Майстори на словото сътвориха празник в дом за стари хора ВИ...
Двама майстори на словото сътвориха празник в Дома за остарели хора „ Св. Василий Велики “ в Пловдив. По самодейност на медия " Марица " летописецът на града Мимо Райчев и писателят Красимир Димовски, дълготраен редактор в екипа ни, показаха свои книги. Срещата въодушеви жителите на издигнатия преди близо 40 години, само че освежен от Общината дом.
Мимо Райчев описа забавни обстоятелства от една от последните си книги - „ Спомен от Пловдив 2 ”, отдадена на измененията след 1944 година. Тогава под тепетата се появяват Мостреният панаир (1947), Драматичният спектакъл (1952), градският стадион “Девети септември ” (1955). Между 1960-а и 1966-а са пуснати в употреба тунелът под Трихълмието, Панаирният мост, стадион „ Ботев ”.
" За да се построи градина с фонтан пред постройката на сегашната Община е бутнат цялостен квартал ", изясни Мимо Райчев. И уточни, че откриването на хотел " Марица " съвпаднало с стартирането по магазините на първата кока-кола, създадена от локалния цех „ Тексим “.
Носителят на тазгодишната Награда " Пловдив " Красимир Димовски пък вкара жителите на дома в потайностите на новия си разказ „ Тезеят в своя лабиринт “. Най-новото попълнение на екипа ни Ана-Мария Цветинова прочете вълнуващи фрагменти от книгата, отличена с националната литературна премия " 13 века България " за разказ на годината.
„ Когато човек се роди, той идва с една голяма сила на този свят. Затова и спомените ни от детските години са най-силни, най-осезаеми, а ние се връщаме към тях през целия си живот ", сподели Димовски. И показа по какъв начин като хлапе видял в Яврово да изплува от мъглата силуетът на красиво момиче, което след това заживява в романа като героинята Пагане.
„ Според Екзюпери вярата е последният ключ, който отваря вратата. А съгласно мен - и въображението. Никога не се разделяйте с него! ", прикани своите слушатели Димовски, който беше покрит с въпроси и молби за подписи. „ Има ли споменът род? “, изненадващо попита Евгения Тимнева. Достолепната дама изрази общата страст в залата, заявявайки какъв брой вълнуваща е всяка среща с хората на словото.
.JPG )
.JPG )
„ Днес ни зарадвахте с един ден на добротата “, обявиха разчувстваните домакини. На финала всички си пожелаха здраве. „ Нека всички да дочакат по-хубави съдбини и тази среща да не остане единствена “, обявиха на сбогуване жителите на дома.
Снимки: Валентина Биларева
Мимо Райчев описа забавни обстоятелства от една от последните си книги - „ Спомен от Пловдив 2 ”, отдадена на измененията след 1944 година. Тогава под тепетата се появяват Мостреният панаир (1947), Драматичният спектакъл (1952), градският стадион “Девети септември ” (1955). Между 1960-а и 1966-а са пуснати в употреба тунелът под Трихълмието, Панаирният мост, стадион „ Ботев ”.
" За да се построи градина с фонтан пред постройката на сегашната Община е бутнат цялостен квартал ", изясни Мимо Райчев. И уточни, че откриването на хотел " Марица " съвпаднало с стартирането по магазините на първата кока-кола, създадена от локалния цех „ Тексим “.
Носителят на тазгодишната Награда " Пловдив " Красимир Димовски пък вкара жителите на дома в потайностите на новия си разказ „ Тезеят в своя лабиринт “. Най-новото попълнение на екипа ни Ана-Мария Цветинова прочете вълнуващи фрагменти от книгата, отличена с националната литературна премия " 13 века България " за разказ на годината.
„ Когато човек се роди, той идва с една голяма сила на този свят. Затова и спомените ни от детските години са най-силни, най-осезаеми, а ние се връщаме към тях през целия си живот ", сподели Димовски. И показа по какъв начин като хлапе видял в Яврово да изплува от мъглата силуетът на красиво момиче, което след това заживява в романа като героинята Пагане.
„ Според Екзюпери вярата е последният ключ, който отваря вратата. А съгласно мен - и въображението. Никога не се разделяйте с него! ", прикани своите слушатели Димовски, който беше покрит с въпроси и молби за подписи. „ Има ли споменът род? “, изненадващо попита Евгения Тимнева. Достолепната дама изрази общата страст в залата, заявявайки какъв брой вълнуваща е всяка среща с хората на словото.
„ Днес ни зарадвахте с един ден на добротата “, обявиха разчувстваните домакини. На финала всички си пожелаха здраве. „ Нека всички да дочакат по-хубави съдбини и тази среща да не остане единствена “, обявиха на сбогуване жителите на дома.
Снимки: Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ