Отдъхнете си! След 58 г. проблемът с преместването на дивана е решен
Двадесет и пет години по-късно един математик най-сетне позволи досадния „ проблем с дивана “, с цел да помогне на Рос да придвижи новия си диван в жилището си в " Приятели ". Математическият проблем обрисува дивана с максимален размер, който може да се побере към ъгъл с дадена широчина - тъкмо казусът, пред който са изправени героите в епизод на " Приятели ", излъчен през 1999 година
В математиката има доста, на пръв взор, необикновени задания. Сред тях се откроява казусът с преместването на диван, появил се за първи път през 1966 година Това е математическа задача, която е двуизмерна симулация на действителен всекидневен проблем с пренасяне на диван в апартамент или къща. Проблемът е да се откри двуизмерна форма на диван с оптималната повърхност, която може да се движи през L-образен кулоар, всяка част от който има дадена широчина за единица премерване и се събира под прав ъгъл.
Стойността на оптималната повърхност на дивана се назовава " константа на дивана ". Сега математик от Южна Корея откри решение на този проблем и разгласява резултатите си на сървъра за предпечат ArXiv, пише Live Science.
Проблемът с преместването на дивана разказва най-големия диван, който може да се побере в кулоар, състоящ се от две елементи, които се срещат под прав ъгъл. Всъщност в действителния живот преместването на елементарен диван в подобен кулоар би било извънредно мъчно, само че тази задача планува необикновена форма на дивана, която разрешава това да се направи.
Проблемът за преместването на диван е дефиниран през 1966 година от канадския математик Лео Мозер. Той предложи да се откри допустимо най-голямата повърхност на една фигура в една низина, която може да се движи към десния ъгъл на кулоар с дадена широчина на единица премерване. Това е много мъчно, защото задачата включва както пресмятане на оптималната повърхност, по този начин и придвижването на фигурата.
Проблемът за преместването на диван е дефиниран през 1966 година от канадския математик Лео Мозер Снимка: Live Science
Сега Джинеон Бек от университета Yensei в Южна Корея откри решение на този проблем. Той показа повече от 100 страници математически доказателства в своето проучване. Математикът откри, че за кулоар с широчина 1 единица оптималната повърхност на един утопичен диван може да бъде 2,2195 единици. Тоест това е самата „ константа на дивана “. Така математикът показа по-точно решение на задачата, която преди беше в диапазона от 2,2195 до 2,37 единици. Това решение на казуса с преместването на дивана към момента не е рецензирано от научната общественост, защото други учени би трябвало да потвърдят, че това е оптималното решение.
През 1992 година математикът Джоузеф Гервър от университета Рутгерс дефинира долна граница за константата на дивана на 2,2195 единици. Но годините на спор за това дали един диван може да има по-голяма повърхност доведоха до интернационална група от математици през 2018 година, която допусна, че горната граница за оптималната повърхност на дивана е 2,37 единици.
Така нареченият " Gerver sofa " е необятен диван, който леко прилича латинската писмен знак U Снимка: Wikipedia
Така нареченият " диван на Гервер " е необятен диван, който наподобява малко на буквата U, има извита седалка и може да се мести L-образно в коридора, без да се заклещва. Въпросът беше дали този диван, изработен от 18 обособени криви, съединени дружно, в действителност има най-голямата и най-оптималната форма за придвижване по кулоар под прав ъгъл по подобен метод, че да направи противоположен завой. Бек създаде геометрията на формата на този диван и неговото придвижване и откри, че решението на Gerver е всъщност вярно.
В математиката има доста, на пръв взор, необикновени задания. Сред тях се откроява казусът с преместването на диван, появил се за първи път през 1966 година Това е математическа задача, която е двуизмерна симулация на действителен всекидневен проблем с пренасяне на диван в апартамент или къща. Проблемът е да се откри двуизмерна форма на диван с оптималната повърхност, която може да се движи през L-образен кулоар, всяка част от който има дадена широчина за единица премерване и се събира под прав ъгъл.
Стойността на оптималната повърхност на дивана се назовава " константа на дивана ". Сега математик от Южна Корея откри решение на този проблем и разгласява резултатите си на сървъра за предпечат ArXiv, пише Live Science.
Проблемът с преместването на дивана разказва най-големия диван, който може да се побере в кулоар, състоящ се от две елементи, които се срещат под прав ъгъл. Всъщност в действителния живот преместването на елементарен диван в подобен кулоар би било извънредно мъчно, само че тази задача планува необикновена форма на дивана, която разрешава това да се направи.
Проблемът за преместването на диван е дефиниран през 1966 година от канадския математик Лео Мозер. Той предложи да се откри допустимо най-голямата повърхност на една фигура в една низина, която може да се движи към десния ъгъл на кулоар с дадена широчина на единица премерване. Това е много мъчно, защото задачата включва както пресмятане на оптималната повърхност, по този начин и придвижването на фигурата.
Проблемът за преместването на диван е дефиниран през 1966 година от канадския математик Лео Мозер Снимка: Live Science Сега Джинеон Бек от университета Yensei в Южна Корея откри решение на този проблем. Той показа повече от 100 страници математически доказателства в своето проучване. Математикът откри, че за кулоар с широчина 1 единица оптималната повърхност на един утопичен диван може да бъде 2,2195 единици. Тоест това е самата „ константа на дивана “. Така математикът показа по-точно решение на задачата, която преди беше в диапазона от 2,2195 до 2,37 единици. Това решение на казуса с преместването на дивана към момента не е рецензирано от научната общественост, защото други учени би трябвало да потвърдят, че това е оптималното решение.
През 1992 година математикът Джоузеф Гервър от университета Рутгерс дефинира долна граница за константата на дивана на 2,2195 единици. Но годините на спор за това дали един диван може да има по-голяма повърхност доведоха до интернационална група от математици през 2018 година, която допусна, че горната граница за оптималната повърхност на дивана е 2,37 единици.
Така нареченият " Gerver sofa " е необятен диван, който леко прилича латинската писмен знак U Снимка: Wikipedia Така нареченият " диван на Гервер " е необятен диван, който наподобява малко на буквата U, има извита седалка и може да се мести L-образно в коридора, без да се заклещва. Въпросът беше дали този диван, изработен от 18 обособени криви, съединени дружно, в действителност има най-голямата и най-оптималната форма за придвижване по кулоар под прав ъгъл по подобен метод, че да направи противоположен завой. Бек създаде геометрията на формата на този диван и неговото придвижване и откри, че решението на Gerver е всъщност вярно.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ