Приходите от ДДС и данък печалба сериозно изостават от плана за 2025 г.
Два месеца преди края на годината събираемостта на част от налозите съществено изостава от проекта. Според данните на МФ за осъществяването на бюджета към края на октомври приходите от Данък добавена стойност са едвам 70% от разчетените, а на корпоративните налози даже още по-малко - 69% от плануваните.
Това въобще не е изненадващо, тъй като ръководещата коалиция напълно съзнателно гласоподава прекомерно оптимистична приходна част на бюджет 2025 година в опит да задържи недостига на 3% от Брутният вътрешен продукт, без да реже от раздутите разноски за издръжката и личния състав на редица бюджетни браншове, написа „ Сега “.
От Данък добавена стойност за десетте месеца на годината в хазната са влезнали 17.432 милиарда лева, сочат данните на МФ. В съпоставяне с предходната година сумата е с 15,6% по-голяма, само че е надалеч от бомбастично повишения годишен растеж от 33%. Няма никакъв късмет разликата да бъде стопена в идващите два месеца - ноември и декември, макар по-голямото ползване с наближаването на коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство предвижда, че близо 3 милиарда лева няма да бъдат осъществяване по това перо.
Впечатление прави мощното закъснение на постъпленията от Данък добавена стойност от импорт - 5.493 милиарда лв. приходи в края на октомври, което е съвсем без смяна по отношение на октомври предходната година. Става дума за импорт на артикули от страни отвън Евросъюза. Тук огромният спад е по линия на вноса на петрол и горива поради намалелия потенциал на бургаската рафинерия и спада на цените на петрола.
От покупко-продажби в страната постъпленията от Данък добавена стойност са за 11.938 милиарда лева, което е повишаване с 2.335 милиарда лв. (24,3 %) по отношение на предходната година.
Приходите от корпоративни налози към октомври 2025 година са в размер на 4.560 милиарда лева и това е едвам 69% от плануваните за цялата година. Дори и събраните изключително 500 млн. лева от налог облага на банките, дължими през 2026 година не са наваксали сериозното закъснение от този тип налог.
По график към този момент са единствено приходите от налога върху приходите на физическите лица. За първите 10 месеца на годината в хазната са влезнали 6.825 милиарда лева от облагане на приходите на жителите, което 85,6% от заложените в плана за годината. Тези доходи са с 16% повече от същия интервал на миналата година. Ръстът им се дължи главно на повишените приходи - както административното повдигане на минималната работна заплата, по този начин и на нарастванията в обществения и в действителния бранш. За второто и третото тримесечие на 2025 година обаче междинната заплата в обществения бранш изпреварва тази в частния.
Единственият налог, за който се обрисува преизпълнение тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица.
МФ регистрира, че за десетте месеца на 2025 година по тази линия са събрани 653.9 млн. лева, което е 100.3% от проекта. Спрямо предходната година растежът е с 10%.
Размерът на тези доходи се дължи главно на подхванатите преди две години законодателни и контролни ограничения. През 2023 година Национална агенция за приходите извърши всеобщи инспекция на касите на компаниите, за които има информация за високи наличия (над 100 хиляди лева.). Това за Национална агенция за приходите бе сигнал за опит за отклоняване от данъчно облагане и прикрито систематизиране на облагата. Скритото систематизиране на облагата се третира като дял, за който се внася 5% налог върху разпределените суми. Постъпленията от налога върху дивидентите нарастват в допълнение и вследствие на смяна в Закона за ограничение на заплащанията в брой, която вкара условие изплащането на всички дивиденти над 1000 лева, да се правят единствено посредством банков превод.
Припомняме, че държавното управление на Росен Желязков планираше покачване на налог дял от 5 на 10% в злощастния първи вид на бюджета за 2026 година, който се принуди да отдръпна след масовите митинги и отпора на бизнеса. Очакванията бяха за 340 млн. евро повече от този данък в хазната. Мотивите на МФ бяха, че повишението на ставката ще докара до равнене на данъчното облагане на шефовете на компаниите, които взимат дивиденти, с приходите от труд, които се таксуват с 10%.
Това въобще не е изненадващо, тъй като ръководещата коалиция напълно съзнателно гласоподава прекомерно оптимистична приходна част на бюджет 2025 година в опит да задържи недостига на 3% от Брутният вътрешен продукт, без да реже от раздутите разноски за издръжката и личния състав на редица бюджетни браншове, написа „ Сега “.
От Данък добавена стойност за десетте месеца на годината в хазната са влезнали 17.432 милиарда лева, сочат данните на МФ. В съпоставяне с предходната година сумата е с 15,6% по-голяма, само че е надалеч от бомбастично повишения годишен растеж от 33%. Няма никакъв късмет разликата да бъде стопена в идващите два месеца - ноември и декември, макар по-голямото ползване с наближаването на коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство предвижда, че близо 3 милиарда лева няма да бъдат осъществяване по това перо.
Впечатление прави мощното закъснение на постъпленията от Данък добавена стойност от импорт - 5.493 милиарда лв. приходи в края на октомври, което е съвсем без смяна по отношение на октомври предходната година. Става дума за импорт на артикули от страни отвън Евросъюза. Тук огромният спад е по линия на вноса на петрол и горива поради намалелия потенциал на бургаската рафинерия и спада на цените на петрола.
От покупко-продажби в страната постъпленията от Данък добавена стойност са за 11.938 милиарда лева, което е повишаване с 2.335 милиарда лв. (24,3 %) по отношение на предходната година.
Приходите от корпоративни налози към октомври 2025 година са в размер на 4.560 милиарда лева и това е едвам 69% от плануваните за цялата година. Дори и събраните изключително 500 млн. лева от налог облага на банките, дължими през 2026 година не са наваксали сериозното закъснение от този тип налог.
По график към този момент са единствено приходите от налога върху приходите на физическите лица. За първите 10 месеца на годината в хазната са влезнали 6.825 милиарда лева от облагане на приходите на жителите, което 85,6% от заложените в плана за годината. Тези доходи са с 16% повече от същия интервал на миналата година. Ръстът им се дължи главно на повишените приходи - както административното повдигане на минималната работна заплата, по този начин и на нарастванията в обществения и в действителния бранш. За второто и третото тримесечие на 2025 година обаче междинната заплата в обществения бранш изпреварва тази в частния.
Единственият налог, за който се обрисува преизпълнение тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица.
МФ регистрира, че за десетте месеца на 2025 година по тази линия са събрани 653.9 млн. лева, което е 100.3% от проекта. Спрямо предходната година растежът е с 10%.
Размерът на тези доходи се дължи главно на подхванатите преди две години законодателни и контролни ограничения. През 2023 година Национална агенция за приходите извърши всеобщи инспекция на касите на компаниите, за които има информация за високи наличия (над 100 хиляди лева.). Това за Национална агенция за приходите бе сигнал за опит за отклоняване от данъчно облагане и прикрито систематизиране на облагата. Скритото систематизиране на облагата се третира като дял, за който се внася 5% налог върху разпределените суми. Постъпленията от налога върху дивидентите нарастват в допълнение и вследствие на смяна в Закона за ограничение на заплащанията в брой, която вкара условие изплащането на всички дивиденти над 1000 лева, да се правят единствено посредством банков превод.
Припомняме, че държавното управление на Росен Желязков планираше покачване на налог дял от 5 на 10% в злощастния първи вид на бюджета за 2026 година, който се принуди да отдръпна след масовите митинги и отпора на бизнеса. Очакванията бяха за 340 млн. евро повече от този данък в хазната. Мотивите на МФ бяха, че повишението на ставката ще докара до равнене на данъчното облагане на шефовете на компаниите, които взимат дивиденти, с приходите от труд, които се таксуват с 10%.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ