Ето какви са показанията на двамата братя, убили граничаря Петър Бъчваров
Двамата братя, Мустафа и Енгин, които гръмнаха с ловна пушка граничния служител на реда Петър Бъчваров, са признали пред управляващите в Одрин за закононарушението. Енгин твърди, че е стрелял от боязън, а Мустафа споделя, че били на границата да търсят подведен добитък.
" От колата, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика " go, go ". През това време чухме тон, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми споделя, каквото и да било, взе от земята пушката, която непрекъснато носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха чиновниците. Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки споделих: батко, не го прави! ", споделя Мустафа пред съда.
" Приемам обвиняването в ликвидиране. Стрелях от боязън, тъй като служителят на реда светна с фенер. Видях го по какъв начин пада на земята след изстрела. Разбрах, че повода за това е осъщественото от мен. Страхувах се и стрелях, с цел да се защитя. Съжалявам за стореното. Брат ми Мустафа няма никаква виновност. По никакъв метод не ме е подбудил да го извърша. Всичко стана за момент. Невинен съм ", споделя Енгин.
" Аз и брат ми от дълги години сме пастири. Не съм задоволително просветен, с цел да кажа от какъв брой години тъкмо вършим това. Последно работих като овчар в село Хаджи данишмент. Собственикът на стадото ми дължеше 1500 лири, само че не ми заплати. Затова напуснах. От тогава за мен се грижи майка ми, която получава пенсия.
Брат ми също остана без работа през ноември. Не съумя да се разбере за заплащането, което би трябвало да получава. Така и двамата се оказахме безработни.
За да се разведрим, взехме решение да отидем до българската граница. Надявах се, че там можем да открием добитък на български животновъди, който е минал границата и да го приберем. Споделих това и с брат ми. В продължение не 2-3 дни обикаляхме в този регион. Наблюдавахме по какъв начин стадата с овце пасат от българската страна, само че нито едно живото не прекоси границата.
Когато взехме решение да отидем до самата гранична зона, взехме ловната пушка на брат ми, която той има от 5-6 години. Аз изрично не нося оръжие. Никога през живота си не съм употребен оръжие и не знам по какъв начин се употребява.
" От колата, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика " go, go ". През това време чухме тон, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми споделя, каквото и да било, взе от земята пушката, която непрекъснато носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха чиновниците. Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки споделих: батко, не го прави! ", споделя Мустафа пред съда.
" Приемам обвиняването в ликвидиране. Стрелях от боязън, тъй като служителят на реда светна с фенер. Видях го по какъв начин пада на земята след изстрела. Разбрах, че повода за това е осъщественото от мен. Страхувах се и стрелях, с цел да се защитя. Съжалявам за стореното. Брат ми Мустафа няма никаква виновност. По никакъв метод не ме е подбудил да го извърша. Всичко стана за момент. Невинен съм ", споделя Енгин.
" Аз и брат ми от дълги години сме пастири. Не съм задоволително просветен, с цел да кажа от какъв брой години тъкмо вършим това. Последно работих като овчар в село Хаджи данишмент. Собственикът на стадото ми дължеше 1500 лири, само че не ми заплати. Затова напуснах. От тогава за мен се грижи майка ми, която получава пенсия.
Брат ми също остана без работа през ноември. Не съумя да се разбере за заплащането, което би трябвало да получава. Така и двамата се оказахме безработни.
За да се разведрим, взехме решение да отидем до българската граница. Надявах се, че там можем да открием добитък на български животновъди, който е минал границата и да го приберем. Споделих това и с брат ми. В продължение не 2-3 дни обикаляхме в този регион. Наблюдавахме по какъв начин стадата с овце пасат от българската страна, само че нито едно живото не прекоси границата.
Когато взехме решение да отидем до самата гранична зона, взехме ловната пушка на брат ми, която той има от 5-6 години. Аз изрично не нося оръжие. Никога през живота си не съм употребен оръжие и не знам по какъв начин се употребява.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ