Приказка за завистливия Стоян
Двамата съседи Стоян и Иван се разбирали чудесно години наред, до момента в който Иван не си купил магаре. Животното не можело да впечатли никого с външния си тип, само че фактът, че било благосъстоятелност на Иван, карал Стоян да изпитва мощна злоба.
Стоян не разполагал с задоволително средства, с цел да си купи магаре. Той имал дребна работилница, в която правил луксозни глинени съдове, а по-късно ги продавал в най-близкия град.
Стоян бил извънредно добър в работата си и майстореното му доставяло огромно наслаждение. Но то се изпарявало в секундата, в която виждал Иван с магарето му.
Изглеждало му, че съседът му е по-щастлив от него, когато води дългоухото сиво животно към полето.
Ден след ден Стоян мислел все за магарето на Иван и работата към този момент не му споряла, както преди. Завистта не му давала мира, до момента в който един ден го посетила Съдбата.
Тя влезла през вратата и се настанила на трикракото столче до леглото на Стоян, след което непредвидената гостенка се обърнала към майстора на глинени съдове.
- Стояне, аз съм твоята щастлива орис и през днешния ден съм пристигнала, с цел да извърша най-голямото ти предпочитание. Кажи защо мечтаеш и аз ще ти го дам незабавно.
В този миг Стоян видял по какъв начин съседът му Иван се прибира изтощен от полето със своето магаре.
- Виждаш ли този човек – посочил той Иван на Съдбата – желая да убиеш магарето му.
Малко откакто сподели тези думи магарето на Иван се залюляло и паднало мъртво на земята.
- На ти в този момент, Иване! Аз нямам магаре, само че към този момент и ти нямаш, извикал усмихнатият Стоян и в същия миг се сетил, че е можел да изиска магаре и за себе си от Съдбата, вместо да остави съседа си без животното, с което си е изкарвал хляба.
Разкаялият се Стоян се обърнал, с цел да потърси с взор чудатата си гостенка, само че от нея не била останала и диря.
