17 години след присъединяването на България към ЕС: Положителни ли са промените за българите?
Два дни преди деня на евровота поглеждаме обратно, с цел да си напомним живота в България преди страната да стане част от Европейския съюз . Членството ни бе посрещнато с разнообразни реакции – от равнодушие до възторг и рецензия.
Аксел Николе , притежател на студио за дизайн, добре помни този миг. В нощта на 31 декември против 1 януари 2007 година дизайнерът участва на площада в България по работа.
„ Дойдох поради кино лентата на един продуцент, с който работех тогава във Франция. Част от него трябваше да се снима в България и той имаше потребност от мен за построяването на декора. Всичко ми хареса. Страната, града, хората, които бяха другарски настроени “, споделя Аксел пред „ NOVA “.
Аксел взема решение да сътвори студио за интериорен дизайн и дизайн на декори в България заради три аргументи – висококвалифицирани експерти, по-ниски налози и улеснен достъп до материали. В киноцентъра в Бояна той демонстрира едно от първите си творения – сет, пресъздаващ квартал на Ню Йорк.
„ Построихме всичко това по този начин, както се строят същински здания – с огромни железни скелета. Помня, че един път даже ни пратиха инспекция от общината, тъй като взеха решение, че строим жилищен комплекс “ , споделя Аксел. За измененията в страната , той споделя:
„ Отчасти ми се струваше като пътешестване обратно във времето. Особено дребните обитаеми места ми напомняха картина от 50-те години на предишния век. Сега нещата наподобяват друго – постройките, улиците, парковете, градините са реновирани, а напредъкът в нововъведенията е изключително забележим. “
Доц. Михаил Иванов и доцент Ралица Ганева ни оказват помощ да разберем напредъка в виталния стандарт.
„ Истината е, че в случай че погледнем икономическите индикатори, българите в никакъв случай не са били толкоз богати и в никакъв случай толкоз бързо не са повишавали своя витален стандарт. В предходните интервали от време измененията настъпваха по-бавно “ , разяснява Иванов.
Спомняме си времената, когато се редяхме на опашки за визи пред посолствата . Наталия Беркенбринг, която отпътува да следва в Германия през 2002 година, споделя:
„ Летяхме през Варшава, през Виена. Нямаше директни полети. Нямаше нискобюджетни авиолинии. Много по-рядко се прибирах в България. “
Младите българи като Симона Костова и Любомир Георгиев, родени през 2007 година, към този момент са минали забележителен път. Симона учи непознати езици, а Любомир тренира футбол и се интересува от предприемачество и стопанска система.
„ Да съм решила тъкмо, не. Имам някакви насоки. Но единствено знам, че не съм за работа в офис “, споделя Симона.
„ Мисля да изучавам счетоводство, евентуално в УНСС. В чужбина доста ми харесва, само че ще остана да пребивавам в България “, разяснява Любомир.
Животът в България преди и след присъединението към Европейски Съюз демонстрира обилни промени . Страната се е развила, а стандартът на живот се е подобрил доста, което е изключително очевидно за младото потомство.
Хотелиери от цяла България се събират в Пловдив на 12 юни за конференцията Hospitality Circle 2023
