Двама от членовете на бандата са убити скоро след това

Двама от членовете на бандата са убити скоро по-късно от нейния главатар, който умира година по-късно след несполучлив опит за бягство от ареста, а останалите живи към този момент са излежали присъдите си.

Дир.БГ напомня хронологията на кървавите закононарушения и правосъдната сага, която в последна сметка завършва и с неоправдателна присъда против България в Страсбург.

Братята сарафи

Около 8,20 ч. на 14 септември 1995 година братята Георги и Димитър Караджови, известни като Щъркелите, са атакувани от четирима маскирани мъже, които ги обстрелват с автомат "Калашников” и револвер пред чейнджбюрото им „ Типо”.

39-годишният Георги е погубен на място. По-големият му брат е избавен от лекарите, които вадят патрон, проникнал в коремната празнина и раздрал червата.

Точно преди стрелбата сарафите пият кафе пред обменното бюро на пловдивската улица „ Преслав” 40 и чакат третия си брат - Ангел. Той обаче закъснява и по този начин не попада под патроните на стрелците, които идват с бяла "Лада " комби. Георги не се подчинява на разпореждането им да легнат, по тази причина те откриват непланирана пукотевица. Задигат 4,5 млн. лв. и изчезват.

Три месеца по-късно - на 11 декември, при нов въоръжен обир в Пловдив , с три патрона в гърлото е убит 50-годишният дилър Вълко Челев. Той е нападнат към 19,50 ч. до касата в чейнджбюро „ Скиптър” на бул. „ Руски” 96. Нападателите този път отмъкват 8 млн.

Криминалистите бързо откриват при убийството почерка на убийците от покушението в „ Типо”. Правят връзка и с по-ранно нахлуване, което по-късно се оказва началото на незаконната кариера на бандата - над чейнджбюро „ Каре”, което също е на бул. „ Руски”. Оттам, към 13,40 часа на 17 август, двама маскирани отмъкват 2 млн. лв. във валута, само че, за благополучие, този път няма убити и ранени.

Разследващите виждат връзка и с още един случай - инсценирана злополука сред пощенски УАЗ и краден боен ЗИЛ на 16 ноември. Тогава, по пътя сред селата Строево и Труд, въоръжени отново с „ Калашников” бандити отмъкват чували с още 2 млн. за пенсии.

Бандата отвлича и съдържателя на заложна къща Иван Казанмъшев, който е пуснат на независимост, откакто заплаща 10 000 лв..

Случаят стартира да се разплита чак половин година по-късно, когато на 12 май 1996 година в квартирата му в квартал „ Кючук Париж” е открит убит от упор Георги Гаджев от Раковски. Трупът е завит в оцапан с кръв килим, явно дни след убийството, тъй като е почнал да се разлага. Съдебните медици откриват, че 4 патрона от „ Макаров” са пронизали сърцето на Гаджев.

25-годишният мъж е обвързван с търговия с крадени коли и е разгласен за полицейско търсене през януари поради влезнала в действие присъда за обир.

Съквартирантът му - Красимир Делипетров-Йозо , пък е липсващ безследно седмица по-рано.

Първоначално служителите на реда подозират, че точно той е умъртвил Гаджев.
Но напълно скоро - на 14 май сутринта, тази версия отпада дефинитивно, откакто трупът на 21-годишния Делипетров е открит в дере край родопското с. Лилково. Оказва се, че бил убит още в жилището, след което пренесен там, а тялото раздрано от вързана за врата му тротилова шашка , взривена посредством туба бензин на гърба му.

По-късно следствието открива, че по това време единството в бандата се пропуква - стартират кавги за пари, а Гаджев и Делипетров заплашват, че ще проговорят пред полицията. Възможно е в действителност да са го създали. Така или другояче, заплащат с живота си, тъй като водачът на бандата ги убива още преди да е задържан.

22-годишният първенец, трансформирал се в палач

Оказва се, че "мозъкът” на Коматевските убийци е 22-годишният Христо Бекирски. Роден в Пловдив през 1972 година, той приключва Техникума по механотехника „ Калинин” с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, само че във втори курс се трансферира българска лингвистика. Майка му Катя е някогашна работничка в цех „ Елпром”, а бащата Петър (който по-късно е притеглен като съизвършител по делото, тъй като оказва помощ на бандата да скрие част от оръжието) е бил моряк от „ Океански риболов”.

Никой от околните на Христо в началото не знае с какво се занимава отвън учението. След задържането му от квартирата му на ул. „ Драговец” в кв. „ Коматево” е конфискувана видеокасета с елементи от екшъни, употребена като справочник за грабежи и убийства.

Заедно с родителите си, на същата улица живее Йордан Урумов, съученик на Бекирски от техникума.

Приятелят им Костадин Танев пък е ученик на британската гимназия в града.

В бандата влизат още Виолин Вачуров и Димитър Ковачев.

Всички те, отпред с Бекирски, работят в продължение на 2 години, въоръжени "до зъби " - в тайници са открити над 50 кг мощни 400-грамови пресовки тротил , куфари с патрони, автомати „ Калашников” с гилзоуловители, пушки помпи, револвери „ Макаров” със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и даже противотанков гранатомет.

Съучастниците на Бекирски настояват, че оръжието е доставяно от него. Както и че той ги е подвел и е направил персонално всички убийства.

Младежът е арестуван през май 1996 година, малко откакто убива "пропелите ". Категорично отхвърля виновност и твърди, че е бил натопен от другите.

Кървавият опит за бягство и рекордното обезщетение

В килията Христо Бекирски даже пробва да се изкара вманиачен.

„ Злобно извънземно се е вселило в мен. Коварно създание от непознати светове се е вселило в мен от ранно детство”, споделя той пред проверяващите, представен в книгата "Родени убийци ".

„ Бекирски е роден водач, със незабравим разсъдък, висока степен на комбинативност и експедитивност в мисловния процес”, е обаче преценката на психолозите.

На 30 август 1996 година той прави опит да избяга от следствения арест. Към 19 часа сержантите Георги Гочев и Сребрин Георгиев от защитата потеглят невъоръжени да разнасят храна. Сребрин влиза в единичната килия на Бекирски и се навежда да му сипе. Изведнъж Бекирски вади заострена дървена лъжица раздира левия клепач и лицето му . 23-годишният мъж пада оцапан с кръв. По-възрастният му сътрудник идва на помощ, само че Бекирски забива шиш в неговото око.

"Дай ключовете от килиите, в случай че ти е благ животът! ", заплашва арестантът ослепения и го употребява за щит, когато под паника идват още трима униформени.

"Ако стреляте, ще го убия!”, вика още веднъж Бекирски, осигурявайки си кулоар за бягство.

Изплашен до гибел обаче, заложникът ненадейно събира сили и избива острието от ръката му. Въпреки че е занаятчия по бойни изкуства, подкреплението съумява да сложи белезници на Бекирски. По тялото му остават синини, които по-късно роднините му дефинират като „ следи от нечовечен побой над вързан и беззащитен човек”.

След опита за бягство Христо Бекирски е прегледан от правосъден доктор. След това е следен от фелдшерката на ареста и няма никакви недоволства, в това число пред прокурор.

Два дни по-късно се оплаква от мощни болки в стомаха. Пращат го в болница. Лекарите му вършат интервенция и откриват, че няма разкъсвания на вътрешните органи. На 8 септември обаче той издъхва ненадейно в болничното легло.
Официалната причина за гибелта му е остра сърдечносъдова и дихателна непълнота.

Семейството му подава тъжба в Европейския съд по правата на индивида. През 2010 година магистратите в Страсбург осъждат България да заплати рекордните 80 000 евро обезщетение, плюс 11 000 евро за разходи по делото.

14 години след гибелта на Бекирски, Европейски съд по правата на човека приема, че при задържането му са нарушени два члена от Европейската спогодба - правото на живот, както и възбраната за изтезания и нечовешко и унизително отнасяне. Според Евросъда следствието против служителите на реда е неколкократно прекъсвано и най-после прекъснато със мнение, че са работили при самозащита, а раните по тялото и главата на Бекирски са разследване от опита за бягство.

Присъдите - бандата се разминава със смъртно наказване

След гибелта на Христо Бекирски следствието се насочва главно към останалите членове на бандата. Костадин Танев е упрекнат за въоръжените грабежи в “Каре”, “Типо” и “Скиптър” и на предприемача Казанмъшев.

Срещу Йордан Урумов е повдигнато обвиняване за присъединяване в същите закононарушения, като се изключи “Скиптър”.

Димитър Ковачев е упрекнат за опита за ликвидиране на Димитър Караджов, а Виолин Вачуров - за нападението в “Типо” и търговията с оръжие и муниции.

Прокурорът и отбраната упорстват за смъртни присъди (до 1998 година към момента наказването не беше анулирано - б. а.) за Танев и Ковачев. Съдът обаче взема решение друго.

Общо 76 години затвор получават подсъдимите. Най-голямата присъда - 22 години , е наложена на Танев, Ковачев е наказан на 20 години, Урумов - на 18 години, Вачуров - на 16 години, а бащата на Петър Бекирски получава 7 месеца.

Години по-късно, откакто излежава присъдата си, Вачуров още веднъж е наказан, този път за търговия с цигари без бандерол.