Два са проблемите в Бюджет 2026 – има прекомерен дефицит

Два са проблемите в Бюджет 2026 – има несъразмерен недостиг и нарастване на чистите първоначални разноски. България е единствената страна в Евросъюза, която е в риск и от двете. Това каза преподавателят в УНСС доцент Щерьо Ножаров в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.  

Бюджетният недостиг е систематичен. Това значи, че главният фактор, поради който пораства дефицитът, са заплатите, обществените заплащания и пенсиите. Дефицитът не е еднократен, а резултат от стабилно повишаване на разноските, разясни той. " Ако стопанската система се забави или приходите паднат, дефицитът елементарно може да надвиши 3%. Дори да извадим военните разноски, бюджетният недостиг остава 2,7-3%, което е доста покрай максимума. Това е проблем, тъй като е нестабилен. Структурните разноски са нарастнали до границата “, изясни доцент Ножаров.

При сходен недостиг имаме нестабилен бюджет, добави той.

Вторият проблем е отклонението от разпоредбите за чистите разноски. " Това е проблем, тъй като Европейската комисия гледа освен дерогацията на военните разноски, а действителната фискална позиция. Т.е. рискът от противоречие остава, тъй като даже с дерогацията имаме мощно повишаване на структурни разноски. Тогава действителната фискална позиция остава мощно влошена “, изясни икономистът.

Еврокомисията показва и структурни недостатъци, като продуктивността на труда. Последствията от ниската продуктивност на труда са по-ниска база при данъчни доходи, което въздейства директно на обществените финанси. " Тук имаме дълготрайно нарастване на обществените разноски с тренд на мощно повишаване, което основава дълготраен риск за стабилността на бюджета “, разясни доцент Ножаров.

Проблем са и незадоволителните стратегически вложения в инфраструктура, нововъведения и зелена промяна. Съществен проблем е и неналичието или незадоволителните структурните промени в областта на опазването на здравето, пенсионната система, държавната администрация. Изискват се доста съществени структурни промени в тези области, най-много поради демографския напън, добави специалистът.

" Реалната фискална позиция на България, даже да приемем, че има дерогация, основава риск от резистентност на финансите поради структурното повишаване и обвързването с автоматизирани механизми на заплати и обществени заплащания “, заключи университетският учител.

Според него България няма да получи добър кредитен рейтинг след влизане в еврозоната поради неприятните трендове на нестабилност на обществените финанси. " Ние все още имаме невисок дълг, само че не би трябвало да забравяме, че България е страната с най-силно разрастващ се демографски проблем в Европейския съюз. Това значи, че сме страната, в която в бъдеще най-бързо ще нарастват обществените разноски и ще се свива базата на доходи, данъчни и осигурителни. Ако България още в този момент изчерпи лимита на обществения си дълг, това значи, че да кажем след 10 години, когато този демографски проблем се задълбочи доста, тя няма да има буфер да взима нови заеми, тъкмо когато ще й трябват сериозно “, изясни доцент Ножаров.

Приходната част на бюджета съгласно него е прекомерно оптимистична. Разходната част би трябвало да се понижи и чистите първоначални разноски да стигнат 4,9%. " Т.е. би трябвало да има някакво рязане от разходната част, другояче ни чака процедура за несъразмерен бюджетен недостиг. Кредитен рейтинг, директни задгранични вложения и всичко, което чакаме като имидж на страната, просто няма да се случи в първата година от участието ни в еврозоната “, изясни специалистът.