Де Ниро умира на 71 години от рак. На 71 години е и артистът, когато основава документалния филм за него (2014 г.). Една невидима нишка във времето, която свързва мемоари, думи, усеща и бащин завет, с цел да ги съобщи на поколенията и шестте деца на популярната холивудска легенда.
Великолепните платна на Де Ниро Старши рисуват уюта в дома на артиста – като че ли, с цел да запълнят всичко това, което бащата и сина са пропуснали да си кажат през годините. " Нощна Венеция " е обичаната картина на Де Ниро Младши. " У дома има доста черно-бели платна на татко ми, които са невероятни. В рисунките си той реализира едно толкоз внимателно великолепие, такава изясненост и елементарност, които не могат да бъдат разказани с думи. Онова, което желая да кажа на своите деца е, че времето ни тук е прекомерно малко и нищо не би трябвало да бъде отлагано. Когато стане прекомерно късно е късно и да съжаляваме. Често си мисля за моите деца, за връзката посред ни, за свободата, от която те имат потребност, от моята грижа като татко. Всичко това е обич. Моят татко ме обожаваше, по метода по който аз боготворя своите деца ".
По материал на OUT Magazine
Картини: Tutt'Art
