Двама англичани превърнаха стар ресторант в село Драгановци, в приют

Двама англичани трансфораха остарял ресторант в село Драгановци, в подслон за близо 400, които през днешния ден имат нови фамилии от Швеция до Австралия.

Скок в прахта - от време на време по този начин наподобява безграничното горско благополучие към село Драгановци. Вторият късмет за живот на дребни герои е подарен от избавителните грижи на англичаните Нийл и Клеър.

“Преди няколко години помагах на един във Враца, дружно с мой другар от Англия и още тогава имахме желанието да създадем неправителствена организация, с цел да помогнем на допустимо най-вече от тях. Имах сполучлив строителен бизнес, имах лична компания, години наред я развъртвам, беше си мъчно да оставя всичко зад тила си, само че си заслужаваше. Така сега, в който завърших всички планувани градежи, взех своите три кучета и се реалокирах за непрекъснато в България ”, сподели Нийл.

Той посочи, че не го е възнамерявал с години, а решението е взето за шест седмици.

Така от октомври 2019 година Нийл е у нас.

“През януари, аз също напуснах у дома и работа и го последвах. В моето семейство по това време имаше доста трагични обстановки, които ме подтикнаха да осъзная какъв брой къс е животът, в такива моменти си задаваш въпроса какво искаш да направиш с живота си, и най-логичното нещо е просто да последваш. Аз съм професионален правосъден психолог, разправям се главно с хора. Знаете ли, най-голямата разлика сред кучетата и хората е, че любовта на кучетата е безплатна, те те обичат поради това, което си, без значение, по какъв начин изглеждаш, какъв брой пари имаш, желаят само вода и храна, а хората са толкоз разнообразни в условията си към теб ”, описа Клеър.

Двамата споделят, че остарелият ресторант е приспособен за четириногите.

За три години двамата, дружно с минаващите доброволци, съумяват да оказват помощ на над 370 кучета. За София отпътува единствено едно, а другите намират топлината на персоналната грижа във всяка международна точка.

“Веднъж един човек от селото простреля едно от кучетата тук, след това се похвали с това, ние несъмнено пуснахме тъжба, само че нищо не се случи. Толкова е тъжно, тъй като има европейски закони, ясно написани за сходни обстановки, само че тук не влизат в действие ”, сподели Клеър.

“Имам възприятието, че макар че сме постигнали толкоз доста, по–скоро става все по–трудно, казусът е огромен, постоянно се обезверявам. Да, имаме основата, само че чаках да реализираме доста повече да не разчитаме единствено и само на доброволци, а да имаме опция да наемем хора, които да ни оказват помощ с грижите, а ние да се концентрираме върху целият развой на кастрация ”, сподели Нийл.

Той изясни, че огромната му фантазия е да направи клиника за кастрация.

След бързите решения следва дългият развой на същинското осиновяване. Ваксини, кастрация, телефонни диалози и специфични самолетни билети. До най–хубавият миг на запознанството.

Имате ли спокоен живот тук. Всъщност толкоз сме привикнали с навиците им, че знаем по кое време ще са по-шумни, по кое време не чак толкоз ”, сподели Клеър.

Разбираме ги сносно, те са и обособени персони, с темперамент, попадаме в разнообразни обстановки при идването, добави Нийл.

“Когато видиш тази промяна, този прогрес, когато си оказал помощ на един толкоз нежен живот да оцелее, това е голяма премия ”, сподели той.

Клеър акцентира, че са в непрекъсната връзка с осиновителите. “Те ни пращат фотоси, а пък ние постоянно си спомняме тази наша първа среща с съответното куче на улицата, без храна, в снега. Ние го спасяваме и след време при нас идва фотография от някоя красива къща, или кемпер, който обикаля света, това ни припомня за какво го вършим, малко като последното изречение на приказките " и заживели щастливо дружно, за безконечни времена " ”, споделя тя.