Два пъти съм ходил в Украйна, за да помогна. Първият

Два пъти съм ходил в Украйна, с цел да оказа помощ. Първият път беше през лятото на 2022 година. Обикаляхме градове и села. За първи път видях разтопено стъкло от буркан за зимнина. За да се деформира по този начин стъклото, са нужни над 1000 градуса. Войната е извънредно нещо. Пипанах разрухата. Видях болката и тъгата в очите на хората. Кой крив, кой прав, само че най-после постоянно страдат елементарните хора. 

Това разяснява Лазар Радков, човекът зад “Капачки за бъдеще ", в подкаста на Александър Кадиев The Career Show Podcast в youtube. 

Не си давах сметка, че ще вървим на 3-4 километра от бойните дейности. В предпоследното село, в което бяхме да оказваме помощ, се чуваха артилерийските дейности, миришеше на взривни вещаства. На хората от селото успяхме да оставим генератор, пакети с храна и с лекарства. Тръгнахме към последното село и в един миг нещо изтрещя начело пред буса. Ударната вълна е... човек не може да си го показа, тъй като в цивилния живот няма такова нещо, с което да го сравниш, с цел да го опишеш. Ние нямаме визия какво е да падне наоколо снаряд или мина от миномет. Това става за част от секундата. Вратите на буса блокираха. От предните седалки хората съумяха да се изтеглят, а аз разруших стъклото, с цел да изляза. Тогава като излязохме, установихме, че водачът ни е тежко ранен. Веднага се натоварихме всички във втория бус. Наблизо имаше полева болница. Стигнахме на 11-ата минута и незабавно го вкараха в операционната. Седмица по-късно обаче Саша умря, защото един от шрапнелите е засегнал белия му дроб. Това беше необикновен човек, непрекъснато помагаше, ходеше на задачи към десетина пъти на фронта, споделя той.

След като се върнах от Украйна, ми спретнаха хибридна офанзива с подправени обвинявания. Парите за Украйна сме ги събирали напълно настрана от капачките за българските деца. Все отново човек може да работи за няколко дела, разяснява Радков.