Два дни преди най-великият полет на човечеството, Гагарин пише писмо

Два дни преди най-великият полет на човечеството, Гагарин написа писмо до своята брачна половинка Валентина и двете им дъщерички. Знаел, че му следва доста рисково начинание, с риск за живота. Ето неговите думи:

" Здравейте, благи мои, обичани Валечка, Леночка и Галочка!

Реших да ви напиша няколко реда, с цел да споделя с вас насладата и щастието, които претърпях. Днес държавната комисия реши, аз да бъда първия човек, който ще лети в Космоса. Знаеш ли, скъпа Валюша, какъв брой се веселя и бих желал и вие да се радвате дружно с мен. На елементарен човек довериха такава огромна държавна задача – да проправи първия път в пространството!

Не бих могъл да бленувам за повече. Та това е история, това е нова епоха! След ден би трябвало да пускам. Вие в същото време ще се занимавате със своите каузи. Огромна задача нося на раменете си. И доста желаех, преди този момент да бъда вас, да поговоря с теб. Но, уви, вие сте надалеч. И все пак, аз постоянно съм с вас.

Вярвам в техниката напълно. Не би трябвало да ме съобщи. Но случва се, даже на равно, човек да падне и да си счупи врата. Може и тук нещо да се случи. Но аз самият нямам доверие в това. Ако се случи, апелирам ви, и на първо време тебе апелирам, Валюша, не позволявай на скръбта да те убие. Пази и се грижи за нашите девойки, бит ги, както ги обичам аз. Отгледай ги не като мамини дъщери, не като пораженци, а като същински хора, които не се опасяват от неуспехите в живота. Своят личен живот устрой по този начин, както ти подсказва съвестта, както мислиш, че е нужно. Никакви отговорности не желая да ти натрапвам, нямам право на това.

Това писмо се получи малко траурно... Аз самият, нямам доверие да се случи. Надявам се, че ти в никакъв случай няма да видиш тези редове, и аз ще се срамя от себе си за тази мимолетна уязвимост. Но в случай че нещо стане, ти си длъжна да знаеш всичко до край.

Живял съм почтено, същински, в изгода за хората - даже и неголяма. Някога, още като дете, прочетох думите на В. П. Чкалов: „ Ако искаш да бъдеш, бъди първи ". Аз се старая да бъда подобен и ще бъда до края. Искам, Валечка, да посветя този полет на хората на новото време, на нашата велика Родина, на нашата просвета.

Надявам се, след няколко дни, ние още веднъж да бъдем дружно, да бъдем щастливи.

Валечка, ти, апелирам те, не забравяй моите родители, в случай че имаш опция, помагай им с каквото можеш. Предай им от мое име голям поздрав, и дано ми простят за това, че те нищо не знаят, не им беше разрешено да знаят.

Е, това е всичко, коства ми се. Довиждане, обичани мои. Прегръщам ви мощно и ви целувам, поздрави от вашия татко Юра ".

10 април 1961 година
Гагарин

* Валентина Ивановна прочита това писмо 7 години по-късно – след гибелта на своя обичан Юрий в авиокатастрофата на 27 март 1968 година

Снимки: pinterest