Ако наистина ме обичаш толкова много, ела и ме прегърни пред всички
Двадесет монаси и една монахиня, носеща името Ешун, прекосявали образование по главните медитативни практики в далечен будистки храм. Техен преподавател бил прославен дзенбудист, който всеки ден им изнасял лекции за същността на смирението, състраданието и себепознанието.
Ешун била изключителна хубавица, чиято хубост не можела да се скрие, макар че била с обръсната глава и облечена в скромни облекла, както повелявали разпоредбите на будистката школа. Поради омайната осанка на монахинята няколко монаси към този момент били скрито влюбени в нея. Един от тях решил, че не желае просто да й се възхищава отдалече, а да й показа по какъв начин се усеща. Той решил да й напише любовно писмо, в което упорствал двамата да се срещнат на усамотено място.
Ешун обаче не дала отговор на писмото. Следващият ден протекъл както нормално. Ранно сутринта известният преподавател по дзенбудизъм провел своята лекция пред цялата група, както правел всеки ден в храма. Всичко изглеждало изцяло обикновено, до момента в който възрастният влъхва не завършил с урока си. Тогава Ешун поискала позволение от него, с цел да се изправи пред цялата група възпитаници по дзенбудизъм и да каже нещо доста значимо за нея самата, а и освен. След като възрастният влъхва й дал своето утвърждение, тя се изправила и насочила своето гордо и красиво лице към монасите.
С едно сбито изречение, адресирайки този, който й написал и изпратил тайното любовното писмо, тя го призовала публично – " Ако в действителност ме обичаш толкоз доста, ела и ме прегърни пред всички. "
