Притча за приятелите, които ни допълват
Двама тежко заболели мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било разрешено да сяда в леглото всеки следобяд по един час, с цел да може водата от дробовете му да се изпомпва по-бързо. Другият мъж трябвало да лежи по тил от самото начало. Двамата говорели с часове: за дамите и фамилиите си, за специалностите си, за казармата и за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобяд, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттова. Другият почнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамичността от външния свят. От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, измежду цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал контур на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния подробност, приятелят му в другия завършек на стаята можел да затвори очи и да си показва живописния пейзаж. Един топъл следобяд мъжът до прозореца описал преминаващ церемониал и въпреки че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка разказана детайлност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влезнала в стаята, с цел да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил умрял безшумно в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е комфортно, другият мъж попитал дали може да се реалокира до прозореца. Сестрата с наслада му помогнала и когато той се настанил, го оставила да си почива. Бавно и трудно индивидът се надигнал, с цел да огледа за първи път света, който приятелят му описвал. Най-после можел да се наслаждения на това, за което до момента единствено бил слушал. Щом се навел напред обаче, схванал, че прозорецът гледал към една потискаща, сива стена. Сестрата пристигнала още веднъж, а болният я попитал по какъв начин може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които сякаш се виждали през прозореца. Тогава сестрата поклатила глава и отвърнала, че мъжът в действителност бил кьорав и не можел да види даже и стената.
- Сигурно е желал да ви окуражи - допълнила тя.
Из "Скритият подарък ",
Джериес Авад
Всеки следобяд, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттова. Другият почнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамичността от външния свят. От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, измежду цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал контур на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния подробност, приятелят му в другия завършек на стаята можел да затвори очи и да си показва живописния пейзаж. Един топъл следобяд мъжът до прозореца описал преминаващ церемониал и въпреки че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка разказана детайлност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влезнала в стаята, с цел да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил умрял безшумно в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е комфортно, другият мъж попитал дали може да се реалокира до прозореца. Сестрата с наслада му помогнала и когато той се настанил, го оставила да си почива. Бавно и трудно индивидът се надигнал, с цел да огледа за първи път света, който приятелят му описвал. Най-после можел да се наслаждения на това, за което до момента единствено бил слушал. Щом се навел напред обаче, схванал, че прозорецът гледал към една потискаща, сива стена. Сестрата пристигнала още веднъж, а болният я попитал по какъв начин може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които сякаш се виждали през прозореца. Тогава сестрата поклатила глава и отвърнала, че мъжът в действителност бил кьорав и не можел да види даже и стената.
- Сигурно е желал да ви окуражи - допълнила тя.
Из "Скритият подарък ",
Джериес Авад
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ