Двадесет и девет хиляди. От години чуваме това число. За

Двадесет и девет хиляди. От години чуваме това число. За да работи обикновено здравната ни система, с цел да има кой да се грижи за болните, на страната са нужни най-малко още 29 000 медицински сестри.
Повечето от тези, които работят, наближават годините за пенсия или към този момент са ги навършили. Често са прегорели, само че не престават да се трудят. Защото, в случай че се отдръпват или спрат, отделения и даже лечебни заведения може да затворят.
Само че управниците не ги е еня. Признават казуса и просто го " замитат ". Маркират цифрата на недостигащите на всякакви конгреси и отминават, без да вникнат какво се крие зад него.
Властта се сеща за дефицита на фрагменти в опазването на здравето, когато медицинските сестри стачкуват. Но не се пита за какво завършващите избират да се грижат за заболели в чужбина...
" Вносът " на такива фрагменти, уви, не е като вноса на домати.
Изисква се дълготрайна политика за обучение, опция за професионална реализация, подготовка, кариерно израстване, почтено възнаграждение и място в обществото.  
29-те хиляди недостигащи медицински сестри не са вест най-малко от 20 години. Иска се малко мисъл и предвидливост, които властимащите явно насочват главно в разпределянето на порциите във властта. А ние сме без здраве и без фрагменти.