Ирена Кръстева и жената на Божков отърваха санкции по Магнитски
Два разнообразни петчленни състава на Върховния административен съд потвърдиха решенията на тричленните сформира от 3 февруари тази година, свързани с две административни каузи, формирани по тъжби на Ирена Кръстева и на „ Интернюз 98 “ ООД със съдружници Елена Динева и „ Нове интернал “ ЕООД поради наложени наказания по Закона „ Магнитски “. Това са първите дефинитивни решения (адм. каузи № 2168 и № 2849 от 2022 г.) по общо над 60 каузи, формирани във Върховен административен съд поради наказания по американския световен закон, оповестиха от Върховния административен съд.
С решенията на тричленните сформира по тези каузи бяха оповестени за оскъдни точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 04.06.2021 година на Министерския съвет на Република България за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединените американски щати наказания на български лица, означават от Върховен административен съд.
Петчленните сформира на Върховния административен съд одобряват претекстовете на тричленните сформира, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146,, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е спазено и условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В случая несъмнено е открито, че липсва съответна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде оспореното решение. Посочените общи разпореждания на Конституцията и на Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация не дефинират материалната подготвеност на Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон " Магнитски ", Конвенцията на Организация на обединените нации за корупцията и регламенти на Европейски Съюз. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална подготвеност, която постоянно води до незначителност на издадения акт, какъвто е и този случай, показват от Върховен административен съд. В тази връзка обосновано съдът в обжалваната част на решението си пред сегашния съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 година на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен административен съд, че всяка непросветеност води до незначителност.
От Върховния административен съд оповестяват още, че петчленните сформира изцяло споделят изводите на сътрудниците им от тричленните сформира, че и Регламентът на Европейски Съюз № 2020/1998 на Съвета по отношение на ограничаващите ограничения против тежки нарушавания на правата на индивида не дава право да се смята, че някои от наредбите му могат да се употребяват като правно съображение за решение № 441/04.06.2021 година Този Регламент е относим и използван по отношение на геноцид, закононарушения против човечеството, изтезания и други форми на свирепост. В този смисъл вярно съдът не е възприел доводите на Министерския съвет за употреба на наредбите на цитирания Регламент, още по-малко някои от тях да послужат като правно съображение за издаване на процесното решение на Министерския съвет, прибавят от Върховен административен съд.
С решенията на тричленните сформира по тези каузи бяха оповестени за оскъдни точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 04.06.2021 година на Министерския съвет на Република България за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединените американски щати наказания на български лица, означават от Върховен административен съд.
Петчленните сформира на Върховния административен съд одобряват претекстовете на тричленните сформира, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146,, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е спазено и условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В случая несъмнено е открито, че липсва съответна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде оспореното решение. Посочените общи разпореждания на Конституцията и на Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация не дефинират материалната подготвеност на Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон " Магнитски ", Конвенцията на Организация на обединените нации за корупцията и регламенти на Европейски Съюз. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална подготвеност, която постоянно води до незначителност на издадения акт, какъвто е и този случай, показват от Върховен административен съд. В тази връзка обосновано съдът в обжалваната част на решението си пред сегашния съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 година на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен административен съд, че всяка непросветеност води до незначителност.
От Върховния административен съд оповестяват още, че петчленните сформира изцяло споделят изводите на сътрудниците им от тричленните сформира, че и Регламентът на Европейски Съюз № 2020/1998 на Съвета по отношение на ограничаващите ограничения против тежки нарушавания на правата на индивида не дава право да се смята, че някои от наредбите му могат да се употребяват като правно съображение за решение № 441/04.06.2021 година Този Регламент е относим и използван по отношение на геноцид, закононарушения против човечеството, изтезания и други форми на свирепост. В този смисъл вярно съдът не е възприел доводите на Министерския съвет за употреба на наредбите на цитирания Регламент, още по-малко някои от тях да послужат като правно съображение за издаване на процесното решение на Министерския съвет, прибавят от Върховен административен съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ