Южнокитайско море: Защо Филипините и Китай са на път да се сблъскат?
Два случая на рисково маневриране от страна на китайската брегова защита и кораби на милицията доведоха до конфликти по време на последната рутинна и постоянна задача за ротация и доставяне.
Във видеозаписа на неделния конфликт сред транспортен съд на филипинската брегова защита и транспортен съд на китайската морска милиция в Южнокитайско море се вижда следното: Докато кърмата на единия се удря в палубата на другия, тъкмо в средата на фрагмента филипински ефирен екип се мъчи да снима това, което в сектора се назовава „ екшън “. Конфронтацията сред Манила и Пекин по отношение на подводните плитчини в Южнокитайско море продължава от десетилетия, предава „ BBC “. Но през последните месеци нещо се промени. Сега морските разногласия се разпростират под цялостния искра на телевизионните медии. За повторно в границите на няколко седмици филипински публицисти снимат непосредствен конфликт наоколо до изключително сензитивен риф , прочут под разнообразни наименования: Second Thomas Shoal, Ayungin Shoal или Ren Ai Reef.
Това не е инцидентно. То е част от целенасочената политика на филипинското държавно управление да насочи вниманието към това, което то назовава „ груба мощ “ на Китай при установяването на надзор над водите, които Манила счита за свои. Ето коментара на пенсионираният полковник Реймънд Пауъл от Центъра „ Гордиевият възел “ към Станфордския университет:
„ Мисля, че тази година видяхме забележителна смяна. Това е нещо, което аз назовавам настойчива акция за бистрота. “
От януари филипинското държавно управление стартира да дава на локалните медии повече видеозаписи от срещите. До лятото то качва от ден на ден публицисти, в това число от „ BBC “, на борда на своите лодки и самолети, които навлизат в противоречивите води . Полковник Пауъл акцентира:
„ Това беше като да се включи светлина, с цел да се покажат интервенциите на Китай в сивата зона. “
Китай наподобява е бил сюрпризиран от тази нова тактичност.
„ За известно време изглеждаше, че тактиката работи, споделя Ориана Скайлър Мастро от Института за интернационалните проучвания „ Фрийман Спогли “:
„ Видяхме известно мъртвило в дейностите на Китай. “
Пекин понижи темпото и Манила съумя да направи няколко курса за презареждане въз основата, която има на плитчината Втори Томас – стар десантен транспортен съд от времето на Втората международна война, наименуван „ Сиера Мадре “ . Той беше съзнателно партерен на рифа през 1999 година Оттогава дребен контингент от филипински морски пехотинци самотно бди на борда на ръждясалия транспортен съд, който последователно стартира да се разпада. През 2014 година екип на „ BBC “ се качи на борда на кораба. Дори тогава той е в извънредно положение, с големи дупки в бордовете и талази, които се плискат в структурата.
Повечето анализатори считат, че Китай се е задоволил да играе дългата игра. Когато връзките сред Пекин и Манила са били положителни, китайската брегова защита е разрешавала доставките на гориво за Сиера Мадре да продължат. Когато връзките се утежняват, тя блокира корабите за доставяне.
Цялостната оценка на Пекин обаче е, че „ Сиера Мадре “ не може да издържи постоянно и в някакъв миг Филипините ще бъдат принудени да изтеглят морските пехотинци, защото корабът се разпада в морето.
През шестте години на ръководство на някогашния президент Родриго Дутерте това съмнение изглеждаше добре обосновано. Но след избирането на президента Фердинанд Маркос младши предходната година външната политика на Филипините се обърна на 180 градуса.
Президентът Маркос освен обърна политиката на господин Дутерте за доближаване с Пекин, само че и изцяло възвърне съюза със Съединените щати и стартира да крещи на всеослушание за навлизането на Китай в изключителната икономическа зона на Манила с радиус 200 морски благи.
Има и още. Източници от Манила настояват, че храната и водата не са единственото нещо, което Филипините изнасят в Сиера Мадре при снабдяването си. Те настояват, че тихомълком се изпращат строителни материали , в това число цимент и скеле. Целта е да се укрепи ръждясалият транспортен съд. Полковник Пауъл акцентира:
„ Много е мъчно да се види по какъв начин биха могли да удължат живота на кораба. Мисля, че стигаме до спешна точка. Краят на „ Сиера Мадре “ е близо. Той може да се разпадне доста скоро. “
Може би точно това ново чувство за неотложност подтиква Манила и Пекин към по-голяма упоритост . Филипините обезверено се пробват да запазят наличието си на плитчината Аюнген. А Пекин за следващ път удостоверява своята мощност, твърдо решен, че „ Сиера Мадре “ няма да оцелее .
Но в случай че „ Сиера Мадре “ най-сетне се разпадне в аквамариновите води на Южнокитайско море – или Западнофилипинско море, както го назовават в Манила – какво ще се случи тогава?
Ще нахлуе ли Пекин и ще се опита да завземе контрола над рифа, както е правил на други места в Южнокитайско море? Ще се опита ли Манила да приземи различен транспортен съд на плитчината Аюнгин? И по какъв начин ще реагира Вашингтон?
Никой не знае, само че този ден ще настъпи, може би напълно скоро.
