Двама учени от САЩ с Нобел за откриването на микроРНК и ролята ѝ в посттранскрипционната генна регулация
Двама американски учени – Виктор Амброс и Гари Рувкун, са удостоени с Нобеловата премия за медицина и физиология за 2024 година за откриването на микроРНК молекули и тяхната роля в генната регулация, заяви Нобеловият комитет.
Виктор Амброс и Гари Рувкун откриха микроРНК, нов клас дребни РНК молекули, които играят решаваща роля в генната регулация. Тяхното новаторско изобретение в дребния червей C. elegans разкрива един напълно нов принцип на генна регулация. Това се оказа от значително значение за многоклетъчните организми, в това число и хората. МикроРНК се оказват фундаментално значими за това по какъв начин организмите се развиват и действат, показват от комитета.
Еволюцията на многоклетъчни организми от едноклетъчни предшественици, където всеки клетъчен вид придобива профилирани функционалности, изисква все по-сложни механизми на генна регулация. Освен транскрипционната генна регулация, медиирана от ДНК-свързващи фактори, настоящи върху регулаторни последователности, други форми на контролни системи се появяват, когато организмите се развиват с възходяща трудност. В продължение на стотици милиони години гените, кодиращи така наречен микроРНК, се уголемяват в геномите на многоклетъчни организми, с цел да упражняват посттранскрипционен надзор върху стабилността на иРНК и транслацията на протеини. МикроРНК и техният метод на генно контролиране остават изцяло незнайни до откритието на Виктор Амброс и Гари Рувкун през 1993 година, означават от Нобеловия комитет.
Двамата нобелови лауреати изследват мутантни C. elegans нематоди с недостатъци в развиването, породени от промени в генетичните локуси lin-4 и lin-14. Лабораторията на Амброс клонира гена lin-4 и прави изненадващото изобретение, че той не кодира протеин. Вместо това, той кодира къса 22-нуклеотидна некодираща РНК. Успоредно с това, лабораторията на Рувкун откри, че lin-4 контролира lin-14 посредством голям брой детайли в неговия 3` нетранслиран район (3`UTR).
При сравняване на информацията за последователността, те дефинираха частична комплементарност на последователността сред късата некодираща lin-4 РНК и 3`UTR детайлите на lin-14. Това даде първи взор към концептуално нов вид регулаторна РНК: микроРНК милекули.
През 2000 година лабораторията на Рувкун разкрива мощно непокътнатата микроРНК let-7, което докара до последващото идентифициране на хомоложни микроРНК в разнообразни скотски типове, в това число хора. Това предизвиквя интензивни старания за клониране и секвениране за идентифициране на микроРНК в животинското царство, което докара до откритието, че микроРНК обгръщат огромна група регулатори, които управляват обширни мрежи от гени, кодиращи протеини. Откритието на Амброс и Рувкун беше изцяло ненадейно и разкри еволюционно непокътнат посттранскрипционен регулаторен механизъм, медииран от микроРНК, с сериозни функции в развиването на животните и за функционалността на тъканите на възрастни, разясняват още от комитета.
Към момента на удостояването с Нобелова премия Виктор Амброс (роден 1953 г.) работи като откривател в Медицинско то учебно заведение на Масачузетския университет в Уорчестър, щата Масачузетс, Съединени американски щати, а Гари Рувкун (роден 1952 година е откривател в Масачузетската обща болница и Харвардското здравно учебно заведение в Бостън, щата Масачузетс, Съединени американски щати.
Виктор Амброс и Гари Рувкун откриха микроРНК, нов клас дребни РНК молекули, които играят решаваща роля в генната регулация. Тяхното новаторско изобретение в дребния червей C. elegans разкрива един напълно нов принцип на генна регулация. Това се оказа от значително значение за многоклетъчните организми, в това число и хората. МикроРНК се оказват фундаментално значими за това по какъв начин организмите се развиват и действат, показват от комитета.
Еволюцията на многоклетъчни организми от едноклетъчни предшественици, където всеки клетъчен вид придобива профилирани функционалности, изисква все по-сложни механизми на генна регулация. Освен транскрипционната генна регулация, медиирана от ДНК-свързващи фактори, настоящи върху регулаторни последователности, други форми на контролни системи се появяват, когато организмите се развиват с възходяща трудност. В продължение на стотици милиони години гените, кодиращи така наречен микроРНК, се уголемяват в геномите на многоклетъчни организми, с цел да упражняват посттранскрипционен надзор върху стабилността на иРНК и транслацията на протеини. МикроРНК и техният метод на генно контролиране остават изцяло незнайни до откритието на Виктор Амброс и Гари Рувкун през 1993 година, означават от Нобеловия комитет.
Двамата нобелови лауреати изследват мутантни C. elegans нематоди с недостатъци в развиването, породени от промени в генетичните локуси lin-4 и lin-14. Лабораторията на Амброс клонира гена lin-4 и прави изненадващото изобретение, че той не кодира протеин. Вместо това, той кодира къса 22-нуклеотидна некодираща РНК. Успоредно с това, лабораторията на Рувкун откри, че lin-4 контролира lin-14 посредством голям брой детайли в неговия 3` нетранслиран район (3`UTR).
При сравняване на информацията за последователността, те дефинираха частична комплементарност на последователността сред късата некодираща lin-4 РНК и 3`UTR детайлите на lin-14. Това даде първи взор към концептуално нов вид регулаторна РНК: микроРНК милекули.
През 2000 година лабораторията на Рувкун разкрива мощно непокътнатата микроРНК let-7, което докара до последващото идентифициране на хомоложни микроРНК в разнообразни скотски типове, в това число хора. Това предизвиквя интензивни старания за клониране и секвениране за идентифициране на микроРНК в животинското царство, което докара до откритието, че микроРНК обгръщат огромна група регулатори, които управляват обширни мрежи от гени, кодиращи протеини. Откритието на Амброс и Рувкун беше изцяло ненадейно и разкри еволюционно непокътнат посттранскрипционен регулаторен механизъм, медииран от микроРНК, с сериозни функции в развиването на животните и за функционалността на тъканите на възрастни, разясняват още от комитета.
Към момента на удостояването с Нобелова премия Виктор Амброс (роден 1953 г.) работи като откривател в Медицинско то учебно заведение на Масачузетския университет в Уорчестър, щата Масачузетс, Съединени американски щати, а Гари Рувкун (роден 1952 година е откривател в Масачузетската обща болница и Харвардското здравно учебно заведение в Бостън, щата Масачузетс, Съединени американски щати.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ