Майка пише преливащо от благодарност писмо до приятелката на бившия й съпруг за проявените от нея обич и грижи към собствената й дъщеря
Двама души се разделят. В живота това се случва непрекъснато и се приписва по предписание на „ несходство в характерите “. Но по този начин ли е? Обяснението е по-просто – с времето пламенните усеща първоначално се „ изхабяват “ заради ежедневните проблеми и придобиващите обикновен темперамент полови връзки сред сътрудниците. Това важи с цялостна мощ, когато децата са поотраснали и родителските грижи на пръв взор са намалели. Изкушението да се „ пофлиртува “ бързо става непреодолимо и отсам до изневярата крачката е дребна. Тези, които стопират в точния момент, съхраняват положителни връзки в фамилията. Останалите се развеждат и стартират отначало да „ градят живота си “ с всички произлизащи от това последствия. Обикновено единият от сътрудниците се усеща зарязан. Когато това е дамата – у нея може елементарно да възникне остро възприятие на ненавист към някогашния й брачен партньор, изразяваща се в всяческо възпрепятстване да контактува с децата си. Той би трябвало да страда! Но какво са отговорни тук децата? Те също страдат повече или по-малко и могат да се настроят мощно отрицателно към „ новата жена “ до баща им.
Погледнете обаче оповестената фотография – на нея са „ другата жена “ и дъщерята. Със сигурност сред тях се е открила взаимна благосклонност и са налице предпоставки да останат приятелки и в бъдеще. Още повече, че майката на момичето е от тези дами, които вместо да изпитва възприятие на ненавист към заелата нейното място, е същински признателна за грижите към щерка й в моментите, когато тя посещава татко си. Ако тези „ майчини усеща “ към непознатото дете са се зародили непринудено в съответния случай, то това следва да ни зареди с оптимизъм, че на света се срещат и такива „ положителни дами “, а освен отмъстителни човеци, Действително, затрогващо е обръщението на разведената майка към всички попаднали в нейното състояние дами – да надсмогнат възприятието че са били „ подценени и изоставени “, че им е била отнета „ собствеността “ над някогашния брачен партньор, че фамилията е било „ разрушено “ и дъщерята/сина ще се люшкат от обичта им и към двамата родители, недоумявайки за какво те към този момент не са дружно. А дали по този начин прокламираното „ великодушно “ отношение и благодарността към „ другата “ не се подклаждат и от това, че самата майка също към този момент не е сама и е се е докоснала още веднъж до любовта – може би този път – същинската?
