27% от българите не могат да отопляват домовете си
Двадесет и седем на 100 от българите не могат да поддържат съответна топлота в домовете си, демонстрират данните на " Евростат ". По този индикатор България е на челно място в Европейски Съюз. Средното за общността е 8 на 100, сочат данните на общностната статистика за предходната година.
Проблеми при отоплението изпитват 23% от литовците, 21% от жителите на Кипър и по 17% за живеещите в Гърция и Португалия. На противоположния полюс са Австрия, Финландия, Чехия и Нидерландия, където под 2% от популацията не могат да поддържат съответна топлота в домовете си. В тази група са още Норвегия и Швейцария.
Спрямо 2019 година има спад на българите, които не могат да си разрешат съответно отопление на домовете. Тогава малко над 30% от тях са били в това състояние. Средно за общността се регистрира растеж - през 2019 година 6,9% от хората не са могли да отоплят дома си. Въпреки че България си остава на челно място в тази отрицателна ранглиста, нещата значително се усъвършенстват. През 2010 година да вземем за пример над 66% от хората у нас не са били в положение да обезпечат съответни температури в дома си. През 2015 година делът на хората в България, които не могат да си разрешат да отопляват жилищата си уместно, пада под 40% и от този момент се намалява с по няколко процентни пункта всяка година. По този индикатор сме дружно с Гърция, Португалия и Кипър.
В Германия, считана за главен спонсор на Евросъюза, към 8 на 100 от хората не могат да си разрешат през зимата съответно отопление. В Румъния, Италия и Испания този дял е сред 10 и 12 %. Между 4 и 8 на 100 от австрийците, белгийците, французите, словаците, унгарците и хърватите също може да се считат за енергийно небогати, сочат последните данни на " Евростат ". През този отоплителен сезон са подкрепени над 283 хиляди семейства, като главно помощите са за твърдо гориво - най-вече дърва и въглища.
Данни от последно изследване на специалисти от Агенцията за стабилно енергийно развиване сочат, че домакинство у нас, което живее в едностаен апартамент, е потребило 6593 кВтч за отопление и топла вода през предишния отоплителен сезон и е платило 660 лв. с Данък добавена стойност съгласно изравнителната му сметка. Ако тази зима фамилията използва същото количество сила и употребява потребната топлинна сила без тази от общите елементи, неговата сметка ще бъде 863,68 лв., съгласно разбора. Ако обаче в силата е включена и топлота от общите елементи - радиаторите на стълбищните площадки, сметката за парно и топла вода за сезона ще набъбне на 1079 лв.. При отопление с климатик с висок клас на успеваемост и консумация на същото количество топлинна сила сметката за сезон 2021/2022 ще бъде 461,51 лв..
Проблеми при отоплението изпитват 23% от литовците, 21% от жителите на Кипър и по 17% за живеещите в Гърция и Португалия. На противоположния полюс са Австрия, Финландия, Чехия и Нидерландия, където под 2% от популацията не могат да поддържат съответна топлота в домовете си. В тази група са още Норвегия и Швейцария.
Спрямо 2019 година има спад на българите, които не могат да си разрешат съответно отопление на домовете. Тогава малко над 30% от тях са били в това състояние. Средно за общността се регистрира растеж - през 2019 година 6,9% от хората не са могли да отоплят дома си. Въпреки че България си остава на челно място в тази отрицателна ранглиста, нещата значително се усъвършенстват. През 2010 година да вземем за пример над 66% от хората у нас не са били в положение да обезпечат съответни температури в дома си. През 2015 година делът на хората в България, които не могат да си разрешат да отопляват жилищата си уместно, пада под 40% и от този момент се намалява с по няколко процентни пункта всяка година. По този индикатор сме дружно с Гърция, Португалия и Кипър.
В Германия, считана за главен спонсор на Евросъюза, към 8 на 100 от хората не могат да си разрешат през зимата съответно отопление. В Румъния, Италия и Испания този дял е сред 10 и 12 %. Между 4 и 8 на 100 от австрийците, белгийците, французите, словаците, унгарците и хърватите също може да се считат за енергийно небогати, сочат последните данни на " Евростат ". През този отоплителен сезон са подкрепени над 283 хиляди семейства, като главно помощите са за твърдо гориво - най-вече дърва и въглища.
Данни от последно изследване на специалисти от Агенцията за стабилно енергийно развиване сочат, че домакинство у нас, което живее в едностаен апартамент, е потребило 6593 кВтч за отопление и топла вода през предишния отоплителен сезон и е платило 660 лв. с Данък добавена стойност съгласно изравнителната му сметка. Ако тази зима фамилията използва същото количество сила и употребява потребната топлинна сила без тази от общите елементи, неговата сметка ще бъде 863,68 лв., съгласно разбора. Ако обаче в силата е включена и топлота от общите елементи - радиаторите на стълбищните площадки, сметката за парно и топла вода за сезона ще набъбне на 1079 лв.. При отопление с климатик с висок клас на успеваемост и консумация на същото количество топлинна сила сметката за сезон 2021/2022 ще бъде 461,51 лв..
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ