Световната банка: Най-бедните страни стават още по-бедни
Двадесет и шестте най-бедни страни в света, в които живеят 40 на 100 от най-засегнатите от беднотия поданици на планетата, са задлъжнели най-вече от 2006 година насам и са все по-уязвими на естествени бедствия и разтърсвания. Това се показва в нов отчет на Световната банка, представен от Ройтерс.
Докладът открива, че тези страни към днешна дата са приблизително по-бедни, в сравнение с са били в навечерието на пандемията от КОВИД-19, макар че останалият свят значително се е възстановил.
Публикуван седмица преди годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) да стартират във Вашингтон, отчетът удостоверява сериозната спънка в напъните за премахване на крайната беднотия и акцентира напъните на Световната банка през тази година да събере 100 милиарда $ за попълване на своя фонд за финансиране на най-бедните в света страни - Асоциацията за интернационално развиване (IDA).
Тези най-слаби стопански системи, които имат годишен приход на глава от популацията под 1145 $, от ден на ден разчитат на безплатни средства от асоциацията и заеми с съвсем нулев лихвен %, откакто пазарното финансиране значително е прекратено, съобщи Световната банка. Техният междинен дълг към Брутният вътрешен продукт от 72 на 100 е на 18-годишен връх и половината от тези страни са или в дългови усложнения, или са изложени на висок риск от това.
Повечето от страните в изследването се намират в Африка на юг от Сахара, от Етиопия до Чад и Конго, само че описът включва също Афганистан и Йемен.
Две трети от 26-те най-бедни страни са или във въоръжени спорове, или имат усложнения с поддържането на реда заради институционална и обществена неустойчивост, които попречват задграничните вложения и съвсем всички експортни артикули, написа още в отчета.
" Във време, когато огромна част от света просто се отдръпна от най-бедните страни, Асоциацията за интернационално развиване беше техният избавителен пояс ", сподели в изказване основният икономист на Световната банка Индермит Гил.
Асоциацията за интернационално развиване се попълня на всеки три години с вноски от страните, притежаващи дялове в Световната банка. Тя събра рекордните 93 милиарда $ през 2021 година и президентът на Световната банка Аджай Банга има за цел да усили тези средства над 100 милиарда $.
Природните бедствия също нанесоха вреди на тези страни през последното десетилетие. Между 2011 година и 2023 година естествените бедствия са били свързани със междинни годишни загуби от 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, пет пъти повече от междинното за страните с по-нисък междинен приход, което демонстрира нуждата от доста по-големи вложения.
Докладът също по този начин предлага тези стопански системи, които имат огромен дял сива стопанска система, да създадат повече, с цел да ги реформират.
Докладът открива, че тези страни към днешна дата са приблизително по-бедни, в сравнение с са били в навечерието на пандемията от КОВИД-19, макар че останалият свят значително се е възстановил.
Публикуван седмица преди годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) да стартират във Вашингтон, отчетът удостоверява сериозната спънка в напъните за премахване на крайната беднотия и акцентира напъните на Световната банка през тази година да събере 100 милиарда $ за попълване на своя фонд за финансиране на най-бедните в света страни - Асоциацията за интернационално развиване (IDA).
Тези най-слаби стопански системи, които имат годишен приход на глава от популацията под 1145 $, от ден на ден разчитат на безплатни средства от асоциацията и заеми с съвсем нулев лихвен %, откакто пазарното финансиране значително е прекратено, съобщи Световната банка. Техният междинен дълг към Брутният вътрешен продукт от 72 на 100 е на 18-годишен връх и половината от тези страни са или в дългови усложнения, или са изложени на висок риск от това.
Повечето от страните в изследването се намират в Африка на юг от Сахара, от Етиопия до Чад и Конго, само че описът включва също Афганистан и Йемен.
Две трети от 26-те най-бедни страни са или във въоръжени спорове, или имат усложнения с поддържането на реда заради институционална и обществена неустойчивост, които попречват задграничните вложения и съвсем всички експортни артикули, написа още в отчета.
" Във време, когато огромна част от света просто се отдръпна от най-бедните страни, Асоциацията за интернационално развиване беше техният избавителен пояс ", сподели в изказване основният икономист на Световната банка Индермит Гил.
Асоциацията за интернационално развиване се попълня на всеки три години с вноски от страните, притежаващи дялове в Световната банка. Тя събра рекордните 93 милиарда $ през 2021 година и президентът на Световната банка Аджай Банга има за цел да усили тези средства над 100 милиарда $.
Природните бедствия също нанесоха вреди на тези страни през последното десетилетие. Между 2011 година и 2023 година естествените бедствия са били свързани със междинни годишни загуби от 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, пет пъти повече от междинното за страните с по-нисък междинен приход, което демонстрира нуждата от доста по-големи вложения.
Докладът също по този начин предлага тези стопански системи, които имат огромен дял сива стопанска система, да създадат повече, с цел да ги реформират.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ