Двадесетина български младежи, сред които е и Цветан Радославов, са

Двадесетина български младежи, измежду които е и Цветан Радославов, са прекъснали ненадейно следването си. Обявена е Сръбско-българската война.
Кайзер Франц Йосиф – император на Австрия, поддържа намерено Сърбия.
Цветан Радославов бърза да се зачисли доброволец. До скромния му куфар е и цигулката му. В първа класа на корабчето се чуват непознати песни, обидни за България. Българите на корабчето са смутени. Цветан се затваря в каютата. Мъчи се да не чува. Нахвърля стихове. Хрумва му, че може да потърси мелодия на стиховете. Хваща цигулката.

Така, още с листче в ръка, той се връща при приятелите си. Запяват, изначало страхливо, „ Мила Родино ”, цигулката приглася. В оня момент се ражда песента „ Горда Стара Планина “, която по-късно през 1905 година е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се трансформира в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията той употребява известното в родния му край Свищовско хоро. Текстът на химна е променян неведнъж, за финален път – през 1990 година
„ Мила Родино,
ти си земен парадайс,
твойта красота,
твойта хубост,
ах, те нямат край! “

Поради късогледството му, на Цветан Радославов е отказано да бъде причислен към бойните елементи. По негова молба той е изпратен във военния бранш на Червения кръст, където като елементарен санитар се грижи за ранените. Всъщност кой е Цветан Радославов? Поет, музикант, художник, драматург, езиковед, ценител на санскрит, психолог, мъдрец, само че на първо място елементарен българин, осъзнаващ своята задача.
В софийските си квартири Цветан Радославов непроменяемо окачва над леглото си портрета на майка си – Паунка. Дръзка жена, която със личната си ръка от името на женското сдружение „ Съгласие ”, написва „ Благодарственият адрес ” към дамите в Единбург, които вдигнали глас след кланетата през 1876 година

Дружи със Симеон Радев, който написа за него: „ Цветан Радославов беше за мен мистериозен. Учител по философия в една от гимназиите, носеше се легенда за неговата ерудиция. ”
През 1888 година Радославов става преподавател в Априловската гимназия в Габрово и неин библиотекар. Воден от устрема си към просвета и познание през 1893 година той отива да учи още веднъж, този път в Лайпциг, където учи философия, санскрит, остаряла история, класическа лингвистика. Негов състудент там е Пенчо Славейков, като и двамата са удостоени с приемането им за членове на две от немските университетски сдружения –философското и литературното.

През 1897 година Цветан Радославов се завръща в България и става преподавател в Мъжката гимназия в Русе. Преподавателската си активност продължава в Първа софийска мъжка гимназия, където е преподавател на бъдещия цар Борис III, а през 1903 година е изместен във Втора мъжка гимназия.

Една забавна преживелица от 24. V. 1920 година Цар Борис III е на парада на учащите се. Съгледал в колоните своя някогашен преподавател, царят с висок глас се провиква:

– Здравейте, Господин учителю!

Радославов не чува и тогава царят стопира парада, пресича ученическата редица и протяга десница на учителя с думите:

– Поздравявам Ви с нашия максимален празник, скъпи учителю!

Следват и други пожелания, след което царя се връща на мястото си и колоната продължава.

След откриването на Трета мъжка гимназия по свое предпочитание е включен в нейния състав, с цел да остане до пенсионирането си при децата на народа.

Интелектуалецът отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, и се завръща в родината си, с цел да работи за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос, логичност.

Изявява се също като надарен художник, етнограф и нумизмат. Рисува пейзажи и исторически картини. Участва в научни излети и разгласява своя труд „ Титлите на българските владетели ”, в който потвърждава, че владетелската купа „ цар ” има български генезис.

Дългогодишен другар с Алеко Константинов, Радославов тежко претърпява убийството на приятеля си. В първото издание от 1895 година под заглавието „ Бай Ганьо прави избори ” Алеко вписва: „ Този етюд обричам на моя неотделим другар Цветан Радославов ”. В последните три години от живота си той се завръща в родния Свищов. Най-любимото място в Свищов за него е музея „ Алеко Константинов ”, където върви всеки ден и оказва помощ в директната музейна работа на уредниците.

Дълги години за българската културна общност остават незнайни времето и събитията, при които е родена обичаната на всяко българско сърце ария „ Мила Родина ”. Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния „ батьо ”, а те на драго сърце я пеят на фамилните сбирки. Не знаят и сътрудниците и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като национална, а причина за това е пословичната невзискателност на създателя ѝ. През годините Цветан Радославов удостоверява своето авторство само, когато е оголен инцидентно от един от отдадените в тайната.

А песента полита и до през днешния ден като пойна птица, носейки се из цялата страна.

Инфо: Българска история