Проф. Маринов за ФрогНюз: Психиатрията у нас е в жестока криза! И...
" Два пъти съм внасял еднакъв отчет на двама министри, в случай че се наложи и на Силви Кирилов ще изпратя, с цел да се види какво е положението за София. Леглата за най-интензивните грижи изрично не доближават. Това постанова изпращане на заболели отвън София ".
" А в случай че в София обслужването е незадоволително, това води до генерирането на всевъзможни психологични проблеми по улиците ".
" Има и една група, която занапред се стоварва на плещите на българската психиатрия. Тези, които са под въздействието на психоактивни вещества или субстанции, те са високорискови. Тази група е може би по-голяма от другите две високорискови групи от психологични разстройства. Тези хора минават през токсикологии, по-късно се насочват към психиатрии, мъчно се овладяват, експанзиите там са извънредно тежки. Новите вещества ще основават грандиозни проблеми и в бъдеще този проблем ще нараства вълнообразно ".
Това сподели за ФрогНюз проф. Петър Маринов, ръководител на Експертния съвет по правосъдна психиатрия към Министерството на здравеопазването и учител в медицинските факултети на Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и Тракийския университет в Стара Загора.
Вижте цялото изявление:
Проф. Маринов, напоследък случаите на експанзия от страна на психологично заболели сякаш зачестяват. Майка закла личните си деца, жена атакува и рани хора с нож в центъра на София, мъж се хвърляше под гумите в центъра на столицата, след това се самоуби, нападението в метеорологичната станция на връх Мургаш също беше осъществено от психологично болен. По улиците непрестанно виждаме да се разхождат хора, които са тежко влошено здраве. страдащи от психологични болести, е задоволителен, в клиниките даже имало свободни места. Това правилно ли е? Държавата поставя ли задоволително старания за тази уязвима група от популацията ни?
Относно свободните места - това изрично не е по този начин, в това число и за град София. Два пъти съм внасял еднакъв отчет на двама министри, в случай че се наложи и на Силви Кирилов ще изпратя, с цел да се види какво е положението за София. Когато приказваме, че има няколко свободни кревати, въпросът е тези няколко свободни кревати за какъв вид заболели са и дали са в държавни или ведомствени лечебни заведения, каквито са Министерство на вътрешните работи болница и Военномедицинска академия. Леглата за най-интензивните грижи изрично не доближават. Това постанова изпращане на заболели отвън София.
Две са лечебните заведения, където най-често биват препращани хора, когато не стигат местата и те не са малко. Тези хора биват изпращани в Пазарджик и Карлуково. И двете места се намират на към 100 км. от София. Може да се направи информация в министерството и да се види какъв брой пациенти са ориентирани към други лечебни заведения, отвън град София. Когато министърът се запознае с тези данни, ще има друго мнение по въпроса.
Защо ставаме очевидци на тези зачестили случаи на експанзия от страна на психологично болните по улиците, неналичието тук-там в лечебните заведения ли е повода?
Да, неналичието тук-там в заведенията е доста значима причина. Въпросът е може ли да се усили броят на леглата - може да се усили, само че броят на хората, които обслужват леглата пъклен мъчно ще се усили при наличното възнаграждение на сестри и лекари. Леглата не лекуват. Ако не се промени съществено заплащането, ще има разпад на системата и в това съм безапелационен.
Най-възрастната си сестра сега е на 75 години, множеството са над 60-годишни. Мислите ли, че това е перспективно от позиция на страната? Мислите ли, че с държавническото мислене да не се усъвършенстват приходите ще има личен състав в по-активна възраст?
Ние сме в тежка рецесия на фрагменти в психиатричната помощ. Сестрите са пъклен значимо звено, тъй като лекарите са безпомощни без сестрите в доста връзки. Ние сме екипи, които екипи разпаднат ли се, системата се разпада. Това е към момента е невидимо за някой, който не желае да пристигна и да види на място какво приказвам. А това е закопаване на главата в пясъка. Въпрос на немного време е нещата да станат още по-зле.
Какво е положението на заведенията за грижа на психологично болните?
Истината е, че по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) се отпусна една добра сума да се хуманизират, да станат доста по-добри изискванията за престояване на тези заболели. Но отново споделям - стените, шкафчетата в стаите не лекуват. Те основават един малко по-добър уют, само че не са медицински личен състав и не лекуват. Когато кажеш, че дневно отделяш по 50-65 лева на един пациент, това е на ниска цена хотел, само че не включва медицинските грижи, естествена квалифицирана помощ, обикновено зареждане с съвременни медикаменти. Ако отидете в някой курорт, 55 лева е много-много невисок клас хотел.
Според Силви Кирилов са нужни спомагателни средства от 30 млн. лева за тази година за психиатричните лечебни заведения. От тях пет милиона лв. са нужни за заплати, над един милион - за ток, горива и хигиенични материали, над два милиона лв. за грижа за 373 непрекъснато пребиваващи заболели в 12-те държавни психиатрични лечебни заведения и други Достатъчни ли са тези средства?
Това са половинчати ограничения, да се закърпи за някакво малко време ситуацията. Без радикални ограничения ситуацията не може да се усъвършенства.
Защо множеството случаи на експанзия от психологично заболели се случват в или към София?
Това в огромна степен е безусловно по този начин, тъй като София е една четвърт от България. И в случай че в София обслужването е незадоволително, това води до генерирането на всевъзможни психологични проблеми по улиците.
Кои са най-високорисковите групи?
Видимите най-високорискови групи са две. Първата група е на болните от шизофрения, които са един %. Ако приемем милион и половина поданици на София, това са 15 000 души. Втората група е на хората с биполярното разстройство, което също е 1% и отива към 15 000 души. От тях очебийно рисков е всеки десети. Тоест по 1500 от едната и 1500 от другата. В София има сред 200-300 кревати. Тоест даже в най-широкото въображение, те не могат да поемат тези заболели в задоволителен размер, тъй че да може да се обезврежда болестта в неговите пикови етапи.
Има и трета група, която не може да бъде дефинирана. Тези, които са под въздействието на психоактивни вещества или субстанции, те също са високорискови. Това е една група, може би по-голяма от първите две. Те минават през токсикологии, по-късно минават към психиатрии, мъчно се овладяват, експанзиите там са извънредно тежки. Тази група занапред се стоварва на плещите на българската психиатрия.
Това е проблем, който е незадоволително проучен и няма задоволително подготвеност да бъде посрещнат от психиатриите. Той действително не би трябвало да бъде посрещнат единствено от психиатриите. Всички институции са въвлечени. Като стартираме от полиция, квартални служители на реда, съд, прокуратура, всички те би трябвало да имат доста по-голяма осведоменост какво съставляват тези болести. Това е въпросът, на който нямаме отговор към момента. Вземаме ограничения, в този момент ще забраняваме вейповете. Хубаво, ще ги забраним, само че друга страна има още доста други разновидности да се гълтам тези субстанции - през устата, венозно и така нататък Тези нови вещества ще основават грандиозни проблеми и в бъдеще, тези проблеми ще удрят вълнообразно.
Вейповете са едно парче от една доста по-голяма област, с която нашите подрастващи се зареждат.
Напоследък ставаме очевидци и на огромна експанзия измежду децата, изключително девойките. На какво се дължи тя?
Хормоналната стихия в пубертета е нещо, което изисква особено внимание преди всичко - от фамилията, на второ място - от учителите, на трето място - учебните психолози. Училищните психолози би трябвало да имат доста изострени сетива за вербалната експанзия. Защото преди физическата, постоянно има вербална експанзия. Тези сетива би трябвало да бъдат толкоз изострени, че да могат да я долавят още в зародиш. Проблемът е, че учебните психолози също са доста млади експерти, и те се учат в придвижване. Това основава доста проблеми в разпознаването и неутрализирането на експанзията още в зародиш. Ако приемем, че към част от тази експанзия се примеси и с психоактивни вещества, тогава нещата стават в действителност много-много сложни за превъзмогване без профилирана помощ.
Как си обяснявате зачестилите случаи на деца, които стигат до болница, поради рискови провокации в TikTok?
Това е по този начин, тъй като децата започнаха да си мислят, че всичко в интернет пространството може да се следва. Същевременно тук има счупвания и с връзката с родителите. Доверието сред родител и дете някъде е прекратено. Много е значимо да се споделят тези области, които основават високорисково държание в децата.
Психично болните, които са направили тежки закононарушения, понасят ли санкции?
Не, психологично болните, приети за невменяеми, не биват осъдени, а биват лекувани по Наказателния кодекс, член 89 в режим на наложително лекуване. То може да продължи доста дълго - 10 години, даже и повече в болнично заведение с оптималната степен на сигурност. В София имаше такава клиника до 2012 година, само че по незнайни, а може би известни аргументи, беше закрита. На кого беше от изгода да няма такава психиатрия, сама може да си отговорите, само че при всички положения не беше в интерес на обществото.
Това е огромен проблем, действително какъв брой такива профилирани заведения има в страната?
Има за лекуване, няма за правене на експертизи, не за образования на лекари, което е доста значимо. Има в Ловеч, само че там няма нито университетска база, нито има опция да бъдат направени най-висококвалифицираните експертизи.
Какво тогава се случва с тези хора, които са направили тежки закононарушения?
Те се лекуват в Ловеч, само че експертизите се изготвят в София, в арестни пространства или в други елементарни лечебни заведения.
Сега в Националната стратегия за психологично здраве се планува да бъде основана клиниката по правосъдна психиатрия, само че към момента няма никаква идея къде и по какъв начин в София ще се случи това. Защото това е основният център на страната, не Каспичан.
Необходима ли е промяна в психиатрията?
В Националната стратегия за психологично здраве промяната е сносно разчетена, въпросът дали тя се организира и дали се съблюдават периодите. Тя първо закъсня с над година, по-късно периодите се редуцираха, част от дейностите мъчно могат да бъдат осъществени, въобще Националният съвет по програмата за психологично здраве някак си забави своето движение и не знам дали ще може в миналото да го възвърне.
Извън психиатрията, болно и разградено ли е обществото ни, следим огромно раздвояване измежду хората? Каква е ролята на политиците за положението, в което се намира обществото ни?
Извън необятния смисъл на думата на думата, да, обществото ни е болно. Така или другояче и обществото, и политиците са разграничени. Според мен колкото повече политическите фактори враждуват между тях и враждуват с всевъзможни средства, толкоз повече обществото става по-разделено. Думата консенсус е тази, която би могла да подкрепи едно градивно съдействие. Партиите може да са съперници. Може да имат разнообразни визии, само че в базисните полезности, в случай че желаете дори християнски полезности, би трябвало да има консенсус. Не може да има такава експанзия по улиците, която да е инспирирана от политически фактори. Това играе голяма роля за това нагнетяване на свръхнапрежение и пропиването на всяка социална клетка от него.
Интервю на Констанца Илиева
" А в случай че в София обслужването е незадоволително, това води до генерирането на всевъзможни психологични проблеми по улиците ".
" Има и една група, която занапред се стоварва на плещите на българската психиатрия. Тези, които са под въздействието на психоактивни вещества или субстанции, те са високорискови. Тази група е може би по-голяма от другите две високорискови групи от психологични разстройства. Тези хора минават през токсикологии, по-късно се насочват към психиатрии, мъчно се овладяват, експанзиите там са извънредно тежки. Новите вещества ще основават грандиозни проблеми и в бъдеще този проблем ще нараства вълнообразно ".
Това сподели за ФрогНюз проф. Петър Маринов, ръководител на Експертния съвет по правосъдна психиатрия към Министерството на здравеопазването и учител в медицинските факултети на Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и Тракийския университет в Стара Загора.
Вижте цялото изявление:
Проф. Маринов, напоследък случаите на експанзия от страна на психологично заболели сякаш зачестяват. Майка закла личните си деца, жена атакува и рани хора с нож в центъра на София, мъж се хвърляше под гумите в центъра на столицата, след това се самоуби, нападението в метеорологичната станция на връх Мургаш също беше осъществено от психологично болен. По улиците непрестанно виждаме да се разхождат хора, които са тежко влошено здраве. страдащи от психологични болести, е задоволителен, в клиниките даже имало свободни места. Това правилно ли е? Държавата поставя ли задоволително старания за тази уязвима група от популацията ни?
Относно свободните места - това изрично не е по този начин, в това число и за град София. Два пъти съм внасял еднакъв отчет на двама министри, в случай че се наложи и на Силви Кирилов ще изпратя, с цел да се види какво е положението за София. Когато приказваме, че има няколко свободни кревати, въпросът е тези няколко свободни кревати за какъв вид заболели са и дали са в държавни или ведомствени лечебни заведения, каквито са Министерство на вътрешните работи болница и Военномедицинска академия. Леглата за най-интензивните грижи изрично не доближават. Това постанова изпращане на заболели отвън София.
Две са лечебните заведения, където най-често биват препращани хора, когато не стигат местата и те не са малко. Тези хора биват изпращани в Пазарджик и Карлуково. И двете места се намират на към 100 км. от София. Може да се направи информация в министерството и да се види какъв брой пациенти са ориентирани към други лечебни заведения, отвън град София. Когато министърът се запознае с тези данни, ще има друго мнение по въпроса.
Защо ставаме очевидци на тези зачестили случаи на експанзия от страна на психологично болните по улиците, неналичието тук-там в лечебните заведения ли е повода?
Да, неналичието тук-там в заведенията е доста значима причина. Въпросът е може ли да се усили броят на леглата - може да се усили, само че броят на хората, които обслужват леглата пъклен мъчно ще се усили при наличното възнаграждение на сестри и лекари. Леглата не лекуват. Ако не се промени съществено заплащането, ще има разпад на системата и в това съм безапелационен.
Най-възрастната си сестра сега е на 75 години, множеството са над 60-годишни. Мислите ли, че това е перспективно от позиция на страната? Мислите ли, че с държавническото мислене да не се усъвършенстват приходите ще има личен състав в по-активна възраст?
Ние сме в тежка рецесия на фрагменти в психиатричната помощ. Сестрите са пъклен значимо звено, тъй като лекарите са безпомощни без сестрите в доста връзки. Ние сме екипи, които екипи разпаднат ли се, системата се разпада. Това е към момента е невидимо за някой, който не желае да пристигна и да види на място какво приказвам. А това е закопаване на главата в пясъка. Въпрос на немного време е нещата да станат още по-зле.
Какво е положението на заведенията за грижа на психологично болните?
Истината е, че по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) се отпусна една добра сума да се хуманизират, да станат доста по-добри изискванията за престояване на тези заболели. Но отново споделям - стените, шкафчетата в стаите не лекуват. Те основават един малко по-добър уют, само че не са медицински личен състав и не лекуват. Когато кажеш, че дневно отделяш по 50-65 лева на един пациент, това е на ниска цена хотел, само че не включва медицинските грижи, естествена квалифицирана помощ, обикновено зареждане с съвременни медикаменти. Ако отидете в някой курорт, 55 лева е много-много невисок клас хотел.
Според Силви Кирилов са нужни спомагателни средства от 30 млн. лева за тази година за психиатричните лечебни заведения. От тях пет милиона лв. са нужни за заплати, над един милион - за ток, горива и хигиенични материали, над два милиона лв. за грижа за 373 непрекъснато пребиваващи заболели в 12-те държавни психиатрични лечебни заведения и други Достатъчни ли са тези средства?
Това са половинчати ограничения, да се закърпи за някакво малко време ситуацията. Без радикални ограничения ситуацията не може да се усъвършенства.
Защо множеството случаи на експанзия от психологично заболели се случват в или към София?
Това в огромна степен е безусловно по този начин, тъй като София е една четвърт от България. И в случай че в София обслужването е незадоволително, това води до генерирането на всевъзможни психологични проблеми по улиците.
Кои са най-високорисковите групи?
Видимите най-високорискови групи са две. Първата група е на болните от шизофрения, които са един %. Ако приемем милион и половина поданици на София, това са 15 000 души. Втората група е на хората с биполярното разстройство, което също е 1% и отива към 15 000 души. От тях очебийно рисков е всеки десети. Тоест по 1500 от едната и 1500 от другата. В София има сред 200-300 кревати. Тоест даже в най-широкото въображение, те не могат да поемат тези заболели в задоволителен размер, тъй че да може да се обезврежда болестта в неговите пикови етапи.
Има и трета група, която не може да бъде дефинирана. Тези, които са под въздействието на психоактивни вещества или субстанции, те също са високорискови. Това е една група, може би по-голяма от първите две. Те минават през токсикологии, по-късно минават към психиатрии, мъчно се овладяват, експанзиите там са извънредно тежки. Тази група занапред се стоварва на плещите на българската психиатрия.
Това е проблем, който е незадоволително проучен и няма задоволително подготвеност да бъде посрещнат от психиатриите. Той действително не би трябвало да бъде посрещнат единствено от психиатриите. Всички институции са въвлечени. Като стартираме от полиция, квартални служители на реда, съд, прокуратура, всички те би трябвало да имат доста по-голяма осведоменост какво съставляват тези болести. Това е въпросът, на който нямаме отговор към момента. Вземаме ограничения, в този момент ще забраняваме вейповете. Хубаво, ще ги забраним, само че друга страна има още доста други разновидности да се гълтам тези субстанции - през устата, венозно и така нататък Тези нови вещества ще основават грандиозни проблеми и в бъдеще, тези проблеми ще удрят вълнообразно.
Вейповете са едно парче от една доста по-голяма област, с която нашите подрастващи се зареждат.
Напоследък ставаме очевидци и на огромна експанзия измежду децата, изключително девойките. На какво се дължи тя?
Хормоналната стихия в пубертета е нещо, което изисква особено внимание преди всичко - от фамилията, на второ място - от учителите, на трето място - учебните психолози. Училищните психолози би трябвало да имат доста изострени сетива за вербалната експанзия. Защото преди физическата, постоянно има вербална експанзия. Тези сетива би трябвало да бъдат толкоз изострени, че да могат да я долавят още в зародиш. Проблемът е, че учебните психолози също са доста млади експерти, и те се учат в придвижване. Това основава доста проблеми в разпознаването и неутрализирането на експанзията още в зародиш. Ако приемем, че към част от тази експанзия се примеси и с психоактивни вещества, тогава нещата стават в действителност много-много сложни за превъзмогване без профилирана помощ.
Как си обяснявате зачестилите случаи на деца, които стигат до болница, поради рискови провокации в TikTok?
Това е по този начин, тъй като децата започнаха да си мислят, че всичко в интернет пространството може да се следва. Същевременно тук има счупвания и с връзката с родителите. Доверието сред родител и дете някъде е прекратено. Много е значимо да се споделят тези области, които основават високорисково държание в децата.
Психично болните, които са направили тежки закононарушения, понасят ли санкции?
Не, психологично болните, приети за невменяеми, не биват осъдени, а биват лекувани по Наказателния кодекс, член 89 в режим на наложително лекуване. То може да продължи доста дълго - 10 години, даже и повече в болнично заведение с оптималната степен на сигурност. В София имаше такава клиника до 2012 година, само че по незнайни, а може би известни аргументи, беше закрита. На кого беше от изгода да няма такава психиатрия, сама може да си отговорите, само че при всички положения не беше в интерес на обществото.
Това е огромен проблем, действително какъв брой такива профилирани заведения има в страната?
Има за лекуване, няма за правене на експертизи, не за образования на лекари, което е доста значимо. Има в Ловеч, само че там няма нито университетска база, нито има опция да бъдат направени най-висококвалифицираните експертизи.
Какво тогава се случва с тези хора, които са направили тежки закононарушения?
Те се лекуват в Ловеч, само че експертизите се изготвят в София, в арестни пространства или в други елементарни лечебни заведения.
Сега в Националната стратегия за психологично здраве се планува да бъде основана клиниката по правосъдна психиатрия, само че към момента няма никаква идея къде и по какъв начин в София ще се случи това. Защото това е основният център на страната, не Каспичан.
Необходима ли е промяна в психиатрията?
В Националната стратегия за психологично здраве промяната е сносно разчетена, въпросът дали тя се организира и дали се съблюдават периодите. Тя първо закъсня с над година, по-късно периодите се редуцираха, част от дейностите мъчно могат да бъдат осъществени, въобще Националният съвет по програмата за психологично здраве някак си забави своето движение и не знам дали ще може в миналото да го възвърне.
Извън психиатрията, болно и разградено ли е обществото ни, следим огромно раздвояване измежду хората? Каква е ролята на политиците за положението, в което се намира обществото ни?
Извън необятния смисъл на думата на думата, да, обществото ни е болно. Така или другояче и обществото, и политиците са разграничени. Според мен колкото повече политическите фактори враждуват между тях и враждуват с всевъзможни средства, толкоз повече обществото става по-разделено. Думата консенсус е тази, която би могла да подкрепи едно градивно съдействие. Партиите може да са съперници. Може да имат разнообразни визии, само че в базисните полезности, в случай че желаете дори християнски полезности, би трябвало да има консенсус. Не може да има такава експанзия по улиците, която да е инспирирана от политически фактори. Това играе голяма роля за това нагнетяване на свръхнапрежение и пропиването на всяка социална клетка от него.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ