Климатологът Симеон Матев: Два пъти на 100 г. у нас падат такива дъждове, каквито видяхме по Черноморието
Два или три пъти на столетие у нас падат такива суми дъждове, каквито паднаха по Черноморието ни във вторник тази седмица. Това съобщи климатологът Симеон Матев в предаването " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “ . За благополучие прогностичните модели в идващите 10 дни не плануват повтаряне на станалото, успокои той. Очакват ни умерено време, слънце, високи температури. Повече облаци ще има по Черноморието, изключително в петък, когато ще превали, само че никога не по този метод, по който валя при започване на седмицата, увери климатологът.
Изненада беше огромното количество дъжд, само че имаше прогнози, които предвиждаха дъждовете по Странджанското ни крайбрежие 3-4 дни, преди да се случи бедствието, сподели още Матев. Чак такива количества превалявания обаче не бяха предстоящи, добави той.
Климатологът сигнализира, че общините нямат проекти за деяние при такива големи превалявания. Кметовете тук-там не биха го признали, само че в случай че хипотетично Ви кажа, че след пет часа ще паднат 300 л дъжд, по какъв начин ще реагират общините, попита Матев. Имаме липса на метеорологична просвета, безапелационен бе събеседникът.
В Царево са измерени, в това число от частна станция, 300 милиметра дъжд на квадратен метър във вторник. Това значи 30 кофи от по 10 литра на квадратен метър. Умножете тези данни по огромна територия и си представете къде ще се оттече тази вода – най-лесният път са деретата на реките. Когато те не са изчистени, водите нанасят провали по инфраструктурата. Голям проблем е,че много от постройките в засегнатите региони са издигнати в заливната тераса на реката. Кой е дал позволение за градеж на такива сгради, попита Матев. На Нестинарка и Арапя има много постройки, които не трябва да бъдат на местата, където са издигнати, е неговата оценка.
Матев е уверен, че сътрудниците по места са пратили предизвестия. " В началото на дъжда, на 4 септември през нощта, се разбра, че ситуацията е заредена с доста влага до 5 септември сутрина тук-там преваляванията доближиха до 100-150 л. Тогава беше моментът да се сигнализира по-сериозно за тази конюнктура, защото се виждаше, че валежните ядра се презареждат. Тогава се разбра, че могат да се чакат колосални количества дъжд “, разясни климатологът.
Районът на Странджа е едно от най-валежните ни места, където не са изключение превалявания от към 100 милиметра през есента и зимата. Годишните данни за района сочат към 1000 милиметра годишно. Сегашните 300 съставляват сред 30 и 40% от годишната норма. Морето е причина за мощните превалявания в региона, както и скатовете на планината, сподели още Симеонов.
Изненада беше огромното количество дъжд, само че имаше прогнози, които предвиждаха дъждовете по Странджанското ни крайбрежие 3-4 дни, преди да се случи бедствието, сподели още Матев. Чак такива количества превалявания обаче не бяха предстоящи, добави той.
Климатологът сигнализира, че общините нямат проекти за деяние при такива големи превалявания. Кметовете тук-там не биха го признали, само че в случай че хипотетично Ви кажа, че след пет часа ще паднат 300 л дъжд, по какъв начин ще реагират общините, попита Матев. Имаме липса на метеорологична просвета, безапелационен бе събеседникът.
В Царево са измерени, в това число от частна станция, 300 милиметра дъжд на квадратен метър във вторник. Това значи 30 кофи от по 10 литра на квадратен метър. Умножете тези данни по огромна територия и си представете къде ще се оттече тази вода – най-лесният път са деретата на реките. Когато те не са изчистени, водите нанасят провали по инфраструктурата. Голям проблем е,че много от постройките в засегнатите региони са издигнати в заливната тераса на реката. Кой е дал позволение за градеж на такива сгради, попита Матев. На Нестинарка и Арапя има много постройки, които не трябва да бъдат на местата, където са издигнати, е неговата оценка.
Матев е уверен, че сътрудниците по места са пратили предизвестия. " В началото на дъжда, на 4 септември през нощта, се разбра, че ситуацията е заредена с доста влага до 5 септември сутрина тук-там преваляванията доближиха до 100-150 л. Тогава беше моментът да се сигнализира по-сериозно за тази конюнктура, защото се виждаше, че валежните ядра се презареждат. Тогава се разбра, че могат да се чакат колосални количества дъжд “, разясни климатологът.
Районът на Странджа е едно от най-валежните ни места, където не са изключение превалявания от към 100 милиметра през есента и зимата. Годишните данни за района сочат към 1000 милиметра годишно. Сегашните 300 съставляват сред 30 и 40% от годишната норма. Морето е причина за мощните превалявания в региона, както и скатовете на планината, сподели още Симеонов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ