Двадесет и две от 27-те държави-членки на ЕС имат национална

Двадесет и две от 27-те държави-членки на Европейски Съюз имат национална минимална работна заплата. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция нямат такава. Кипър вкара такава при започване на предходната година.

 

От десетте страни кандидатки и евентуални кандидатки за участие в Европейски Съюз, осем имат национална минимална работна заплата. Черна гора, Молдова, Северна Македония, Грузия, Албания, Сърбия, Турция и Украйна имат такава, до момента в който Босна и Херцеговина и Косово нямат.

 

Страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Норвегия, Швейцария и Исландия - нямат национална минимална работна заплата.

 

Минималните заплати в страните от Европейски Съюз варират в необятни граници, като понастоящем брутната месечна минимална заплата варира от 477 евро в България до 2571 евро на месец в Люксембург.

В Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Германия минималната работна заплата е над 2 000 евро, до момента в който във Франция тя е 1 767 евро, а в Испания - 1 323 евро.

 

В 14 от 22-те страни членки, в които има национална минимална работна заплата, минималната работна заплата е под 1 000 евро.

 

Сред страните кандидатки и евентуални кандидатки за участие в Европейски Съюз тази стойност варира от 360 евро в Северна Македония до 613 евро в Турция.

 

В България (477 евро) минималната заплата е по-ниска от тази в Турция, Сърбия и Черна гора, които са страни - кандидатки.

Вариациите в минималните заплати са доста по-малки в стандарт на покупателната дарба (СПС), което обезпечава по-справедливо съпоставяне.

СПС е дефинирана от Евростат " изкуствена парична единица ", учредена на разликите в ценовите нива сред страните. С една единица PPS теоретично може да се купи едно и също количество артикули и услуги във всяка страна.

 

Минималната работна заплата, поправена с PPS, понастоящем варира от 542 евро в Албания до 1883 евро в Германия. Освен в Германия, тази стойност е над 1250 евро в Люксембург, Нидерландия, Белгия, Франция, Ирландия, Полша, Словения и Испания.

 

Чехия, Словакия, Естония, Латвия и България означават най-ниската минимална заплата в СПС измежду страните от Европейски Съюз с минимална заплата в СПС под 1000 евро. Някои страни кандидатки като Турция, Сърбия и Черна гора имаха по-високи равнища на заплатите от страните от Европейски Съюз като Естония, Латвия и България, само че въпреки всичко цифрата беше под 1000 евро за всички страни кандидатки и евентуални кандидатки, за които има налични данни.

 

Делът на чиновниците, получаващи минимална работна заплата, варира доста. Минималната работна заплата е от решаващо значение в някои страни, където има повече хора в долния завършек на скалата на приходите, в сравнение с в други страни. Данните се основават на данните за 2018 година, която е последната година, за която има налични данни за приходите.

 

И по този начин, през 2018 година делът на чиновниците, получаващи заплащане под 105 % от националната минимална работна заплата, е бил над 10 % в пет страни от Европейски Съюз. Това са: Словения (15,2 %), България (14,1 %), Румъния (13,3 %), Полша (12,1 %) и Франция (11,6 %).

 

Този дял е над 5 % и в 10 страни от Европейски Съюз, в това число Германия (6,6 %).

Как да определим съответна минимална работна заплата?

 

Не е елементарно да се дефинира съответна минимална работна заплата. Директивата на Европейски Съюз включва следното изказване:

" За тази цел страните членки могат да употребяват индикативни референтни стойности, които нормално се употребяват на интернационално ниво, като да вземем за пример 60% от междинната брутна работна заплата и 50% от междинната брутна работна заплата, и/или индикативни референтни стойности, употребявани на национално ниво. "

 

Данните за 2022 година демонстрират, че в доста европейски страни съотношенията са по-ниски от това ниво.

 

Съотношението на минималната работна заплата към медианната работна заплата е различен потребен индикатор, показващ положението на лицата, получаващи минимална работна заплата. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) през 2022 година в 10 страни от Европейски Съюз минималната работна заплата съставлява по-малко от 50 % от медианната работна заплата. Сред тях са Испания, Унгария, Ирландия, Хърватия, Литва, Нидерландия, Чехия, Естония, Белгия и Латвия.

 

Това съответствие е над 60% единствено в три страни членки: Португалия (66,3 %), Словения (61,7 %) и Франция (60,9 %). В Турция, която е страна кандидатка, съотношението по този индикатор е 65,2 %.

" Тези съотношения могат да бъдат подвеждащи, когато се поясняват прекомерно безусловно ", предизвестява Международната организация на труда (МОТ), защото в някои страни, да вземем за пример във Франция, минималните заплати са релативно високи.

 

Реалните минимални заплати понижиха в множеството страни - членки на Европейски Съюз, когато инфлацията доближи най-високите си равнища през 2022 г.ОИСР приканва за постоянно преразглеждане, с цел да се отбрани виталният стандарт на нископлатените служащи.

 

" Важно е законоустановените минимални работни заплати да се поправят постоянно ", се споделя в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз " Минимални работни заплати във времена на възходяща инфлация ".

 

Директивата на Европейски Съюз има за цел да откри рамка за:

адекватност на законоустановените минимални заплати
поощряване на груповото договаряне при установяване на заплатите;

възстановяване на ефикасния достъп на служащите до правата им на отбрана на минималната работна заплата.

 

Анализът е оповестен на уеб страницата на

 

Превод и редакция ФрогНюз.