Двадесет и една от общо 27 страни ще гласуват днес,

Двадесет и една от общо 27 страни ще гласоподават през днешния ден, с цел да излъчат свои представители в Европейския парламент. Обобщава специалният делегат на БТА Любомир Мартинов.

Нидерландия стартира в четвъртък изборния маратон, последвана от Ирландия в петък и от Латвия, Малта и Словакия, които гласоподаваха през вчерашния ден. Подобно на Италия, Чехия гласоподава два дни - в петък и през вчерашния ден. В Италия гласуването стартира през вчерашния ден и ще продължи и през днешния ден. Тя е страната, която ще означи края на тазгодишните евроизбори, защото гласуването продължава до най-късно от всички страни членки - 23:00 часа локално време.

Само една трета от жителите на Латвия гласоподаваха през вчерашния ден за Европейски парламент. Шестнайсет партии се състезаваха за девет места, с едно повече от настоящия Европарламент. Увеличаването на мандатите на латвийските евродепутати се дължи значително на Словения, настояват анализатори в балтийската страна. Словенското население означи значително повишаване, като с 1 972 126 души задмина латвийското - 1 883 008. Двете страни обаче се възприемат от Европейски Съюз като равни по население и по тази причина Словения, на която към този момент се поставят 9 места в Европейския парламент, е " издърпала " и Латвия.

Двудневните избори за Екологичен потенциал в Чехия завършиха при следена по-висока изборна интензивност, в сравнение с предходните. Тя надвиши 30 %, до момента в който на изборите за Екологичен потенциал през 2019 година до изборните секции отидоха 28,71 на 100 от жителите имащи право на глас.

Около 370 милиона гласоподаватели в Европейски Съюз имат право да гласоподават в дългия избирателен уикенд, с цел да дефинират новите 720 евродепутати.

Европейският съюз постанова избори по пропорционална система, само че страните членки избират разновидностите. Съществуват три вида гласоподаване:

- Преференциален избор - в 19 страни, измежду които Италия, Полша, Нидерландия и скандинавските страни. В взаимозависимост от страната гласоподавателите могат да трансформират реда на претендентите в листата, за която гласоподават, да зачеркнат претенденти или да комбинират няколко изборни листи. В Кипър, да вземем за пример, могат да се дадат преференции за двама претенденти.

- Гласуване за закрепени листи - в 6 страни, измежду които Германия, Франция и Испания. Тук гласоподавателите не могат да трансформират нито реда, нито състава на листите.

- Особен е казусът в Малта и Ирландия. Избирателят не гласоподава за авансово формирана листа, а основава своя лична, класирайки претендентите съгласно желанията си.

Гласуването на изборите за Екологичен потенциал във Финландия е много извънредно. За разлика от други страни, където гласоподавателите имат право на избор от някаква форма на изборна листа с претенденти или партии, финландската бюлетина за евроизборите съставлява просто празна сгъната карта с празно кръгче, отпечатано отвътре. В този кръг би трябвало да се запише номерът на желания претендент за евродепутат. Във всяка изборна кабина има описи с претендентите, разпределени по партии.

Вотът е наложителен в 4 страни: Белгия, Гърция, България и Люксембург. Задължението се отнася за жителите на тези страни и за жителите на Европейски Съюз, вписани в изборните описи на тези страни. Но глобите за негласувалите, даже такива да съществуват, рядко се ползват.

В Белгия гласуването е наложително и хората, които не се явят в изборната секция без уважителна причина, публично рискуват да бъдат глобени с санкция в размер от 40 до 80 евро, само че в реалност такива санкции рядко се постановат. Въпреки това хората, които не се явят на избори четири пъти в границите на 15 години, могат да изгубят правото си на глас за 10 години.

За вота в Люксембург, където има едвам 314 000 регистрирани гласоподаватели тази година, се състезават рекорден брой партии - 13, което е с три повече спрямо изборите през 2019 година. Гласува се за партии или за обособени претенденти, като гласоподавателите могат да показват до шестима претенденти от разнообразни партии, колкото са депутатските места за Люксембург в Европейския парламент.

Голямата оригиналност на днешните избори в Гърция е опцията гласоподавателите да упражнят вота си по пощата. Да гласоподават по този метод се записаха 202 515 гръцки жители както в чужбина, по този начин и в страната. Това са и първите европейски избори в балканската страна, на които ще гласоподават младежите на 17 години и тези, които ги навършват до края на годината. За първи път изборната възраст беше понижена от 18 на 17 години за парламентарните избори през 2023 година.

Само 4 страни са разделили територията на изборни региони: Италия (5 района), Полша (13), Белгия (3) и Ирландия (3). Разделението е по географки симптом, с изключение на в Белгия, където е по езиков (холандскоговорящи, френскоговорящи и немскоговорящи райони). В останалите страни гласоподавателите гласоподават в един народен изборен регион.

Гласуването по пощата е позволено в 13 страни в Европейски Съюз, главно с цел да могат техните жители, живеещи в чужбина, да дадат гласа си. Такъв е казусът да вземем за пример в Испания, Унгария и Литва.

Германия избира през днешния ден 96 депутати за идващия Европейски парламент, което я прави страната с максимален брой представители в законодателния орган на Европейски Съюз. За евровота в Германия няма избирателен предел, което значи, че собствен представител в Екологичен потенциал ще могат да изпратят партии, минали единствено аритметичната преграда от 0,5 на 100. Избирателен предел няма също по този начин в Дания, България и още 10 страни, макар че във всички тях също има в действителност аритметичен предел, който би трябвало да бъде прескочен, с цел да излъчи някоя партия собствен народен представител в Екологичен потенциал.

Пет страни разрешават гласоподаване посредством прокурист - за всички жители (Франция, Нидерландия и Белгия) или единствено за възрастни и трудноподвижни хора (Полша, Швеция). Това разрешава на гласоподавателя да изиска от различен гласоподавател да гласоподава вместо него.

Гласуването по интернет още е едва публикувано. Естония, авангард в цифровата сфера, остава единствената страна, която разрешава на жителите си да гласоподават онлайн. Там изборната седмица стартира още на 3 юни, като гласоподавателите можеха да гласоподават онлайн или авансово в изборни секции с хартиена бюлетина.

Десет страни постановат квоти по пол в описите с претенденти.

Листите във Франция, Италия, Белгия и Люксембург би трябвало да съдържат еднакъв брой претенденти мъже и дами. В Испания, Португалия, Гърция, Словения и Хърватия описите би трябвало да включват минимум 40 % претенденти от единия пол, а в Полша - 35 на 100.

В Румъния законът е умислен да предизвиква уравновесеното присъединяване на мъжете и дамите в листите, само че неразбираемата му дефиниция и неналичието на съответни цифри го вършат безполезен. Със своите едвам 15 % дами румънският контингент от евродепутати е минимум феминизираният в Европейския парламент.

Някои от тези страни са съчетали тези квоти с ограничения, които да подсигуряват, че дамите са на избираема позиция, само че глобите не всеки път са обезсърчителни.

Всъщност от трите страни с най-голям дял на дамите в Екологичен потенциал две съумяват да го реализиран без квоти: Финландия (57 на 100 жени) и Швеция (52 процента). Люксембург обаче ги изпреварва с 67 % дами в Екологичен потенциал.

Най-младата страна членка на Европейски Съюз Хърватия ще избере през днешния ден своите 12 представители в Европейския парламент. Това ще бъдат четвъртите европейски избори за страната, която стана част от съюза на 1 юли 2013 година. На 1 януари предходната година Хърватия се причисли към еврозоната и към Шенгенското пространство.

В по-голямата част от страните в Европейски Съюз човек би трябвало да е навършил 18 години, с цел да гласоподава. Изключение вършат единствено пет страни: Гърция (17), Германия, Белгия, Малта и Австрия (16). Все отново в Белгия наложителното гласоподаване не се ползва за гласоподаватели под 18-годишна възраст.

Възрастовият предел за издигане на кандидатура варира в по-широки граници. В петнадесет страни, измежду които Германия и Франция, той е 18 години, а в девет страни, измежду които Полша и Чехия, той е 21 години. В останалите три страни е належащо претендентът да е на най-малко 23 (Румъния) или 25 години (Италия и Гърция).

На предходните избори за евродепутати през 2019 година изборната интензивност беше 50,66 на 100. Сравнено с изборите от 2014 година, това представляваше покачване с над 8 %.

Първата сесия на новоизбрания Екологичен потенциал е планувана за дните от 15 до 17 юли в Страсбург.