Победата на студентското движение в Бангладеш не бива да изненадва никого
Двадесет и пет годишният Абу Сайед, наследник на фермер и едно от девет деца, беше сполучлив стипендиант в едно от Най-добрите университети в Бангладеш. Той мечтаеше един ден да си обезпечи държавна работа, която да подсигурява икономическа непоклатимост и може би да тласне фамилията му към възходяща подвижност. Но когато държавното управление възвърне квотна система, която дава на потомците на „ борците за независимост “ – хората, които освободиха Бангладеш от Пакистан през 1971 година – шокиращи 30 % от тези мощно мечтани държавни работни места, фантазиите му бяха разрушени.
Сайед знаеше, че сега в Бангладеш има 18 милиона безработни младежи и не искаше да бъде част от тази злокобна статистика, откакто приключи. Така той стана водещ координатор в общонационално придвижване за реформиране на квотната система, което стана известно като „ Студенти против дискриминирането “.
При един митинг той застана на към 15 метра (50 фута) от полицията на Бангладеш и проте...
Прочетете целия текст »
