Достигала до №88 в света се оттегли от тениса само на 28 години
Два дни откакто навърши 28 години, Альона Болсова разгласи в обществените мрежи, че ще постави завършек на професионалната си кариера. Последният ѝ шампионат ще бъде WTA 125 конкуренцията в родния ѝ град Ла Бисбал, където стартира за първи път да играе тенис.
„ От месеци чувствам, че доближих края на един стадий в живота си – този на професионалния тенисист “, споделя испанката, която бе част от националния тим на страната си в последното издание на Billie Jean King Cup. „ Реших да си направя подарък – да се отдръпва там, където всичко стартира, вкъщи. “
Испанката с молдовски генезис завоюва 9 ITF трофеи на сингъл, както и 5 трофея на равнище WTA 125 на двойки. Тя има и един край при тандемите в WTA тура – на шампионата в Будапеща през 2021. Рекордното ѝ класиране в ранглистата на сингъл бе №88, а на двойки – №54.
В прочувственото си обръщение Болсова се връща към първите си стъпки на корта, когато е била единствено на шест години: „ Спомням си, че при едно от първите ми занимания се напишках от боязън и позор. И дълги години по-късно останах това дете – нестабилно, уплашено да не разочарова, опитващо се да се впише, да бъде харесвано. Търсех утвърждение посредством тениса, с цел да се усещам стойностна и обичана. “
Болсова признава, че още от дребна е живяла надалеч от вкъщи, пътувайки непрекъснато и отдавайки цялата си сила на спорта. „ Днес чувствам потребност да насоча тази сила към себе си – към личните си стремежи, потребности и най-много към благополучието си. Искам още веднъж да се открия, да проучвам всички страни на личността си, скрити зад етикета ‘тенисист’. Често ни показват пред света единствено посредством специалността ни, като че ли това дефинира цялото ни създание. А аз желая да науча, да опитам и да покажа, че имам и други неща, които мога да дам на света. Сега е моментът да го направя. “
Болсова се обръща обратно и с признателност приказва за пътя си в тениса. „ Постигнах всичко, което си бях сложила – да бъда самостоятелна, да се изправя против страховете си, да се примиря с контузиите от детството, да потвърдя на себе си, че мога, и да доближавам по-често до най-хубавата си версия. Но през днешния ден мотивацията, която ме движеше, към този момент я няма “, признава тя.
„ Никога не ме е вълнувала изключително концепцията за високи класирания или огромни пари. Може би по тази причина в никакъв случай не съумях да се отдам изцяло на този спорт. Винаги беше ‚да, само че не‘ – цялостно с несъгласия. “
