Учени присадиха успешно свински сърца на павиани
Два павиана живяха повече от 6 месеца с присадени свински сърца, съобщи Ел Паис по информация на списание " Нейчър ".
Учени от Мюнхенския университет в Германия оферират способ, по който свинските сърца могат да се трансфорат в трансплантанти за хора.
През 1964 година хирургът Джеймс Харди прави първата сърдечна трансплантация в историята. Това е и първата интервенция, при която е сложено сърце от субект от един биологичен тип на субект от различен тип - донорът е шимпанзе. Човекът, на който е осъществена трансплантацията, умира 2 часа по-късно.
От тогава насам хирурзи и учени пробват да развият способи, посредством които да присаждат скотски органи на хората. До момента обаче никой не е съумял да преодолее техническите усложнения.
По информация на списание " Нейчър " учени от Университета в Мюнхен са съумели да присадят свински сърца на два павиана, издържали 3 месеца, и други два, които са оживели 6 месеца след трансплантацията, преди да бъдат умъртвени. Това достижение усъвършенства над 3 пъти предходния връх от 57 дни живот и прави все по-достижима опцията човечеството да употребява прасетата като донори на сърца при трансплантации на хора.
Когато някой човек има сърдечно заболяване в краен етап трансплантантът е единственото трайно решение. Прасетата могат да бъдат вид поради дефицита на човешки донори, настояват учените. Те обаче допълват, че по никакъв начин не е елементарно орган от един тип да проработи в тялото на различен тип.
За задачата екипът, провел опита, е употребявал генетично модифицирани свине. Техните сърца били сходни с тези на павианите и това увеличавало опцията имунната система на приматите да не отхвърли присадката. От своя страна павианите били подложени на терапия за угнетяване на имунната система, с цел да може организмът им да одобри присаденото сърце.
Кристина Коста - откривател от Института за биомедицински проучвания в Белвидж, Барселона, твърди, че до момента това изследователско поле е било в застой поради неналичието на добър скотски модел. Настоящият опит обаче предлага добра тенденция за използване на сходни техники и при опитите с хора.
Беше нужен добър скотски модел, върху който да се тестват органите на модифицираните свине, основани посредством новите геномни технологии, показва тя.
Учени от Мюнхенския университет в Германия оферират способ, по който свинските сърца могат да се трансфорат в трансплантанти за хора.
През 1964 година хирургът Джеймс Харди прави първата сърдечна трансплантация в историята. Това е и първата интервенция, при която е сложено сърце от субект от един биологичен тип на субект от различен тип - донорът е шимпанзе. Човекът, на който е осъществена трансплантацията, умира 2 часа по-късно.
От тогава насам хирурзи и учени пробват да развият способи, посредством които да присаждат скотски органи на хората. До момента обаче никой не е съумял да преодолее техническите усложнения.
По информация на списание " Нейчър " учени от Университета в Мюнхен са съумели да присадят свински сърца на два павиана, издържали 3 месеца, и други два, които са оживели 6 месеца след трансплантацията, преди да бъдат умъртвени. Това достижение усъвършенства над 3 пъти предходния връх от 57 дни живот и прави все по-достижима опцията човечеството да употребява прасетата като донори на сърца при трансплантации на хора.
Когато някой човек има сърдечно заболяване в краен етап трансплантантът е единственото трайно решение. Прасетата могат да бъдат вид поради дефицита на човешки донори, настояват учените. Те обаче допълват, че по никакъв начин не е елементарно орган от един тип да проработи в тялото на различен тип.
За задачата екипът, провел опита, е употребявал генетично модифицирани свине. Техните сърца били сходни с тези на павианите и това увеличавало опцията имунната система на приматите да не отхвърли присадката. От своя страна павианите били подложени на терапия за угнетяване на имунната система, с цел да може организмът им да одобри присаденото сърце.
Кристина Коста - откривател от Института за биомедицински проучвания в Белвидж, Барселона, твърди, че до момента това изследователско поле е било в застой поради неналичието на добър скотски модел. Настоящият опит обаче предлага добра тенденция за използване на сходни техники и при опитите с хора.
Беше нужен добър скотски модел, върху който да се тестват органите на модифицираните свине, основани посредством новите геномни технологии, показва тя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ