Само 17% от българите вярват, че страната се управлява по волята на народа
Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат по този начин. Това демонстрира годишното изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено измежду 42 000 пълнолетни жители в 45 страни по света.
Данните са от времето преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи - доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в доста страни, изключително в Украйна и Русия, войната значи и изключително положение на всеобщото схващане, то меродавни за обичайните публични настройки в тези страни са точно данните от времената преди военните дейности, прецизират от социологическата организация.
Когато става дума за избори, резултатите са малко по-оптимистични - към половината от участниците в проучването по света по-скоро се съгласяват или дори напълно се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и почтени, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е най-малък (5%).
" Галъп " показва, че 42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
34% от изследваните по света считат, че живеят в условия на мощна народна власт - гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт - където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. 1/4 от запитаните пък живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).
Докато европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 2/3 от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкоз необятна - 38%, и даже понижава спрямо предходната година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна.
Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието " Страната ми се ръководи съгласно волята на народа ", а 77% дават отговор негативно.
Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. Спрямо предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични.
Относно чувството за свободни и почтени избори оценката на българите е по-благосклонна, въпреки още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от интервюираните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, докато 65% са на противоположното мнение.
И по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по-негативно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки, означават от " Галъп ".
От организацията прецизират, че извършените три следващи парламентарни избори у нас предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс, евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки измежду българите.
И без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година обаче, Индексът на демокрацията на " Галъп интернешънъл " обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо 2/3 намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Данните са от времето преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи - доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в доста страни, изключително в Украйна и Русия, войната значи и изключително положение на всеобщото схващане, то меродавни за обичайните публични настройки в тези страни са точно данните от времената преди военните дейности, прецизират от социологическата организация.
Когато става дума за избори, резултатите са малко по-оптимистични - към половината от участниците в проучването по света по-скоро се съгласяват или дори напълно се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и почтени, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е най-малък (5%).
" Галъп " показва, че 42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
34% от изследваните по света считат, че живеят в условия на мощна народна власт - гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт - където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. 1/4 от запитаните пък живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).
Докато европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 2/3 от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкоз необятна - 38%, и даже понижава спрямо предходната година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна.
Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието " Страната ми се ръководи съгласно волята на народа ", а 77% дават отговор негативно.
Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. Спрямо предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични.
Относно чувството за свободни и почтени избори оценката на българите е по-благосклонна, въпреки още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от интервюираните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, докато 65% са на противоположното мнение.
И по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по-негативно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки, означават от " Галъп ".
От организацията прецизират, че извършените три следващи парламентарни избори у нас предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс, евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки измежду българите.
И без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година обаче, Индексът на демокрацията на " Галъп интернешънъл " обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо 2/3 намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ