Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като

Двама монаси вървели по кален път. Валял мощен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси голяма локва на пътя.

Единият духовник повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси траяли пътя си към храма, единствено дето другия духовник от самото начало мълчал намръщено. 

Малко преди да стигнат храма, не издържал и попитал:

- Ние, монасите, не се доближаваме до дами. А ти даже придвижи това момиче на ръце през локвата!

На което първия духовник отвърнал:

- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си...

***