БГ РОК ХРОНИКА: още 2 страници за историята
Два концерта в петъчната и съботната вечери в София белязаха родната рок сцена с още възторг, бенефиси и крепко изкарване за посетилите ги. Динозаврите от Второто потомство не престават мощно и стилно и никой не мисли да се предава.
Събитията бяха такива, че само ми липсваше по-масовото наличие на днешните млади – само че те от дълго време привикнаха да живеят в нета и по-трудно можеш да ги изкушиш. От позиция на случилото се по друг метод и с разнообразни мотиви – някои, въпреки всичко, изпуснаха да покажат новите си черни тениски, или да изкуфеят до насита. Не всеки ден се вършат юбилейни 35 години на сцена – с доста другари в духа на живия хардрок, на паметно за това време място (ха, залата още не е съборена или превърната в бинго, единствено столовете не са същите). Следващата вечер в сърцето на Студентски град, други „ нормални обвинени ” още веднъж подвигнаха градусите на макс в четворен лайв и се раздадоха от 20.30 докъм 02.30 в зорите на новия ден. По ред на събитията:
Години преди страната ни да поеме по съответния нов път, Митко Димитров и Росен Литов основават група с евро-атлантическа ориентировка. „ Атлантик ” се пръкват през 1983 година и фактически са измежду първите от надигащата се вълна́ в рока след ветераните. С избуяването на „ цветята от края на 80-те ” и атлантиците взимат присъединяване в редица концерти и фестивали: “За мир под звездите ”, “Сребърен Ерос ”, “Празника на свободния човек ”, “Силата на метъла ”, Анти-СПИН концерти и други
През 1994 година групата най-сетне влиза в студио и записва албума “Атлантик ”, излязъл през 1996-а. В него са събрани песните, свирени през осемдесетте години. Следват албумите “Последната борба на Шишман ”(1998 г.), “Рок баладите на Атлантик ”(2000), “Деца на гибелта ”(2002), юбилейният “20 години Атлантик ”(2003). Имат влиятелни участия на фестивали в Полша, може би и поради което от 2005-а албумите им са на британски. И са общо тъкмо 10. Готвят и следващ. Новият албум се споделя " По пътя към края " и ще излезе или до края на 2018-а, или при започване на 2019 година Той се посвещава на музикантите, които са свирили в групата през годините и към този момент се придвижиха на небесната сцена: Иван Г. Лазаров – барабанист (1986, 1989, 2012-2015) и Ивайло Петров-Иваца – бас (2015-2018).
В петък вечерта в паметна зала на някогашния юношески дом „ Лиляна Димитрова ” в столицата (днес Културен дом „ Средец ”) „ Атлантик ” и другари означиха рождения си ден пред аудитория от (преобладаващо) връстници, които обаче – с изключение на блясъка в очите и развети побелели кичета и бради – се радваха и подкрепяха уместно всички участници в бенефиса. „ Лунапарк ”, " Експеримент ", " Реванш ", „ Zombi Bar ”, „ Total Stone ”, „ Слейв Пит ”, „ Еридан ” са групите, които забиха празнично, или дадоха свои членове на реюниъна на юбилярите. Беше хубаво и впечатляващо – да се подсети човек, че в „ градината на цветята ” от мощните рок 80-сет някои имаха шанс повече от други; само че всички бяха откровени, жадни за изява и до един бяха натрупали доста упования в избухналото им творчество.
В съботната вечер се упътихме към примамката в „ станцията на удоволствията ” в студентското софийско лоно. Условията в „ Джой стейшън ” са повече от предразполагащи за лайв, ваучър, пийване, изкуфяване (съжалявам, само че да отбележа за подвластните на „ порока ” – дори се пуши в зимната градина с маси и десетина плазми, с цел да не изпускаш нищо от сцената). Празничният мотив е сякаш с 5 години по-млад.
По поръчка на Централен комитет на ДКМС, без горките комсомолци да осъзнават каква антикварна полезност за бъдните рок генерации ще оставят в завещание, там някъде в края на 1988-а в работещия още Балкантон се записват – с музикални продуценти като Киро Маричков и Пеци Гюзелев – първите плочи на новите „ любителски рок групи ”. Така ги назоваха музиколозите, до момента в който философстваха на тематика БГ-траш/пънк/уейв, въпреки по редките им визити на концерти и фестивали да не устояха и 3 песни на живо… Датиран от 1988-а излиза винилът от поредицата „ БГ Рок ” с обозначение ВТА 12466, в него по една страна си поделят „ Контрол ” и „ Нова генерация ”. Достатъчно разнообразни като жанр и послания, двете групи бяха орисани да разделят подиуми в набъбващите като численост „ рок срещи ”, „ празници на… ”, фестивали, панорами. Вече през 89-а е подготвен следващ винил – ВТА 12536 – където страните са разграничени на „ Ревю ” и Милена (практически, подкрепяна от Триото и Рок-квартета с нейното име: частите са по музика и аранжименти на А. Драгнев и текстове на М. Петкова (А1), А. Александров (А2-А4). 30-годишнината от първата БГ Рок-плоча е мотивът за четворния лайв в събота вечер.
" Нова Генерация ", " Абсолютно Начинаещи ", " Контрол " и " Ревю " още веднъж са на сцената, с цел да ни радват - както със старите безконечни шлагери, по този начин и с най-новите части от последните им албуми. Така написа в афиша и из нета, само че това е самата истина. Започнаха към осем и половина вечерта и разрушиха почитателите си до 02.30 към този момент в неделя.
Не съм се правел на рок-критик още когато пускахме всичко, което и както са си го спретнали и някак записали групите в Блек Топа – Черната рок ранглиста за неизлъчвани записи на български език на рок поколението от края на 80-те. С времето все по-уютно усядам в ролята просто на рок хроникьор; сега имам занятие, което за следващ път ми подсказва горчивата истина – когато няма кой да „ постави ” нещо в нета, то престава да съществува в медийната среда. В петък вечерта на „ атлантическата ” фиеста това им споделих на приятелите, околните, почитателите на бандите в залата: в случай че имате мемоари и архиви, качвайте ги където можете. Това са парченцата от рок историята ни, които вършат картината достоверна и значима. Не очаквайте и в този момент да разясня дали имало микрофонии в „ Джой ” или някой май почнал фалшивичко.
Ще споделя друго. И – който е сбъркал публикацията с някакви репортажи за едни по-типични за Студентски град празненства – към този момент би трябвало да е зарязал четенето.
Откриха „ Абсолютно начинаещи ”. Сравнявам с участията им отново там преди година-две и в „ нощта на динозаврите ” („ Улица Нов живот ” в памет на Митко Воев по-отдавна). Басистката и пеещия кийбордист са развили вярната страст. Сега ми звучаха много по-модерно, в сравнение с тъмно. И още с тях пространството пред сцената се уплътни оптимално. Хора с кенчета или стъклени чаши в ръце, припяваха или се поклащаха в транс – поздравяваха се, пляскаха се по ръцете. Дали – тъй като бяха пристигнали, тъкмо те, тъкмо във вечерта на тези банди – знаеха какво ги чака в идните близо 6 часа.
Втори бяха „ колаборацията ” „ Нова генерация ”. Шегувам се. Защо ги назовавам по този начин? Ами, представяте ли си „ ония ” святи части, ледовете, разбивани от 7 индивида на сцената! Някои по-нови неща, дарк-импресиите на Митко, изменени на места аранжименти. Дори да е леко хиперболизиран комплимент, само че си помислих това: доайените сътвориха през днешния ден 2 супергрупи, радват публиката. Ами „ цветята от края на 80-те ”, щом вършат към този момент 30 и 35-годишни бенефиси, за какво да не могат да се трансформират в митове на своето (и следващото) потомство? „ Генерацията ” в този си състав ми приличаше на една от супергрупите от в „ течението ” си.
Сетне забиха „ Ревю ”. Даката – може и да греша, привикнах да е все зад барабаните – евентуално удряше с всички. Неговата вечер! Много мощен! Публиката е в щастлива вакханалия и всички ръце, които не държат пиво, са горе. Гюров ги умее тия работи – постройката на присъединяване, частите, реда. Да не пропуснеш нищо паметно, да подхвърляш риф и глас към Киро Манчев, към Воев, към Милена… Имаше акустични реминисценции, които изкараха и пушещите от зимната градина.
Накрая…, че кои други? Може на някого да липсват Крезо и Гилъна, само че „ Контрол ” с Иван с микрофона са предвидимо… убийствени. Този път с пижама излезе Иван – най-после имаше единствено няколко дребни сухи петна по горнище и долнище. Всички се раздадоха. А от дълго време беше станало неделя. Късите панталонки на „ Унгареца ” напряко плачат за благотворителен търг с движимости на рокаджии от края на 80-те. (Впрочем, касичка за щедрост имаше, и може би някой лев е оказал помощ за спасяването на едно дете.) Ако не греша, (за разлика от оня в „ Армеец ”) в този гиг на контрольорите, новите им части се одобриха без да трепне настроението и еуфорията под сцената. По някое време, най-сетне за лайва, никога не младежи по възраст, съвсем направиха и пого. Браво, Иване! Който търси съпоставения значи не е естествен. И татко му също. Нека си реже ноктите на краката и да не слуша. Пък вие четиримата не спирайте да подновявате най-щастливия ден.
Публиката. Обобщено казано, не е значима възрастта, а духът и сърцата под черните тениски. По разнообразни места има друга аудитория, само че задоволителна и за „ Ролинг стоунс ”, за „ Щурците ”, „ Атлантик ”, или „ Ревю ”. Важни са страстта и удоволствието, само че в социума на изкуството е скъпо, когато е жива паметта. Родовата памет за обществата. Роковата памет – за тази музика. И за съобщността и́.
След като издадохме рок антологията за „ цветята ” с Янев и Доротея, персонално на мен доста „ хартии ” ми останаха извадени от шкафа, само че неупотребени. Имам нова цел. Младият български рок от годините на Прехода (т.е. същите рокаджии от края на 80-те) – в свидетелствата на родния периодически щемпел. Вече съм разлистил и сканирал публикации от 40 издания (само в годините 1987/1992-93), подготвени са над 2200 факсимилета. Знам какво да чакам от „ откритията ”, въпреки всичко, взел участие съм в процеса. А някои детайлности ме разочароват още веднъж. Сред над 2000 към този момент прегледани изявления, примерно единствено ок.70 са свързани с наши, български музикални ранглисти. 40 обаче касаят и показват Блек Топа. Останалите – микс от фирмени продажби или на практика аудиторни пристрастия: това да, това не. В каренце във вестника. Унисон- едиколко си. Магазинчето Грами – толкова-си. Рива Саунд, Лазаров или Джо – колкото-толкова продали. По 2-3 изявления (поредността им стига едвам до 6), таман е оповестено, че ето-на, започваме чарт! Няколко вестникарски броя и… безмълвие. Въпреки че в Балкантон знаеха тъкмо какъв брой от какво се продава. Билборд започва класацията си на 4 януари 1936 година Ние до ден сегашен нямаме броене по продажби. Актуалният " народен " еърплей на ПРОФОН го " броят " испанци. Затова ми се желае да кажа на рок публиката: в случай че пазите нещо, в случай че помните нещо, в случай че желаете да не почине с вас – споделяйте го където можете. За да се чете за концерти като тия двата разказани тук, след още 30-35 години.
Събитията бяха такива, че само ми липсваше по-масовото наличие на днешните млади – само че те от дълго време привикнаха да живеят в нета и по-трудно можеш да ги изкушиш. От позиция на случилото се по друг метод и с разнообразни мотиви – някои, въпреки всичко, изпуснаха да покажат новите си черни тениски, или да изкуфеят до насита. Не всеки ден се вършат юбилейни 35 години на сцена – с доста другари в духа на живия хардрок, на паметно за това време място (ха, залата още не е съборена или превърната в бинго, единствено столовете не са същите). Следващата вечер в сърцето на Студентски град, други „ нормални обвинени ” още веднъж подвигнаха градусите на макс в четворен лайв и се раздадоха от 20.30 докъм 02.30 в зорите на новия ден. По ред на събитията:
Години преди страната ни да поеме по съответния нов път, Митко Димитров и Росен Литов основават група с евро-атлантическа ориентировка. „ Атлантик ” се пръкват през 1983 година и фактически са измежду първите от надигащата се вълна́ в рока след ветераните. С избуяването на „ цветята от края на 80-те ” и атлантиците взимат присъединяване в редица концерти и фестивали: “За мир под звездите ”, “Сребърен Ерос ”, “Празника на свободния човек ”, “Силата на метъла ”, Анти-СПИН концерти и други
През 1994 година групата най-сетне влиза в студио и записва албума “Атлантик ”, излязъл през 1996-а. В него са събрани песните, свирени през осемдесетте години. Следват албумите “Последната борба на Шишман ”(1998 г.), “Рок баладите на Атлантик ”(2000), “Деца на гибелта ”(2002), юбилейният “20 години Атлантик ”(2003). Имат влиятелни участия на фестивали в Полша, може би и поради което от 2005-а албумите им са на британски. И са общо тъкмо 10. Готвят и следващ. Новият албум се споделя " По пътя към края " и ще излезе или до края на 2018-а, или при започване на 2019 година Той се посвещава на музикантите, които са свирили в групата през годините и към този момент се придвижиха на небесната сцена: Иван Г. Лазаров – барабанист (1986, 1989, 2012-2015) и Ивайло Петров-Иваца – бас (2015-2018).
В петък вечерта в паметна зала на някогашния юношески дом „ Лиляна Димитрова ” в столицата (днес Културен дом „ Средец ”) „ Атлантик ” и другари означиха рождения си ден пред аудитория от (преобладаващо) връстници, които обаче – с изключение на блясъка в очите и развети побелели кичета и бради – се радваха и подкрепяха уместно всички участници в бенефиса. „ Лунапарк ”, " Експеримент ", " Реванш ", „ Zombi Bar ”, „ Total Stone ”, „ Слейв Пит ”, „ Еридан ” са групите, които забиха празнично, или дадоха свои членове на реюниъна на юбилярите. Беше хубаво и впечатляващо – да се подсети човек, че в „ градината на цветята ” от мощните рок 80-сет някои имаха шанс повече от други; само че всички бяха откровени, жадни за изява и до един бяха натрупали доста упования в избухналото им творчество.
В съботната вечер се упътихме към примамката в „ станцията на удоволствията ” в студентското софийско лоно. Условията в „ Джой стейшън ” са повече от предразполагащи за лайв, ваучър, пийване, изкуфяване (съжалявам, само че да отбележа за подвластните на „ порока ” – дори се пуши в зимната градина с маси и десетина плазми, с цел да не изпускаш нищо от сцената). Празничният мотив е сякаш с 5 години по-млад.
По поръчка на Централен комитет на ДКМС, без горките комсомолци да осъзнават каква антикварна полезност за бъдните рок генерации ще оставят в завещание, там някъде в края на 1988-а в работещия още Балкантон се записват – с музикални продуценти като Киро Маричков и Пеци Гюзелев – първите плочи на новите „ любителски рок групи ”. Така ги назоваха музиколозите, до момента в който философстваха на тематика БГ-траш/пънк/уейв, въпреки по редките им визити на концерти и фестивали да не устояха и 3 песни на живо… Датиран от 1988-а излиза винилът от поредицата „ БГ Рок ” с обозначение ВТА 12466, в него по една страна си поделят „ Контрол ” и „ Нова генерация ”. Достатъчно разнообразни като жанр и послания, двете групи бяха орисани да разделят подиуми в набъбващите като численост „ рок срещи ”, „ празници на… ”, фестивали, панорами. Вече през 89-а е подготвен следващ винил – ВТА 12536 – където страните са разграничени на „ Ревю ” и Милена (практически, подкрепяна от Триото и Рок-квартета с нейното име: частите са по музика и аранжименти на А. Драгнев и текстове на М. Петкова (А1), А. Александров (А2-А4). 30-годишнината от първата БГ Рок-плоча е мотивът за четворния лайв в събота вечер.
" Нова Генерация ", " Абсолютно Начинаещи ", " Контрол " и " Ревю " още веднъж са на сцената, с цел да ни радват - както със старите безконечни шлагери, по този начин и с най-новите части от последните им албуми. Така написа в афиша и из нета, само че това е самата истина. Започнаха към осем и половина вечерта и разрушиха почитателите си до 02.30 към този момент в неделя.
Не съм се правел на рок-критик още когато пускахме всичко, което и както са си го спретнали и някак записали групите в Блек Топа – Черната рок ранглиста за неизлъчвани записи на български език на рок поколението от края на 80-те. С времето все по-уютно усядам в ролята просто на рок хроникьор; сега имам занятие, което за следващ път ми подсказва горчивата истина – когато няма кой да „ постави ” нещо в нета, то престава да съществува в медийната среда. В петък вечерта на „ атлантическата ” фиеста това им споделих на приятелите, околните, почитателите на бандите в залата: в случай че имате мемоари и архиви, качвайте ги където можете. Това са парченцата от рок историята ни, които вършат картината достоверна и значима. Не очаквайте и в този момент да разясня дали имало микрофонии в „ Джой ” или някой май почнал фалшивичко.
Ще споделя друго. И – който е сбъркал публикацията с някакви репортажи за едни по-типични за Студентски град празненства – към този момент би трябвало да е зарязал четенето.
Откриха „ Абсолютно начинаещи ”. Сравнявам с участията им отново там преди година-две и в „ нощта на динозаврите ” („ Улица Нов живот ” в памет на Митко Воев по-отдавна). Басистката и пеещия кийбордист са развили вярната страст. Сега ми звучаха много по-модерно, в сравнение с тъмно. И още с тях пространството пред сцената се уплътни оптимално. Хора с кенчета или стъклени чаши в ръце, припяваха или се поклащаха в транс – поздравяваха се, пляскаха се по ръцете. Дали – тъй като бяха пристигнали, тъкмо те, тъкмо във вечерта на тези банди – знаеха какво ги чака в идните близо 6 часа.
Втори бяха „ колаборацията ” „ Нова генерация ”. Шегувам се. Защо ги назовавам по този начин? Ами, представяте ли си „ ония ” святи части, ледовете, разбивани от 7 индивида на сцената! Някои по-нови неща, дарк-импресиите на Митко, изменени на места аранжименти. Дори да е леко хиперболизиран комплимент, само че си помислих това: доайените сътвориха през днешния ден 2 супергрупи, радват публиката. Ами „ цветята от края на 80-те ”, щом вършат към този момент 30 и 35-годишни бенефиси, за какво да не могат да се трансформират в митове на своето (и следващото) потомство? „ Генерацията ” в този си състав ми приличаше на една от супергрупите от в „ течението ” си.
Сетне забиха „ Ревю ”. Даката – може и да греша, привикнах да е все зад барабаните – евентуално удряше с всички. Неговата вечер! Много мощен! Публиката е в щастлива вакханалия и всички ръце, които не държат пиво, са горе. Гюров ги умее тия работи – постройката на присъединяване, частите, реда. Да не пропуснеш нищо паметно, да подхвърляш риф и глас към Киро Манчев, към Воев, към Милена… Имаше акустични реминисценции, които изкараха и пушещите от зимната градина.
Накрая…, че кои други? Може на някого да липсват Крезо и Гилъна, само че „ Контрол ” с Иван с микрофона са предвидимо… убийствени. Този път с пижама излезе Иван – най-после имаше единствено няколко дребни сухи петна по горнище и долнище. Всички се раздадоха. А от дълго време беше станало неделя. Късите панталонки на „ Унгареца ” напряко плачат за благотворителен търг с движимости на рокаджии от края на 80-те. (Впрочем, касичка за щедрост имаше, и може би някой лев е оказал помощ за спасяването на едно дете.) Ако не греша, (за разлика от оня в „ Армеец ”) в този гиг на контрольорите, новите им части се одобриха без да трепне настроението и еуфорията под сцената. По някое време, най-сетне за лайва, никога не младежи по възраст, съвсем направиха и пого. Браво, Иване! Който търси съпоставения значи не е естествен. И татко му също. Нека си реже ноктите на краката и да не слуша. Пък вие четиримата не спирайте да подновявате най-щастливия ден.
Публиката. Обобщено казано, не е значима възрастта, а духът и сърцата под черните тениски. По разнообразни места има друга аудитория, само че задоволителна и за „ Ролинг стоунс ”, за „ Щурците ”, „ Атлантик ”, или „ Ревю ”. Важни са страстта и удоволствието, само че в социума на изкуството е скъпо, когато е жива паметта. Родовата памет за обществата. Роковата памет – за тази музика. И за съобщността и́.
След като издадохме рок антологията за „ цветята ” с Янев и Доротея, персонално на мен доста „ хартии ” ми останаха извадени от шкафа, само че неупотребени. Имам нова цел. Младият български рок от годините на Прехода (т.е. същите рокаджии от края на 80-те) – в свидетелствата на родния периодически щемпел. Вече съм разлистил и сканирал публикации от 40 издания (само в годините 1987/1992-93), подготвени са над 2200 факсимилета. Знам какво да чакам от „ откритията ”, въпреки всичко, взел участие съм в процеса. А някои детайлности ме разочароват още веднъж. Сред над 2000 към този момент прегледани изявления, примерно единствено ок.70 са свързани с наши, български музикални ранглисти. 40 обаче касаят и показват Блек Топа. Останалите – микс от фирмени продажби или на практика аудиторни пристрастия: това да, това не. В каренце във вестника. Унисон- едиколко си. Магазинчето Грами – толкова-си. Рива Саунд, Лазаров или Джо – колкото-толкова продали. По 2-3 изявления (поредността им стига едвам до 6), таман е оповестено, че ето-на, започваме чарт! Няколко вестникарски броя и… безмълвие. Въпреки че в Балкантон знаеха тъкмо какъв брой от какво се продава. Билборд започва класацията си на 4 януари 1936 година Ние до ден сегашен нямаме броене по продажби. Актуалният " народен " еърплей на ПРОФОН го " броят " испанци. Затова ми се желае да кажа на рок публиката: в случай че пазите нещо, в случай че помните нещо, в случай че желаете да не почине с вас – споделяйте го където можете. За да се чете за концерти като тия двата разказани тук, след още 30-35 години.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ