Двама български художници - Галина и Рафи Шехирян - преминават

Двама български художници - Галина и Рафи Шехирян - минават през полетата на ентусиазъм, които ги водят от България в Съединени американски щати. Имат трайна диря в българските образни изкуства. Той - с философската си съсредоточеност, тя - с преобразените предмети от остарелия обичай и стъклопластиките си.

След загубата на Рафи, Галина продължава своя артистичен път, само че улавя всяка опция да възвърне в креативен акт времето, когато двамата са едно. Такава опция е изложбата в Градската художествена изложба “Борис Георгиев " - Варна, която се открива на 9 юли. В нея варненската аудитория ще има привилегията да види рядко показвани в България произведения на Рафи Шехирян и творби на Галина Шехирян от разнообразни интервали в нейното творчество.

Изкуството на двамата актьори показва изкуствоведът Румен Серафимов, който е куратор на плана и ще открие изложбата:

Рафи Шехирян

 

“Рафи Шехирян приключва Националната художествена академия през 1981 г.  и става част от новото мощно потомство в българското изкуство тогава. Негов професор е един от огромните и свободомислещи създатели, Марин Върбанов, който високо прави оценка гения и интелекта на своя студент и му дава цялостна независимост. Рафи се занимава с живопис и, непонасящ нормите на тоталитарното общество и изкуство, се стреми да култивира в себе си съвременно мислене и изложение. Само няколко години след завършването на Академията той към този момент е постигнал стилова характерност и то необикновена, неконвенционална, отвън признатите и наложени естетически догми. Ерудиран и податлив към философско мислене, той има способността да основава стройна и непоклатима естетическа основа на своите търсения.

В началото се обръща към  абстрактно-експресионистичната живопис, в която свободно  показва темпераментната си и чувствена природа. След къс интервал на импулсивни, хроматично-звучни и емоционално-наситени изображения той минава към безусловно противоположна като жанр изразност. Появяват се условно наречените " чертежи ", които са извънредно самобитни и ексцентрични за художествената ни просвета. В тях е основана изчистена от всичко съответно знакова конструкция не на нещо друго, а на човешки и публични връзки. Тези  странни, свръхпрецизно и рационално разграфени и изрисувани с туш и рапидограф " картографии ", са аскетични като цвят, а най-често са черно-бели. Те влияят с безапелационната линеарна ритмика, с изяществото и финеса си, с поразителното си въображение. Особени нереални фигури в ясно разграничени зони отбелязват придвижвания и стълкновения, единичност и общественост, протест и самотност, затваряне в рамки, разчупване на граници, доминация на власт, поклонение и зависимост, процесии и ритуали. Разпознава се и фалическото, а цялата комплицирана комбинация е пронизана от ритъма на линеарните форми и структури.

Тези абстрактно-имагинерни изображения, ситуирани напълно в плоскостно пространство, съставляват лично  негова, истинска писменост на взаимоотношенията и положенията в света. Те са неговите персонализирани, концептуални " документи " за живота му в тогавашното несвободно тоталитарно съществуване. Те са алегорично и кодирано нагледно писмо, което е  задоволително ясно, с цел да бъде  разчетено.

В актуалното българско изкуство не се открива нищо сходно на стиловото чудачество от " чертежите " на Рафи Шехирян. Тази уникалност е рядко постижима и е доказателство, че художникът е измежду първите реформаторски персони в най-съвременния интервал на образната ни просвета.

През 1985 година Рафи Шехирян  минава към нов стилово-пластичен фасон на изложение и трансформира абстрактно-конструктивистичното, знаково-концептуалното и рационално-философското интерпретиране на света от своите неподражаеми " чертежи ". Творбите му още веднъж са самобитни картографии, само че към този момент на друга, по-природна и по-одушевена среда с по-конкретни контури ‒ среда, погледната от горната страна, отвисоко. Тези многочислени рисунки и картини са като фрагменти от земна повърхнина с безпределно, отворено пространство. Светли и празнични, в тях се обрисуват контурите на пътища и човешки обиталища и по детски се разиграват радостни подиуми. Наслаждението от общуването с природата и човешките градежи, артистичната игра и поетичното съзерцаване преобладават в тези произведения и сервират искрящата си белота като образна и интелектуална антиномия на един мъчителен, сиво-черен интервал на метафорична рефлексия на тъмните житейски и публични положения. Дълго търсени и дълготрайно уплътнявани са картините на Рафи, с цел да ни подарят едно внимателно, изискано живописване и да ни заблудят, че са направени на един мирис.

След 1990 година, когато Рафи Шехирян живее към този момент в Ню Йорк, изкуството му приема нова стилова и смислова трансформация. Художникът се вглежда в дълбинните душевни състояния, в подсъзнателните  импулси и психологичните терзания на хората от улиците и метрото на огромния мегаполис. Разпознава белезите на самотата, неудовлетвореността и безнадеждността в напрегнатото модерно съществуване, открива бездните на духовното опустошаване, а и показва от време на време символичните знаци на гибелта. В тъмните хармонии на един необикновен и сериозен неопримитивизъм той се стреми да въплъти трагичните тонове на един човешки  свят, разтърсван от екзистенциални исблъсъци, крушения на очаквания и идеали, и все по-фаталното усещане  за загуба на човечността и свободния дух.

Безусловно Рафи Шехирян  е философът-мъдрец в българското модерно изкуство. 

 

Галина Шехирян

              

Галина Шехирян завършва  Националната художествена  академия през 1981 година при изключителния професор и художник Марин Върбанов. Още превъзходната й дипломна работа демонстрира склонността й към художествено изложение с едри мащаби и съвременни пластически форми, както и устрема й да бъде надалеч от общоприетото мислене и подражателната изразност. След известно безмълвие и вътрешно струпване тя основава изящни творби, в които с изумителен усет, точност и непорочност съчетава текстил, метал и дърво, с цел да реализира изразителни съотношения сред разнообразни материи и по абстрактно-условен начин  да отбелязя взаимоотношението сред разнообразни сили и същности.

После ненадейно и изненадващо се появяват творбите й от дърво. В тях Галина Шехирян открива пластическата хубост и експресивност на старите предмети и принадлежности от тогавашния обичай, на диканята, веялката, яслата, греблата и доста други. Тя ги изравя от забравеността, в която от дълго време са захвърлени, и ги вгражда в основата на своите творби. Със смайващо въображение, с изискан нюх за форма, структура и художественост, тя им вдъхва нов и напълно различен живот. Превръща ги в странни идоли, от които струи силата и топлината  на въплътеното в тях човешко битие. Създава сакрални знаци на художествената памет за бързотечащото време, които натоварва с ритуалност, като ги включва в невероятния обред на естетическото другарство и съзерцаване. По автентичен и органически метод тя съединява родовото, античното, наслоеното във времето и в материята на предметите човешко прекарване, с модерния ентусиазъм за нереално формообразуване  и универсално пластическо подстрекателство. 

Със своите прелестни дървени пластики, в които предметно-вещественото и конкретно-функционалното наличие е превъплътено в експресивен пластически обект с изцяло  алегорично и естетическо подстрекателство, Галина Шехирян няма аналог в изкуството на 1980-те години, когато основава тези произведения. С тях тя става  модернист и един от най-талантливите модерни художници на България.

През 1990-те години, когато със брачна половинка си Рафи Шехирян живеят в Ню Йорк, Галина Шехирян се отдава на креативна активност, обвързвана с художествената стъклопластика. Използва остарялата техника Verre Eglomise, позната още от древноримския интервал и от Ренесанса. С нея основава извънредно естетични произведения с изразителна форма и богата цветност. Безкрайните й професионални умения в работата с художествените материи и технологии дружно с високия усет в композирането на нереални форми и колоритни хармонии, бързо й основават висока известност в американските галерии и артфоруми за художествено стъкло. В нейните съдове и свободни пластики, притежаващи изключително, скъпоценно лъчение и омагьосване, са съчетани безупречна живописна хроматичност, непорочност на формата и изтънчено, сетивно подстрекателство на същински и необичаен живописен обект.

През последните години Галина Шехирян обитава все по-често в България и насочва вниманието си този път към живописта. В серия от картини тя основава особени концептуални разговори със своя умрял брачен партньор, като вгражда елементи от негови рисунки в нереалната тъкан на творбите. Постига впечатляващи пространствени и алегорични съотношения на изобразителните зони, които носят смислов подтекст за тукашно и отвъдно, за скъпи мемоари и трайни следи, за духовно другарство през времето, за диалог на душите посредством образните знаци, за незаменимост и неизличимост и още доста.

В друга серия произведения Галина Шехирян се оставя на отдавнашния си подтик и пристрастеност да композира свободно форми в едно по принцип отворено, съвременно пространство. Тези форми са градивно и геометрично ясни и безапелационни. Те са ситуирани в комплицирано построено и наситено картинно поле, което от време на време е нежно, безшумно и внимателно, а различен път е мощно декоративно и звучно. Абстрактната метафизичност на нейния жанр, безупречното композиране на пластичните структури и превъзходните колоритни тоналности носят несъмнена наслада за душевните сетива, изтощени от нападателните и перверзни внушения на актуалната образна среда. Естетическата естетика в нейния същностен нравствен смисъл и в безусловната й полезност за културния човек, постоянно е изпълвала и одухотворявала изкуството на Галина Шехирян във всички  негови проявления и метаморфози. "