Два екипа на Зонално жандармерийско управление-Бургас осъществят обходи в районите

Два екипа на Зонално жандармерийско управление-Бургас осъществят обходи в регионите на с. Лозенец, к-г „ Оазис “ и к-г „ Арапя “, а един се намира на контролно-пропусквателен пункт – р. Караагач.

 

Два екипа от Граничен полицейски сектор – Царево охраняват падналия мост от Царево за Ахтопол, а един е на падналия мост на р. Караагач.

Екип на полицейското ръководство в Царево с граничен полицейски транспортен съд обикаля акваторията край Царево за определяне на рискови предмети, попаднали в морето. Движещи се пешком патрули правят обход по бреговата линия на къмпинг „ Арапя “ и „ Нестинарка “.

 

Трафикът по пътя Синеморец – Ахтопол – Царево към момента се прави по обходен маршрут през къмпинг „ Нестинарка “.

 

В по-късните часове се чака отваряне на главния път и възобновяване на трафика в естествен темп.

 

В региона на Царево и къмпингите не престават опитите да бъдат разчистени отломките след наводнението. Изникват и нови проблеми. На къмпинг „ Арапя ” събират отломките и се пробват да продължат напред. Мястото беше едно от най-силно засегнатите, като на пясъка към момента има каравани и леки коли, довлечени от водата.

 

Хората са обезпокоени и от друго – в петък част от караваните са осъмнали със залепени бележки от Община Царево, съгласно които в тридневен период те би трябвало да бъдат преместени. Но без конкретизиране по какъв начин, с каква техника и за чия сметка.

" Тази каравана стои тук от 30 години. Влагали сме труд, обич в нея. Естествено и пари, които се заплащат на концесионери, безусловно всички такси, които се дължат от нас като притежатели на тая каравана ", изясни Валентин Геасбейли.

 

Вчера сутринта на караваната им се появява записка, подписана от община Царево.

" Сега ни споделят за три дни да я махнем, без да имаме някаква помощ. Само с двете си ръце. Тук без екскаватор, без кран, ние няма по какъв начин да го случим това нещо``, описа той.

 

Според кмета на Царево това е от съображения за сигурност. " Тези хора обаче не получават за първи път сходен документ. Ние с огромна част от тези хора сме минали и правосъдни процедури. Считам, че има правила и те би трябвало да се съблюдават ", споделя Лапчев.

 

Пропуск в законодателството е причина местата за разполагане на каравани да не са ясно обозначени, споделят от локалната власт. А в най-пострадалите квартали на общинския център хората се сблъскват с различен проблем.

 

„ Все още нямаме конкретизиране от общината и ние не бързаме да изхвърляме количките с тиня. Позволяваме си да трупаме до контейнерите ”, сподели Светослав Тодоров.

 

На боклука обаче отиват електроуреди и мебели. „ Апартаментът ми е тотално празен. Вадим тинята и калта извън. Изсипваме ги, където намерим, тъй като просто не знаем къде тъкмо ”, добави Светослав Топчиев.

 

Общината е осигурила един резервоар, споделят от жилищния комплекс, само че не знаят за чия сметка ще бъде извозването. Боклукът продължава да се натрупа. „ Грозно, мирише, разлага се и с ръце го хвърляш назад в контейнера ”, уточни Людмила Баровска. В последна сметка общината дала обещание да обезпечи 10 контейнера. Дошъл единствено един.

 

" Уж камионът се бил развалил и са го пратили на ремонт. И по принцип е допустимо - да, това е машина, която не е безконечна. Надявам се допустимо най-бързо да пристигна, да ни докара различен ", споделя Топчиев.

 

Хората не знаят и къде да изхвърлят тинята и калта, изринати от домовете им след наводнението. " Да виждате длъжностно лице да пристигна да каже къде да се изхвърля всичката тази кал? Аз не виждам. Втори ден съм тук, не виждам ", добавя той.

 

В общината е действителна заплахата от болести.